Определение № 694 от 29.07.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 694 гр. Враца, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500487 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Р. Г. от АК-Габрово, като пълномощник на "А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр.София, против Определение № 390/06.03.2024 г. по гр.д. № 2558/2023 г. на Районен съд-Враца, с което е прекратено съдебното производство, поради неотстранена нередовност на исковата молба и е постановено нейното връщане.

В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че съдебното производство следва да бъде прекратено, поради невнасяне на депозит за особен представител в размер на 200.00 лв. Навеждат се доводи, че внасянето на депозит за назначаване на особен представител на ответника е предпоставка, но не и задължително условие за продължаване на съдебното производство като се цитира и съдебна практика в тази насока.

Счита, че в случая не е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 във вр. чл.128 от ГПК, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната 1 жалба не е връчван на ответницата.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна срещу обжалваем съдебен акт.

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба от "А1 България"ЕАД, ЕИК ***, чрез адв.Р. Г. от АК-Габрово, с която против Г. Р. Ц. от гр.Враца, е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр.чл.422, ал.1 и чл.415 от ГПК за сумата от 747.82 лв., представляваща неплатени суми по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, сключен между страните, ведно с мораторна лихва върху главницата за сумата от 201.56 лв.

С Разпореждане № 3699/11.10.2023 г. исковата молба е оставена без движение с указания за внасяне на дължимата държавна такса. Съобщението е получено от ищеца на 28.10.2023 г. и с писмо вх. № 13199/31.10.2023 г. са изпълнени указанията на съда.

С Разпореждане № 4058/06.11.2023г. съдът е постановил да се връчи на ответницата препис от исковата молба. От върнатото в цялост съобщение е видно, че ответницата не е намерена на посочения в исковата молба адрес в *** и по данни на съсед не живее на адреса. Районният съд е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на Г. Р. Ц., при която е констатирано, че регистрираният настоящ адрес на ответницата съвпада с посочения в исковата молба, както и, че има регистриран постоянен адрес в *** от 21.12.2020 г.

Извършен е опит за връчване на препис от исковата молба на ответницата и на посочения в изготвената справка постоянен адрес, но съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен три пъти, както следва: на 16.11.2023 г., 20.11.2023 г. и 20.12.2023 г., но лицето не е открито на него.

Районният съд е извършил и справка за трудовите договори на Г. Р. Ц., при която е констатирано, че към момента лицето няма регистриран действащ трудов договор.

При тези данни съдът с Разпореждане № 4058/06.11.2023 г. е разпоредил да се извърши връчване по реда на чл.47 ГПК.

С Разпореждане № 459/29.01.2024 г. районният съд на основание чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК е приложил съобщенията, с които е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея до ответницата Г. Р. Ц., определил е възнаграждение в размер на 200.00 лв. за назначаването на особен 2 представител на ответницата и е указал на ищеца едноседмичен срок, в който да внесе депозита и да представи доказателства за внасянето. Указал е и последиците при неизпълнение. Съобщението е получено от ищеца на 15.02.2024 г. Срокът за изпълнение на тези указания е изтекъл на 22.02.2024 г., но доказателства за внесен депозит не са представени.

С оглед горното, РС-Враца е постановил обжалваното Определение № 390/06.03.2024 г. по гр.д. № 2558/2023 г. по описа на същия съд.

При така изложеното от фактическа страна съставът на въззивния съд намира подадената частна жалба за неоснователна поради следните съображения:

Внасянето на възнаграждение за назначен особен представител на ответник на основание чл.47, ал.6 ГПК е по същество предпоставка за движение на делото, т.е. е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона при наличието на предпоставките за това.

В хипотезата на назначен особен представител на ответник на основание чл.47, ал.6 от ГПК разноските за неговото възнаграждение се понасят от ищеца, а размерът на възнаграждението не може да е по-нисък от този, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в разпоредбите на чл.127 и 128 от ГПК, но разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението на особения представител препятства движението на делото /участието особен представител на ответника в производството е задължително и до неговото назначаване е налице процесуална пречка за извършването на съдопроизводствени действия/, а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК.

Последица от невнасяне на дължимия депозит за назначаване на особен представител на ответника, когато такъв се дължи, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба (така Определение № 211 от 1.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 1386 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 672 3 от 20.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4677/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 118 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2021 г., IV г. о., ГК и мн.др.). След като ищецът не е представил в срок доказателства за внасяне на определената сума за възнаграждение на особен представител на ответника, призоваван по реда на чл.47 от ГПК, то е налице нередовност на исковата молба, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и РС-Враца е имал основание за приложението на чл.129, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 390/06.03.2024 г. на Районен съдВраца, постановено по гр. дело № 2558/2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4