Определение № 1354 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1354 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20252100100825 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано след отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 164/ 15.02.2024г., постановено по гражданско дело № 1845/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд.

Първоначално заявената от „Първа инвестиционна банка“ АД претенция срещу С. Т. е такава за заплащане на суми (главница, лихви, неустойки и разноски) по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, сключен на 14.05.2008г. Излага се в исковата молба, че процесният договор е съставен на български и руски език, а при изготвянето на нотариалния акт за покупко-продажба на имота (№ 29, том VІ, рег. № 4019, дело № 993/2008г., вх. рег. № 3281 от 17.05.2008г., акт № 28, том ХІІІ, дело 2904/2008г.) е участвал преводач на руски език. Посочва се, че ответницата е гражданин на **** и има адрес в тази държава (****). С определение от 26.09.2022г. на Окръжен съд- Бургас производството е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Районен съд- Бургас. В образуваното гражданско дело № 6733/2022г. от районния съд са предприети действия по връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответницата (чл. 131 от ГПК).

Книжата са изпратени на посочен адрес в гр. Несебър (адреса на закупения недвижим имот- ****) и са получени от управител на комплекс „Пасифик“ със задължение да бъдат предадени на С. Т.. Като е приел, че лицето не попада сред лицата, посочени в чл.46 ал.2 ГПК, които могат да получат съобщението, съдът е разпоредил ново връчване. За новото връчване също е било счетено, че е нередовно и е предприето такова по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784 на 1

Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“), на посочени адрес на ответницата в ****. В този смисъл е издадено разпореждане от 19.04.2023г. на първоинстанционния съд. Поради това, че документите не са придружени с превод на естонски, а на руски език, на 11.06.2023г. ответницата е изпратила до Окръжен съд- *** формуляр за отказ Л. С оглед на този отказ да бъдат получени документите са били оформените книжа и от съда в ****, получени от българския съд. В изготвения формуляр К от 30.06.2023г. (т. 3 отказ на документа, съгласно чл. 12, параграф 4 от Регламент 2020/1784) е посочено, че адресатът е отказал да приеме документите на основание използвания език с дата на отказа 11.06.2023г. Удостоверено е информирането на адресата в съответствие с изискването на чл. 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2020/1784. С разпореждане № 7073 от 03.07.2023г. Районен съд- Бургас е приел, че книжата по делото следва да се приложат като редовно връчени на 11.06.2023г. на основание чл. 44, ал. 1 ГПК- при условията на отказ. След изтичането на едномесечен срок за отговор е постановено определение по чл.

140 ГПК. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2023г. Призовки или съобщения на ответницата не са изпращани, а в заседанието е прието, че тя е редовно призована на основание чл. 40 ал. 2 ГПК (като лице, което живее в чужбина, и не е посочило съдебен адресат). В същото заседание са приети писмени доказателства и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Ищецът е направил изменение на исковете (увеличил е техният размер), при което след заплащане на дължимата държавна такса с определение от 16.10.2023г. производството по делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд- Бургас по компетентност. По следващото образувано гр.д. № 1845/2023г. съставът на Окръжен съд- Бургас е насрочил открито съдебно заседание на 14.12.2023г., на което отново е било прието редовно призоваване на ответницата по реда на чл. 40 ал. 2 ГПК. Същата констатация е направена в открито съдебно заседание на 25.01.2024г., когато е изслушано допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

След обявяване делото за решаване е постановено решение № 164 от 15.02.2024г. по гр.д. № 1845/2023г. на Окръжен съд- Бургас, с което ответницата е осъдена да заплати на банката сума от общо 40 883. 75 евро, дължими главница, лихви, неустойки и разноски по договора за предоставяне 2 на ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот, със законната лихва за забава върху главницата (24 408. 50 евро) от 02.10.2022г. до окончателното плащане. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.03.2024година.

С молба вх. № 12221/08.07.2024г. С. Т., гражданка на **** е поискала отмяна, на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, на решение № 164 от 15.02.2024г. по гр.д. № 1845/2023г. на Окръжен съд- Бургас. Според изложеното, ответницата е била лишена от възможност да участва в делото, първоначално образувано пред Районен съд - Бургас, а впоследствие изпратено на Окръжен съд- Бургас по подсъдност. Не могла да се защити срещу предявените искове и по този начин е засегнато правилното протичане на съдебния процес.

Уточнява се също, че молителката е получила документи на руски език, който не владее и на 11.06.2023г. е изпратила до Окръжен съд- *** формуляр за отказ съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1784. От този съд на българския съд е бил изпратен формуляр К. Така и не получила книжата на естонски език.

