Решение № 423 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330200461 по описа за 2024 година при участието на секретаря Вирджиния Танева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 461/2024 г. по описа на ПРС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-6207-000728 от 09.08.2023 г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на М.

С. Т., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.103 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си навежда аргументи за отмяна на атакуваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Излага становище за малозначителност на деянията. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводително административната преписка писмо излага становище за безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина. Прави възражение за прекомерност на предентираното от насрещната страна 1 адвокатско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На 06.07.2023 г. в 09:17 часа в Община Марица, на път Първи клас № 8, в посока от гр.Пловдив към гр.Пазарджик, жалбоподателят Т. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, рег.№ ***, чужда собственост, с ремарке за лек автомобил № ***. Посоченото МПС се движело без включени светлини за движение през деня, което било забелязано от св.Х. Г. О., полицай при РУ Труд към ОДМВР Пловдив. На подадения от униформения служител на МВР знак за спиране със стоп палка, водачът не спрял. Това наложило същият да бъде последван от полицейските служители и спрян със звуков и светлинен сигнал, подадени от служебния автомобил. При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство не спрял плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. При извършената проверка св.О. установил, че водачът Т. не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

За така установеното по време на проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA, бланков № 989503/06.07.2023г. срещу М. Т. за извършени от него нарушения на чл.103, чл.70, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.103 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласни такива– свидетелските показания на актосъставителя Х. Г. О., който потвърждава констатациите по акта. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви, без индиция за предубеденост и в съответствие с писмените доказателства, събрани по делото.

В случая не беше оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, редовно съставен, който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има 2 доказателствена сила до доказване на противното.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП:

От събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява с категоричност виновно осъществен от страна на жалбоподателя Т. състав на административното нарушение по чл.103 от ЗДвП. Нарушената разпоредба задължава водачът на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство са категорично доказани, тъй като на 06.07.2023 г. в 09:17 часа в Община Марица, на път Първи клас № 8, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *** с ремарке за лек автомобил № ***.

В този смисъл Т. е имал качеството водач съгласно § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и то представлява поведението на жалбоподателя по продължаване на движението си с управлявания лек автомобил при подадения му сигнал за спиране със стоп палка от св.О., вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. В случая сигналът за спиране е бил подаден в светлата част на деня, от оправомощен за това орган на МВР – униформен полицейски служител, което категорично се потвърждава от показанията на актосъставителя. Полицаят е бил забелязан от жалбоподателя, доколкото последният в жалбата си твърди, че служителят на МВР е излязъл измежду два автомобила. Тези обстоятелства са дали възможност на жалбоподателя да разпознае контролния орган и своевременно, и недвусмислено да възприеме неговия сигнал да спре, подаден със стоп палка. При това положение и с оглед презумптивната доказателствена сила на АУАН, която в случая не беше оборена, съдът обосновава извод за извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл.103 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

Нарушението е подведено под правилната санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която се наказва лице, което откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, като същата, освен налагане на глоба, постановява лишаване от право да се управлява МПС. Жалбоподателят е санкциониран с налагането на глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, които са минимално предвидения в закона размер.

Относно нарушението на чл.70, ал.3 от ЗДвП:

Административнонаказващият орган правилно е приел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, през деня моторните превозни средства се движат с 3 включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Нарушението е формално, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие – невключването на светлините. Видно от часа на нарушението – 09:17ч. е, че деянието е осъществено през деня, когато водачите също по закон са длъжни да включват светлините. При така приетото от фактическа страна, с факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. Нарушението е възприето от св.О., който категорично потвърждава невключените светлини на движещото се МПС, което е било и причината, водачът да бъде спрян за проверка.

За така извършеното нарушение, правилно е приложена коректната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, доколкото в ЗДвП липсва предвидена изрична санкционна норма за този вид нарушения. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер от 20 лв., който изцяло кореспондира на определения от административнонаказващия орган.

Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:

Съдът намира за доказано и третото вменено на жалбоподателя нарушение, за което същият не представя доказателства, оборващи констатациите на акта и НП в тази им част. Водачът не се е съобразил със задължението му да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП като му е наложена предвидената във фиксиран размер глоба от 10 лв.

Доколкото тежестта за доказване на обвинението тежи върху административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав намира, че той е извършил всичко необходимо обективно, като е събрал категорични и безспорни доказателства за вменените на нарушителя Т. три административни нарушения по ЗДвП.

Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен, при който наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На първо място с обжалваното НП са санкционирани три умишлени нарушения, безспорно доказани в настоящото производство, които не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други такива случаи. На следващо място видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП – за времето, в което същият е правоспособен водач до настоящия момент, същият е санкциониран с множество влезли в сила НП и фишове за нарушения на ЗДвП. Наред с това, съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по ЗДвП не 4 се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

При служебната проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-6207-000728 от 09.08.2023 г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което на М.

С. Т., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.103 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5