Протокол № 180 от 11.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 180 гр. Благоевград, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Съдебни

Христо Й.ов заседатели: Силвия Методиева при участието на секретаря Мариела Палова и прокурора и Е. Т. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Аршинков Наказателно дело от общ характер № 20241200200744 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура, редовно призована ,се явява прокурор Д..

Подсъдимият Т. Г. Р., редовно призован, доведен от органите на ОЗ“Охрана“, се явява лично и с адв.Ц. Д., служебно определен защитник от ДП.

От свидетелите :

Л. К. Г. – редовно призована , се явява лично.

Б. В. В.- редовно призован, доведен от органите на ОЗ“Охрана“, се явява лично.

От вещите лица: д. М. З. – редовно призован, не се явява.

Г. И. Т.- редовно призован, не се явява.

Н. В. А.- редовно призована, не се явява. д. Т. К.-Х. –редовно призована, се явява лично .

В. П. М.- редовно призована, се явява лично .

ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ :

1

По електронната поща е получена молба от вещите лица Г. Т. и Н. А., в която се сочи, че вещото лице Т. е в платен годишен отпуск и не може да се яви в днешното с.з. Молбата е подписана и от експерта А., с която заедно са изготвили СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилиране , с искане за приобщаване на заключението чрез прочитане на същото при наличието на предпоставките за това.

СТРАНИТЕ /поотделно /:Да се даде ход на делото .

БлОС намира, че с оглед присъствието на страните и изразените от тях позиции, липсват пречки за разглеждане на делото, в който смисъл ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема се самоличността на явилите се свидетели:

Б. В. В.- 50 години, осъждан, задържан към момента в Затвора-Бобов дол по друго наказателно производство, без дела родство с подсъдимия и пострадалия;

Л. К. Г. – 59 години, неосъждана, дъщеря на починалия К. П..

Съдът предупреждава свидетелите за отговорността им по чл.290 от НК. Те обещават да говорят само истината.

След което св.Г. беше изведена от съдебната зала.

Снема се самоличността на явилите се вещи лица: д. Т. К.-Х. –50 години, психиатър, неосъждана, с висше образование, дела и родство със страните по делото ; без

В. П. М.- 53 години, неосъждана, магистър по Психология, със специализации „Клинична психология“ и „Консултативна психология“, без дела и родство със страните по делото.

Съдът напомня на експертите за отговорността им по чл. 291 от НК. Те обещават да дадат вярно и точно заключение, без пристрастия.

Съдът пристъпва към разпит на св.Б. В..

2

СВ.Б. В.: В една килия бяхме с Т. Р.. Сега всички в затвора говорят ,че аз съм го предал, как ще си имам проблеми с това, че съм го предал. Аз стигнах до Ловеч, заради тормоз над мен . Имаше побой и тормоз. Докато бяхме в ареста с него, в една килия и си говорехме, той си каза какво е направил. Там е практика да си споделяме. Аз го питам дали е извършил престъплението,в което е обвинен и той си призна, и той си призна, че го е убил ,но без да иска.

Каза,че са се скарали двамата и е ударил починалия и така е станало. Призна си, че го е убил, на няколко пъти го каза. Аз го посъветвах да си признае пред съда и така присъдата му ще бъде по-малка. Но след 3-4 дена каза, че не е той. Каза,че не е убил никой. После ми каза,че много е бит от полицаите и затова от страх е казал така. След 4 дена казва друго. Променяше това,което ми казваше. Разберете ме и мен – несправедливо е той да лежи, ако е невинен, заради мен. Веднъж каже така, след 3-4 дена каже- не съм го убил. Не искам заради мен да е виновен.

Въпроси на прокурора:

СВ.Б. В.: Каза си, че го е ударил с камък този поп . Преди го е карал да му търси некаква жена да се ожени. Неколко пъти е ходил, давал му е попът по 20 лева. Искал жена да му готви и да му чисти. Попът е разбрал, че е починала жената. Отишъл сам да провери попът, но Т. не знаел ,че е станало. Отишъл дядото в село Яворница да търси жената с кола и се разярил, че Т. го е лъгал, защото жената е починала. След като са се видели попът посегнал с бастуна да го удари. На стария не му знам името , бил е поп, той посегнал на Т. с бастуна, казал му: „Защо ме лъжеш?“, а Т. му казал:“Аз не знам ,че е починала“.Попът го ударил няколко пъти. Тръгнал да влиза навътре и Т. се ядосал и хвърлил камъка и го ударил по главата. Отвън на двора се е случило в село Кладенци, където живее дядото, в двора на къщата му. После го е съжалил и го е прибрал вътре, покрил го е с одеяло, уплашил се е и е бегал. Питате с камъка какво е направилскрил го е , а пред полицаите признал , но после на мен казва, че не е. Не знае къде е казал за камъка на полицаите . Някакви пари е взел оттам , но не каза нищо колко са парите . Не е със злоба направено, ядосал го е оня. После му е помогнал, вкарал го е в къщата. Уплашил се е и не е извикал помощ. След като го е ударил е искал да помогне, но го е било страх от синовете на попа да не го пребият. Аз му казах да си признае и ще му дадат по-малка присъда. Това Т.

