Решение № 212 от 18.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000502638 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 264432/05.07.2021 г., постановено по гр. д. № 16884/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 23 състав, частично е уважен предявеният от С. С. Р. срещу ЗК „Лев Инс” АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150000 лв., след допуснатото на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.10.2020 г. изменение на иска чрез увеличение на неговия размер от 80000 лв. на 150000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 27.12.2019 г., до окончателното й заплащане (тази акцесорна претенция е уточнена в проведеното на 09.10.2020 г. о. с. з.).

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 50000 лв., като е съобразен и приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат (не е уточнен обаче нито глобалният размер на справедливото заместващо обезщетение, нито степента на съпричиняването), тъй като релевираното частично правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалата (пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на мотоциклета) е основателно.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с 1 чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на С. С. Р. на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 50000 лв. до пълния му предявен размер от 150000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 27.12.2019 г. до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият е претърпял изключително тежки травматични увреждания, които са трайни и със значителни усложнения, поради което определеният размер на заместващото обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените болки и страдания от ищеца. Навежда довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно поведение (пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на мотоциклета) пострадалата е допринесла в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесния вредоносен резултат.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение е уважен за сумата от 50000 лв., поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 23 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с 2 противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 23.08.2019 г. – за сумата от 50000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали пострадалата е допринесла чрез своето противоправно поведение (пресичане на булевард с натоварено движение на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, без да съобрази разстоянието на мотоциклета) в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - средата на 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца С. С. Р. е причинена контузия на в челната област на главата; контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; контузионно огнище на левия теменен дял на мозъка; фрактура на черепната основа в областта на дясната средна черепна ямка; травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; кръвоизлив в средното ухо вдясно и контузия на дясно рамо и на дясно ходило; контузия на дясното рамо и на дясното ходило. Проведено е 7-дневно болнично лечение, след което ищцата е била изписана с подобрение и указание за спазване на лечебно-охранителен режим, и наблюдение от личния лекар. При извършения на 17.09.2020 г. личен преглед от вещото лице неврохирург пострадалата изяснява, че до м.

12.2019 г. е ползвала отпуск при временна неработоспособност, след което се е върнала 3 отново на работа, но изпитвала затруднения и напуснала след 2 месеца. Периодично се появявало главоболие, продължаващо понякога до 10 дни. Тази СМЕ изяснява, че доколкото съществуващото главоболие се дължи основно на развилите се вестибуларни увреждания с централен отоневрологичен синдром, най-често имащи хронично-рецидивиращ характер, пълно и окончателно отшумяване на главоболието, а и на другите, свързани с този синдром, оплаквания, е малко вероятно да настъпи. Фрактурата на черепа при пострадалата е локализирана в дясната средна черепна ямка на черепната основа, като в резултат на получения кръвоизлив са увредени анатомично и функционално структурите на средното ухо. Вследствие на това счупване в средното ухо се е развила Адхезивна болест на средното ухо, изразяваща се в тежко звуковопроводно намаление на слуха на дясното ухо, вестибуларна дисфункция, централен отоневрологичен синдром в субкомпенсация.

Въз основа на така изяснените правнорелевантни факти вещото лице установява, че в резултат на процесната черепно-мозъчна травма ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 3 месеца, умерени до 6 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента, изразяващи се в периодично главоболие, шум в ушите, замаяност, намален слух на дясното ухо, световъртеж, нарушено равновесие, болки в тилната област.

Развилата се в резултат на черепно-мозъчната травма вестибуларна дисфункция с централен отоневрологичен синдром най-често приема хронично-рецидивиращ характер, с периоди на компенсация и декомпенсация, поради което се налага системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, а при изостряне на състоянието - болнично лечение.

Вещото лице - специалист по ушно-носно-гърлени болести и отоневрология, изяснява, че в момента проблемът с намалението на слуха на ищцата не е преодолян, тъй като липсва научен метод за лечение на тези състояния (оперативното лечение и слухопротезирането не винаги са ефективни). За възстановяване на мембраната и премахването на срастването (адхезиите) трябва да се извърши медицинска операция, която обаче не винаги се явява успешна. Установява правнорелевантното обстоятелство, че при това увреждане на структурите на средното ухо е налице практическа глухота с дясното ухо, като прогнозата е неблагоприятна („Настъпилите нарушения в резултат на ПТП са тежки и невъзвратими. Ищцата е претърпяла до момента страдания от главоболие, замаяност, световъртеж, нестабилност, намаление на слуха и шум в ушите, като е затруднена комуникацията в трудовата и битовата дейност”).

При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалата, като вещите лица са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.