Решение № 6962 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6962 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20241100514011 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 11103/10.06.2024 г. по гр.д. №16120/2023 г. по описа на СРС, 125-и състав е осъден Д. Ц. Ц. да заплати на Фондация „Култура и спорт“ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца разходи за ремонт на автомобил за вреди, причинени от ПТП на 05.09.2018 г. в гр. София при движение по бул. „Витоша“, по вина на Д. Ц., ведно със законна лихва от предявяване на иска. Искът е отхвърлен за горницата над 500 лв. до пълната претендирана сума от 2500 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 211351/27.06.2024 г. от Д. Ц., с която се оспорва решението в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати сумата от 500 лв. Посочва, че съдът неправилно е счел, че фактическият състав на чл. 45 ЗЗД е налице, тъй като не се доказват факти от състава. По-конретно смята, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като посочва, че последният е спрял рязко, без да сигнализира, като спирането е било с цел водачът на л.а. Мерцедес /ищец/ да предприеме извършването на обратен завой. Неоснователен бил доводът, че водачът на л.а. Опел /ответникът/ се разсейвал от воденето на разговор и бил виновен за ПТП-то.

Посочва, че ищецът нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2 ЗДвП.

Недоказано било възражението, че ответникът се е движил с несъобразена скорост. На следващо място, неправилно било прието, че от ПТП-то са настъпили имуществени вреди за ищеца. Намира, че причинната връзка е прекъсната с оглед отдалечеността на извършения ремонт – година и три месеца след ПТП. Прекъсната била и поради факта, че на ищцовия автомобил 1 бил извършван и друг ремонт на 13.04.2019 г., което било след ПТП-то, но преди ремонта на щетите от последното. Извършването на този ремонт прекъсвал причинно-следствената връзка, тъй като той отново касаел щети по задна броня и било очевидно, че били от друго ПТП. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и искът отхвърлен.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 237113/19.07.2024 г. от Фондация „Център за култура и спорт“ чрез председателя Ц.П., с която се обжалва първоинстанционното решение. Посочва се, че след обявяване на делото за решаване са пристигнали документи при страните, касаещи делото, по които не са могли да вземат становище. Намира обжалвания акт за немотивиран и с противоречия. Било погрешно прието, че л.а. Мерцедес е предприемал обратен завой, тъй като това не било отразено в протокола, а свидетелските показания били именно, че автомобилът се е движил напред. Оспорва автотехническата експертиза. Отправени са доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от Д. Ц.. Намира въззивната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

С определение по чл. 267 ГПК съдът е оставил доказателствените искания без уважения, като в проведеното открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение и искането за представяне на писмени доказателства – фактури, доколкото част от тях са били представени вече пред СРС, а за останалата част е намерил, че доказателственото искане е попаднало в приложното поле на чл. 266, ал. 1 ГПК.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирана страна и са насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Ищецът Фондация „Център за култура и спорт“, представлявана от законния си представител 2

Ц.П. твърди, че при управление на собствения на фондацията лек автомобил на 05.09.2018 г., при движение в гр. София, пл. „България“ срещу НДК посока бул. Витоша, е бил увреден от ответника Д. Ц. – водач на л.а. Опел, който го ударил в задната броня.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е предпоставена от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: настъпване на ПТП, в което е бил увреден собственият на фондацията автомобил, за което ПТП вина има ответникът – водач на другия участвал в ПТП-то автомобил, като настъпилите вредни последици за ищеца са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, както и, че след настъпилото ПТП автомобилът е бил отремонтиран за стойност, равняваща се на претендираната сума. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

С отговора на исковата молба се поддържа становище за изключителна вина за настъпването на ПТП на ищеца, евентуално за съпричиняване – твърди, че ищецът е спрял внезапно, поради което ответникът е бил в невъзможност да спре. В доказателствена тежест на въвелия възражение за съпричиняване ответник, изрично указана му с доклада, е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава възражението си за съпричиняване.

По делото са били спорни всички елементи от фактическия състав.

На етапа на въззивното производство са спорни обстоятелствата около механизма на настъпилото ПТП, причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, техният размер, както и налице ли е изключителна вина на водача на л.а. Мерцедес за ПТП, евентуално налице ли е поведение допринесло за настъпване му.

За изясняване на горните спорни факти, съдът съобразява следните доказателства:

Що се касае до механизма на ПТП, както и налице ли е вина на ищеца за настъпването му настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Следва обаче да се обърне внимание, че изложените от ответника доводи с отговора на исковата молба, навеждат на извод за твърдяна от него изключителна вина на ищеца за настъпването на ПТП.

Независимо от дадената в отговора квалификация, че е налице „съпричиняване“, то това само по себе си не представлява факт от обективната действителност, а правна квалификация на заявените фактически твърдения за принос на ищеца. Такава правна квалификация обаче се дава единствено от съда на база твърдения, изложени от страните. С оглед на това настоящата инстанция приема, че при твърдения, че ищецът е спрял автомобила си внезапно, с което е нарушил ЗДвП, като е поставил ответника в невъзможност да спре своевременно без да настъпи удар, по същество представляват такива за наличие на изключителна вина от страна на ищеца.

