Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34030 от 13.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 20394/2022
Вид
Определение № 34030
Подписан
13.12.2022
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34030 гр. София, 13.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110120394 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Б. като представител на Н. С. К., в която се прави искане за допълване на определение № 28726 от 27.10.2022 г. на СРС, II ГО, 178, постановено по делото, в частта за разноските. Моли съда да допълни определението си в частта за разноските като й присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от „С.В.“ АД, в който излага, че разноски в заповедното не се дължат, евентуално, че следва да се присъди минимална сума за подаване на възражение. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдията-докладчик намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С възражението процесуалният представител на длъжника е заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., която на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС). Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, 1 включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.

Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, която сума се дължи, когато е подадено възражение и производството по делото не се е развило в исков процес.

По изложените съображения, искането за допълване на определението в частта за разноските е основателно, но следва да се уважи за сумата от 50 лева.

Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определение № 28726 от 27.10.2022 г. на СРС, II ГО, 178, постановено по делото, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „С.В.“ ЕАД, ЕИК 130175000, с адрес в ..., да заплати на адвокат К. И. Б., ЕИК ..., с адрес в ..., офис-партер, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата в размер на 50 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2