Р. ми го сподели в килията. 4 месеца бяхме в една килия. Т. не е изпитвал страх от мен, анцуг му дадох, давах му цигари , ние го уважавахме. Иначе в затвора е друго. В затвора в Бобов дол той вика“Аз съм невинен, мене ме биха полицаите“ и за мен стана лошо. На другите затворници казал, че ял бой от полицаите и от страх го казал и че аз съм предател. Няколко пъти ходих при началниците, ние сме заедно в един коридор, в една килия , ние сме заедно откакто е дошъл .Казва на другите ,че аз съм го натопил, но аз не съм го натопил, аз исках да му помогна, да си признае за по-лека присъда. По 3 едно време се нави да си каже , пред мен си казва „Признавам си вината“.

Мине една седмица, каже друго. Аз не съм Господ .

Въпроси на адв.Д.:

СВ.Б. В.: Питате какво каза пред мен Т. Р.-„Аз го убих“, каза си. А за камъка какво каза- каза ми „Хвърлих го и го ударих“/свидетелят показва как хвърля камък с ръка/. Докато бяхме тук заедно само това признание, че не се признава и тук в Благоевград и в ареста ми каза :“Не съм извършил това престъпление“. Питате в какъв период- 3-4 дена минат и каже :“Не съм аз“ .

После кажа „Аз съм“. На няколко пъти той казваше, че ту е той, ту че не е той, ту така ,ту иначе. Питате насилие имаше ли над него- не, никой не го е бил, никой не го е тормозил. Питате заедно като сме били дали е бил с променено поведение , освен този разговор как се държеше, сменяше ли си често настроенията- да, сменяше си настроенията, те се бъзикаха с него, питаха „Как уби попа“ и ставаше по-агресивен, като се бъзикаха с него.

Призна си вината за това с камъка, само затова. Не е станало със злоба, без да иска . Ударил го е с камъка , но се е уплашил от синовете му. Затова си признай, му казах, за по-ниска присъда.

Допълнителни въпроси от прокурора:

СВ.Б. В.:Завил го е с одеялото. Друго не каза, това ми каза.

Допълнителни въпроси от адв.Д.:

СВ.Б. В.:Питате как е разбрал за смъртта на пострадалия- нещо синовете са го карали в болницата и така е разбрал, че е починал попът.

Въпроси на съда:

СВ.Б. В.:Каза, че е завил попа с одеяло. Жив си е бил дядото. Обаче го е било страх да се обади на Бърза помощ, да не дойдат синовете да го пребият.

ПРОКУРОРЪТ: На основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК моля да бъдат прочетени показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП по реда на чл.223 от НПК, материализирани в протокол за разпит пред съдия от 19.03.2024г. , лист 172-175 , том 1 от ДП, тъй като считам, че са налице противоречия, с оглед показанията на този свидетел относно това какво се е случило, след като подсъдимият сложил пострадалия на леглото, дали има упражнено насилие от страна на подсъдимия.

В момента в залата влиза д. З. .

АДВ.Д.: Предоставям на съда дали да се прочетат показанията на св.В. от ДП.

4

БлОС, отчитайки направеното искане от страна на държавното обвинение, както и обстоятелството, че св.В. е разпитан в хода на ДП пред съдия, където в част от показанията е заявил нещо различно от казаното от него в днешното с.з., намира, че са налице предпоставките, визирани то законодателя в 281, ал.1, т.1 от НПК , на чието основание

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА показанията на свидетеля Б. В. В., материализирани в протокол за разпит пред съдия от 19.03.2024г. , лист 172-175, т.1 от ДП, от изречението „Починалият човек –попът разбрал, че въпросната жена е починала и си помислил ,че Р. го лъже.“ до изречението „Всичко е тръгнало от това, че попът му казал, че не може да му намери жена.“

СВ.Б. В.: Точно така беше, както прочетохте. Потвърждавам това, което ми прочетохте.

В залата се въвежда св.Л. Г..

СВ.Л. Г.: Аз съм дъщеря на починалия К. П.. Доста години не съм била в контакт с баща ми, от 10 години нямам връзка с него. Като почина мъжът ми /това беше преди баща ми/, тогава вече отивах 3-4 пъти да го видя. Това ми е виждането с баща ми. Аз съм в гр.Петрич на квартира. Обади се сестра ми , че е починал и с тех се качих на селото –Кладенци . И като отидох там сестра му и мъжа й го баняха и го обличаха. Аз излязох, не исках да остана. Като го избаняха ме викнаха да вляза ад го сложим на кревата и тогава видях , че зад ухото имаше рана, която кърви. Раната беше в тилната част. Сестра ми сложи лепка да не изцапа възглавницата,на която лежи. Друго нищо не съм видяла.