Независимо от това обаче съдът следва да приеме, че релевираните от ответника фактически доводи за изключителен принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат иманентно включват в себе си и своевременно 3 предявеното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносните последици. (така Решение № 193/20.11.2024 г. на ВКС по т.д. № 422/2024 г., II т.о. на ВКС). При тези съображения, предмет на проверка от съда представляват както налице ли е изключителна вина у ищеца, така и налице ли е поведение от негова страна, което е допринесло за вредоносния резултат.

От доказателствата по делото, по-конкретно от приетата САТЕ, се установява, че причината за настъпване на ПТП е несъобразена от водача дистанция с предния автомобил. Не бе доказано по категоричен начин, че причината за настъпване на ПТП било спиране на предния автомобил, което е било толкова внезапно, че водачът на л.а. Опел не е имал време да реагира, въпреки че се е намирал на подходяща дистанция. Дори и съдът да приеме, че такова внезапно спиране е било налице, то същото не би обосновало невъзможност на ответника да спре своевременно без да причини ПТП. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 13.05.2024 г., се посочва, че „няма как ако водачът на л.а. Опел е управлявал МПС с достатъчно безопасна дистанция да настъпи съприкосновение при рязко спиране на предното МПС“. Следователно, дори да се приеме, че е имало рязко спиране, то водачът на л.а. Опел е имал задължение за спазване на дистанция с предното МПС, което съгласно изчисленията на вещото лице, не е изпълнено.

При тези съображения настоящият съд не може да се съгласи с довода във въззивната жалба, подадена от ответника, че е налице рязко спиране на предния автомобил, респективно, че се доказва изключителна вина на ищеца.

С оглед нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП от страна на ответника е настъпило процесното ПТП, както правилно е констатирал СРС.

Съдът намира механизма за установен доколкото става ясно, че двата автомобила са се движили един зад друг, като водачът на л.а. Опел е имал задължение да съобрази дистанцията между него и л.а. Мерцедес, което той не е направил. Нещо повече – от доказателствата по делото не се обосновава основателност и на правонамаляващото възражение за съпричиняване, тъй като от писмените доказателства и категоричните изводи на вещото лице се установява, че единствената причина за реализиране на ПТП и настъпването на вредоносния резултат е виновното поведение на ответника, който не е осигурил безопасна дистанция, респективно не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Относно възражението, че рязкото спиране е било породено от желанието на водача на л.а. Мерцедес да направи забранен обратен завой, съдът намира същото за неотносимо. Причината за рязкото спиране би имала отношение единствено ако се докаже, че след такова спиране е било невъзможно да не настъпи ПТП дори и при съобразена дистанция. Едва тогава и в случай, че ответникът е бил в невъзможност да спре своевременно би се споделил изводът за вина на ищеца, респективно би се разгледал въпросът налице ли е основателна причина за внезапното спиране и приложение на разпоредбата на чл. 24 ЗДвП.

Съдът не констатира да се доказва несъобразена скорост от страна на ответника при управлението му на автомобила, както се твърди от ищеца, като 4 това обстоятелство се изяснява от приетата САТЕ. Не несъобразената скорост, а неспазването на достатъчно дистанция е попречило на виновния водач да преустанови движението на автомобила, което е резултирало в настъпване на ПТП.

На следващо място, предмет на въззивна проверка е и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди в размера, в който се претендират. По делото са приложени 3 фактури за извършени ремонти по автомобила – фактура от 13.04.2013 г. /л.81/, фактура от 13.04.2019 г. /л.82/, фактура от 02.12.2019 г. /л.83/. Първите две фактури касаят ремонт по окачването на автомобила – заден носач, заден мност, задна броня, задни биалети, тампони стабилизираща щанга. Последната фактура от 02.12.2019 г. касае боя и автобояджийски услуги. Ищецът е следвало да докаже, че съществува причинна връзка между настъпилото с ответника ПТП и щетите, посочени във всяка една от фактурите. Въззивният съд се солидаризира с първоинстанционния, като намира, че се доказва единствено причинна връзка между ПТП и необходимостта от автобояджийски услуги, посочени в третата фактура. За отремонтираните части, вложени в първите две фактури, не е налице връзка с процесното ПТП. За тази констатация са били необходими специални знания, предоставени от вещото лице по назначената експертиза. При изслушването си пред съда посочва, че категорично няма как претендираните увреди по окачването на автомобила да се получат от процесното ПТП, като се вземе предвид съставеният протокол, скоростта на двата автомобила и се извършат съответните изчисления. Позовавайки се на компетентно изгответната САТЕ, съдът правилно е приел, че единствените щети, за ремонтирането на които има представен документ и са във връзка с процесното ПТП, са тези по фактура от 12.2019 г. в размер на 500 лв. С оглед възражението на ответника за отдалечеността на ПТП от ремонта по фактура от 02.12.2019 г., следва да се посочи, че не е налице задължение у увреденото лице за извършване на ремонта в конкретен времеви диапазон след ПТП. Не се доказва да е настъпило друго ПТП в периода от процесното до 02.12.2019 г., за да се приеме, че причинната връзка е прекъсната. Правилно районният съд е присъдил 500 лв., като е отхвърлил иска за горницата над 500 до претендираните 2500 лв.