Българският съд е разполагал с всички нейни контакти (пощенски и електронни), като независимо от това приел редовно уведомяване по реда на чл.40 ал. 2 ГПК. Заявява се освен това, че С. Т. е загубила делото, без да има представа, че съдебният процес се е състоял. За решението на Окръжен съдБургас молителката узнала през април 2024г., след като на 17.04.2024г. от този съд е издаден изпълнителен лист. На 03.07.2024г. са и връчени изпълнителният лист и покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител. В хода на производството пред ВКС молителката е отправила искане на основание Регламент (ЕС) 1215/2012 исковете да бъдат разгледани от съд в държавата- членка по нейното местоживеене- **** /лист 118 от делото/.

С решението си касационната инстанция е приела за основателни твърденията на С. Т., че вследствие нарушаване правилата за връчване на съдебни книжа е лишена от възможност да участва в производството по делото, по което е постановено осъдителното съдебно решение на Окръжен съд- Бургас. Налице е хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 5, пр. 1 от ГПК - страната е била лишена от възможност да участва в разглеждане на делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството (чл. 8 ГПК).

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд от 3 момента на дължимото произнасяне относно удостоверения във формуляр К от 30.06.2023г. отказ на адресата С. Т. да приеме документите (препис от исковата молба на банката с приложенията в с превод на руски език) на основание използвания език с дата на отказа 11.06.2023г. Съдебният състав дължал произнасяне и по направеното в производство пред ВКС възражение за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши делото съгласно Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Настоящият състав като разгледа представените по делото доказателства и съобрази дадените указания от ВКС намира, че следва производството по делото да се прекрати поради липса на международна компетентност на съда за разглеждане на предявения иск.

В конкретния казус следва да се приложат правилата на чл.18 от Регламент 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 3 КМЧП разпоредбите на кодекса не намират приложение при частноправните отношения с международен елемент, учредени от актове на общностното право. Сключеният договор между страните за предоставяне на кредит за закупуване на жилище има предмет, попадащ в хипотезата на чл. 17 т. 1 б. б/от Регламент 1215, което обуславя приложението на чл. 18 от същия при определяне на национално компетентния съд за разглеждането на спора.

Договорът за банков кредит може и да има характер на договор за предоставяне на услуги, но това не лишава ответника „потребител“ от правото по чл. 18 от Регламент 1215 да се разгледа спорът с негово участие от съда в държавата по негово местоживеене, каквато в конкретния случай е ****.

Съгласно чл. 17 от Регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице- потребител за цел, която можело да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определяла от посочения раздел, без да се засяга чл. 6 и чл. 7, т. 5, ако се отнася до договор за заем, изплатим на вноски. Налична е константна практика на ВКС /определение №171/11.05.2021г. по ч. гр. д. № 678/2021 г., ІV г. о., определение №60287 от 30.09.2021г. по ч. гр. д. № 3086/2021 г., IV г. о., определение №279/21.07.2020г. по ч. т. д. № 998/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., определение 4

№338/21.10.2020г. по ч. т. д. № 1501/2020 г. на ВКС, І т. о., определение № 834/04.04.2024г. по ч.т.д. № 1896/2023г. на ВКС, определение по ч. гр. д. № 5000/2021 г., III г.о. и др.) по приложението на разпоредбата на чл.17 §1 б.б от регламента, съгласно, която договор за заем, изплатим на вноски, сключен от физическо лице за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия е потребителски.

Разпоредбата не изисква едновременно и кумулативно наличие на всяко едно от допълнителните условия по б.“а“ , б“б“ и б.“в“, за да определи договора като потребителски, а е достатъчно наличието само на едно от тях. Буква „б“ на чл. 17 пар. 1 от Регламента съдържа две хипотези, а именно, договорът е потребителски, когато се отнася до договор за заем, изплатим на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки. Двете хипотези, свързани със съюза „или“ трябва да се разглеждат като самостоятелни и независещи една от друга, а изискването кредитът да е предоставен за финансиране на продажбата на стоки е относимо само към втората категория договори- тези, които са различни от договора за заем, изплатим на вноски, но с оглед на съдържанието и последиците си могат да бъдат разглеждани и като форма на кредитиране на лицето за покупката на стоки.

В конкретния случай, както се установи, ответницата С. Т. не е участвала в първоинстанционното производство, но в производството по отмяна на решението пред касационния съд е заявила, че с решението на Окръжен съд гр-Бургас е нарушен Регламент 1215/2012г., определящ компетентността за разглеждане на делото. В този случай съдът следва да прекрати служебно производството по делото пред себе си аргумент от разпоредбата на чл. 28, §1 от регламент 1215/2012г.

Поради това, че местоживеенето на ответницата е в ****, то и съгласно чл. 18 ал. 2 от Регламента делата срещу нея като потребител следва да се разглеждат само в съдилищата в ****.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа и се произнесе по правния спор, поради което производството по делото следва да се прекрати.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 825/25г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас поради липса на международна компетентност за разглеждане на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Бургаски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 6