Решение № 963 от 26.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110201221 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Крафт крю" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2201239 от 04.01.2023год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушаване нормата на чл. 2, ал.1 от наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука" вр. чл. 52, ал.1 и 2 от ЗЗБУТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че от НП не ставало ясно каква дейност е извършвало лицето Е. Р., за което не било спорно, че било установено на м/к „Сий Лайън", за да се приеме, че то било работник на дружеството като твърди, че дружеството нямало качеството на работодател по отношение на това лице. От друга страна твърди, че основната дейност на дружеството не принадлежала към КИД 81 „дейности по обслужването на сгради и озеленяване". Сочи също така, че били допуснати нарушения и при определяне размера на санкцията. Моли НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на нарушението. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във 1 въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022год. служители на Дирекция „ИТ" Варна сред които и свидетелят Е. Н., извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ „Одесос" в гр.Варна.

При обхода по работните места, на кей № 6 проверяващите установили 10 лица да извършват дейности по почистване на палубата на м/к „Сий Лайн".

Лицата декларирали че работят за въззивното дружество „Крафт Крю“, като едно от лицата било Е. М. Р., която чрез лицето В.П. (който попълнил декларацията под нейна диктовка) в декларация по чл. 402 от КТ декларирала, че работи за въззивното дружество като общ работник/чистач, че работи на обект м/к „Сий Лайън", кей 6, в КРЗ, с работно време от 08:00ч. до 16:30ч., че няма сключен трудов договор нито граждански такъв, при договорено трудово възнаграждение в размер на 40лв. дневно, че почива в събота и неделя и 1 час в работния ден.

На същата дата св. Н. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и Е. М. Р..

Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на въззивното дружество до същото била изпратена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК за явяване на негов представител в Д „ИТ" Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените работници както и застраховка за риск „трудова злополука" за работниците.

На 02.12.2022год. се явило упълномощено от представляващия дружеството лице - С.

Т., което не представило писмен ТД сключен договор със Е. М. Р., както и договор за застраховка за риск „трудова злополука" на работниците.

При тези данни било прието, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.

2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука" вр. чл. 52, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и на същата дата на упълномощеното лице била връчена и покана адресирана до управителя на въззивното дружество за явяване на 07.12.2022год. в 13:30ч. сградата на Д „ИТ" Варна за съставяне и връчване на АУАН.

На посочената дата представител на въззивното дружество не се явил и на 08.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука" вр. чл. 52, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ, тъй като като работодател не било извършило задължителното застраховане за риск „трудова злополука" на лицето Е. М. Р., установена на 24.11.2022год. в гр.Варна, Островна зона, на територията на КРЗ „Одесос" кей №6, м/к Сий Лайън" да изпълнява функциите на общ работник/чистач в основната дейност на дружеството, принадлежаща към икономическа дейност КИД 81 (Дейности по обслужване на сгради и озеленяване) с коефициент на трудов травматизъм 0.86, по-висок от средния за страната 0,64, подлежащи на задължително застраховане през 2022год., съгласно Заповед № РД-01-289 от 2

25.10.2021год. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г, издадена от МТСП.

Актът бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно нормата на чл. 416, ал.3 от КТ и бил получен на адреса на управление от С. Т., упълномощен от представляващата дружеството към онзи момент на 13.12.2022год.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения и на 04.01.2023год. въз основа на него директорът на дирекция „ИТ" Варна издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука" вр. чл. 52, ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413, ал.2 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В съдебно заседание като свидетел бе разпитан Е. Н. (актосъставител), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като са последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства - декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Е. Р., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, протокол за извършена проверка и др.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

Ясно в НП е посочено ,че въззивника като работодател на лицето Р. не е извършил задължителното му застраховане за риск трудова злополука като лицето е изпълнявало функциите на общ работник/чистач в основната дейност на дружеството. Посочено е към коя икономическа дейност спада тази дейност по КИД, посочен е коефициента на травматизъм и Заповедта с която е той е определен. Посочена е и дата на която лицето е осъществявало трудовите си функции. Тези факти са достатъчни за описание на 3 нарушението вменено в отговорност на въззивното дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че материалния закон е бил приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно ал.2 на същия член при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск „трудова злополука", приета с ПМС №24/06.02.2006г. във вр. с чл.52ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съгласно §1, т.1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

В случая по категоричен начин от събраните доказателствата се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на Е. М. Р., ако и да не налице писмен трудов договор в тази насока. В тази връзка са както показанията на свидетелят Н., който лично е възприел Р. да извършва дейност по почистване на м/к „Сий Лайън", така и приложените към АНП декларация по чл. 402 от КТ написана от друго лице, но под диктовката на Е. М. Р. и Договор № 304-2022год. подписан между въззивното дружество и „Кораборемонтен завод „Одесос" - АД - Варна.

Видно от цитирания договор въззивното дружество е изпълнител по него и се е задължило да извършва операции свързани с почистването на ремонтиращи се в завода кораби. От друга страна в декларацията си Е. М. Р. е посочила, че работи за въззивника като общ работник/чистач, че е започнала работа на 21.11.2022год. с договорено възнаграждение 40лв. дневно, посочил е работно време, работно място, почивни дни както и почивка в рамките на работния ден. Така посочените по-горе доказателства преценени поотделно и в съвкупност, на фона на това, че Е. М. Р. е била установена да полага труд в обект с ограничен за външни лица достъп, не оставя никакво съмнение, че тя е била нает от въззивното дружество да извършва трудова дейност срещу заплащане, т.е. че въззивникът е негов работодател.

4

Съгласно Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г., коефициентът за трудов травматизъм за 2022г. за работещите в основната дейност на предприятието на жалбоподателя, сред които и Е. М. Р., е по-висок от средния, поради което за същата е следвало да има сключена застраховка за риска трудова злополука.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че основната дейност на предприятието е видна както от посочването на дейностите посочени в ТР, така и от приложения към делото договор сключен с КРЗ „Одесос" - специализирано и неспециализирано ПОЧИСТВАНЕ на сгради и промишлени обекти, която дейност попада в код 81 по КИД - 2008.

Впрочем дори и в жалбата си въззивника е посочил, че е декларирал в НАП НСИ дейност почистване на имоти, промишлен инсталации и превозни средства. Следва да се отбележи, че кодът по КИД 81 е общ и обхваща всички дейности по обслужване на сгради и озеленяване, които дейности са допълнително класифицирани - 81.2 (дейности по почистване); 81.21; 81.22 и т.н.