Определение № 414 от 30.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. София , 29.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тотка Калчева

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Частно касационно търговско дело № 20218003901313 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу определение №398/10.02.2021г. по гр.д. №161/2021г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №903746/31.08.2020г. по гр.д. №193/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по същото дело определение № 2736 от 22.06.2020г. за прекратяване на производството поради отказ от иск, като му се присъди сумата от 17 040 лв.

– разноски за адвокатски хонорар.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като излага съображения за наличието на доказателства за реалното извършване на претендираните разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя следните въпроси: 1/ Има ли законово изискване за всяка отделна фактура, издадена във връзка с възнаграждение за процесуално представителство, да се прави отделно плащане, за което да се издава отделно платежно нареждане, и основание ли е плащането с едно платежно нареждане на няколко различни фактури за отхвърляне на претенцията за разноски?; 2/Представлява ли платежното нареждане доказателство за извършено плащане? Поддържа, че е налице 1 допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на предпоставката по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на обжалвания акт.

Ответниците Г. В. В., Т.Г. В. и Д.Г. В., не изразяват становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди определението на Благоевградски окръжен съд в обжалваната част, въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за надлежно извършени от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски с естество на адвокатски хонорар. Изтъкнал е, че находящата се на л.244 от първоинстанцонното дело фактура не съставлява документ по смисъла на ГПК, тъй като не е подписана от съставителя и получателя. Счел е, че доказателство за разноски не съставлява и копието от платежно нареждане от 18.02.2019г., доколкото няма доказателства, че след нареждането от страна на титуляра на сметката сумата действително е преведена по сметка на адвокатското дружество. По отношение на находящото се на л.135 от първоинстанционното дело пълномощно за адвокатското дружество въззивният съд е приел, че не може да се направи извод за момента на съставянето му, тъй като същото не носи дата. Изтъкнал е, че моментът на упълномощаване е от значение за преценка дали действието „отговор на искова молба“, подписано от адв.Т., е осъществено без представителна власт или при надлежно учредена такава.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно задължителните разяснения на т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда. Въпросите, които имат значение за правилността на решението, респ.

2 определението, обсъждането на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка, не съставляват общо основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

В случая, поставените от частния жалбоподател въпроси са изцяло свързани с възприемането от въззивния съд на доказателствата за заплащането на адвокатското възнаграждение. Въпросът за анализа на доказателствата не обосновава допускането на касационно обжалване, доколкото не съставлява правен въпрос, който обуславя изводите на съда в производството по чл.248 от ГПК, а е въпрос по обосноваността на обжалвания акт, която не е предмет на разглеждане в производството по допускане на касация. Поради това поставените от частния жалбоподател въпроси не съответстват на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното определение като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Очевидната неправилност е въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касация, което не е тъждествено на неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК.

3

В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не са налице изброените по – горе пороци.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №398/10.02.2021г. по гр.д. № 161/2021г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4