Определение № 225 от 03.02.2025, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. В., 03.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420100301 по описа за 2025 година

„Е.М.”ЕООД с ЕИК:** със седалище и адрес на управление:гр.С., район В.,ж.к.”М.д.”, ул.”Р.П.К.”** е предявило иск против Н. Ц. К. с ЕГН:********** от гр.В., ул.”Л.К., с който иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 8816.40 лв.- остатък от неиздължена главница по

Договор за потребителски паричен кредит

№5236285/20.09.2022г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се излагат доводи и съображения, че по отношение на останалата част от неиздължението е било образувано ч.гр.дело №941/2024г. по описа на ВРС,където е претендирана частично главница, което е приключило и е издаден изпълнителен лист,в последствие образувано изпълнително дело-представени са доказателства за тези твърдения.

Настоящото производство е квалифицирано от ищеца като такова по чл.422 ГПК.

В случая съдът намира исковата претенция за недопустима с оглед факта,че ищеца няма правен интерес от предявяване на установителен иск , тъй-като не може да се снабди с изпълнителен лист,възоснова на който да събере вземанията си, т.е. да постигне целения правен резултат и предявения иск следва да е осъдителен .

Производство ,което се развиви по реда на чл.422 ГПК е предвидено само в 1 случаите на депозиране на възражение от длъжника в заповедното производство,при което е предвидено предявяване на установителен иск с оглед факта,че вече има издадена заповед по чл.410 ГПК за вземанията, по която ако не са оспорени се издава изпълнителен лист.

Като по отношение на разноските, с оглед факта,че такива ще има направени по исковото производство по чл.422 ГПК не е възможно събирането им при установителен иск и именно затова е предвидено тези разноски да се претендират с осъдителен иск в това производство, което е още един аргумент за недопустимост на настоящия установителен иск.

В случая няма висящо заповедно производство, респективно няма и възражение депозирано от длъжника,съответно ищеца не може да претендира и присъждане на законна лихва върху остатъчната сума от депозиране на заявление по заповедно производство, което вече е приключило, като се аргументира,че в него е било частично претендирано вземането.

Правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съда следи служебно. В случая ищеца няма правен интерес от предявяване на установителен иск, при което производството по делото следва да бъде прекратено и съдът на осн.чл.130 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА,с която е предявен иск от Е.М.”ЕООД с ЕИК:** със седалище и адрес на управление:гр.С., район В.,ж.к.”М.д.”, ул.”Р.П.К.”** против Н. Ц. К. с ЕГН:********** от гр.В., ул.”Л.К., с който иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца сумата от 8816.40 лв.остатък от неиздължена главница по Договор за потребителски паричен кредит №........................,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане И ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №301/2025г. по описа на ВРС поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред ВР.о.с. с 2 частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3