Решение № 6112 от 07.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6112 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100510300 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. В. П., действаща като майка и законен представител на малолетното дете К. В. Р., подадена чрез пълномощника адв.Г.П. срещу решение № 16247/17.08.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 21331/ 2026 год. по описа на СРС, 37 състав, с което е отхвърлена молба с вх.№ 237635/27.07.2026 г. на Е. В. П., ЕГН **********, като майка и законен представител на К. В. Р., ЕГН **********, с искане да й се разреши да се разпореди със сумата от 3103,49 евро, налична по банкова сметка с IBAN: ****, открита в „Юробанк България“ АД с цел частично плащане на остатъчна стойност по договор за лизинг № 2106059558662/05.08.2021 г. за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег.№ СВ **** СС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. С оглед на което жалбоподателка, чрез пълномощника си, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да разреши на Е. В. П., като майка и законен представител на К. В. Р., да се разпореди със сумата от 3103,49 евро, налична по банковата сметка на детето, като сумата бъде използвана единствено за частично заплащане на остатъчна стойност по договор за финансов лизинг № 2106059558662/05.08.2021 г. за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег.№ 1

СВ **** СС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд с обжалваното решение № 16247/17.08.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 21331/ 2026 год. по описа на СРС, 37 състав, е отхвърлил молба с вх.№ 237635/27.07.2026 г. на Е. В. П., ЕГН **********, като майка и законен представител на К. В. Р., ЕГН **********, с искане да й се разреши да се разпореди със сумата от 3103,49 евро, налична по банкова сметка с IBAN: ****, открита в „Юробанк България“ АД с цел частично плащане на остатъчна стойност по договор за лизинг № 2106059558662/05.08.2021 г. за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, рег.№ СВ **** СС. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел за установено следното: „ Производството е по чл.130, ал.3 СК вр. чл.65, ал.1 ЗН. Образувано е по молба на Е. В. П. като майка и законен представител на К. В.

Р. с искане да й се разреши да се разпорежда със сумата от 3103,49 евро, налична по банкова сметка на детето. Изложено е, че сумата е придобита вследствие на смъртта на починалия на 26.07.2025 г. баща на детето - В.Т.Р.. Посочва, че майката полага ежедневни грижи за своето дете. За нуждите на семейството майката ползва семеен автомобил - „Нисан Кашкай“, за който същата е сключила договор за финансов лизинг.

Съгласно удостоверение за задължения във връзка с приключване на договора, остатъчната сума по него е в размер на 7199,16 евро. Излага, че желае сумата от 3103,49 евро да бъде изтеглена от банковата сметка на детето, за да може да бъде погасена част от остатъчната стойност по договора за лизинг, а останалата част майката ще заплати със собствени средства. Твърди, че автомобилът се използва за нуждите на семейството, поради което искането е целево и съответства на най-добрия интерес на детето. Съдът, като съобрази доводите в молбата и представените с нея писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Като доказателство по делото е представен договор за финансов лизинг № 216059558662/05.08.2021 г., сключен между „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД в качеството му на лизингодател, от една страна, и Е. В. П., в качеството си на лизингополучател - от друга страна. Договорът за финансов лизинг е сключен от майката в лично качество като лизингополучател. Установява се, че исканото разпореждане със средства от банковата сметка на детето има за цел погасяване на остатъчна вноска по това облигационно задължение на майката. По делото не се установява детето да е страна по договора, да дължи изпълнение по него, нито в резултат на плащането да придобива право на собственост или друго имуществено право върху вещта - предмет на лизинга. Съдът намира, че исканото разпореждане не е в интерес на детето с оглед заявеното предназначение на паричните средства - частично доплащане на остатъчна 2 сума по договор за финансов лизинг на автомобил. При това положение, исканото изтегляне на паричните средства би довело до намаляване на имуществото на детето, без доказан имуществен еквивалент в негова ползва. Не е достатъчно да са наведени твърдения, че вещта предмет на договора за лизинг, ще послужи за нуждите на семейството или ще бъде фактически използвана от детето. Съгласно чл. 130, ал. 3 СК, разпореждане с влогове на дете се допуска само ако това не противоречи на неговия интерес. В Тълкувателно решение № 1/2021 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС се подчертава императивният характер на тази защита. Съдът намира, че исканото разпореждане би довело до пряко намаляване на имуществото на детето, без същото да получи насрещна облага. В случая, погасяването на личен дълг на родителя не съставлява очевидна полза за детето. Погасяването на задължения на родителя, дори и да е в затруднено финансово положение, е негова грижа и не следва да бъде извършвано със средства на детето, независимо от това как и по какъв начин е формиран неговия влог. Следва да се отбележи и, че искането на практика представлява плащане на чужд дълг. Разход за погасяване на чужд дълг, който не създава насрещни права за лицето, е неоправдан. / в този смисъл и Решение № 1198 от 24.02.2026 г. по в.ч.гр.дело 1056/2026 на СГС/. В случая детето няма да придобие актив, а само би финансирал придобиването на такъв от майката. След извършване на конкретна преценка, се налага извод, че исканото разпореждане не е насочено към увеличаване или запазване на имуществото на детето, нито към удовлетворяване на доказана негова непосредствена потребност. Напротив - то би довело до намаляване на паричните средства на детето за изпълнение на договорно задължение на неговия родител. Предвид изложеното, съдът приема, че молбата е в противоречие с интереса на детето и същата следва да бъде отхвърлена.“

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.538, ал.1 от ГПК, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението на СРС, 37 състав е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Решението е и обосновано. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи, чрез формална сделка, и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на неговия 3 интерес. Това е свързано с охраняване интересите на детето и създаването на гаранции при извършване актове на разпореждане, засягащи имуществото му. Съдът може да разреши действието, ако то не противоречи на интереса на детето, като е длъжен да съблюдава неговите интереси и да защитава правната му сфера.

Въз основа на извършена цялостна преценка на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд намира, че в случая не са налице визираните в разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК предпоставки за даване на разрешение на молителката да се разпореди със средства от влога на малолетното й дете в „Юробанк България“ АД, в размер на сумата от 3103,49 евро.

В настоящия случай, не са ангажирани доказателства за нужди на детето, за задоволяването на които да се приеме, че в негов интерес е да бъде изтеглена сумата от 3103,49 евро от влога му. Съдът приема, че исканото разпореждане не е в интерес на детето с оглед заявеното предназначение на паричните средства - частично плащане на остатъчна стойност по договор за финансов лизинг на лек автомобил. Съдът приема, че това действие на разпореждане не е в интерес на малолетното дете, за което по силата на разпоредбите на СК, молителката/ негова майка/ е длъжна да се грижи и да управлява имуществото му. Недопустимо е в процесния случай със средства на детето да бъде погасено задължение на неговата майка по сключен от нея договор за финансов лизинг. Това действие на разпореждане би довело единствено до намаляване на имуществото на малолетното дете и очевидно не е в негов интерес да бъде изтеглена сумата от 3103,49 евро от влога му, за погасяване на дълг на неговата майка и законен представител. В тази връзка, като неоснователни следва да се преценят доводите изложени в жалбата, че исканото разпореждане е целево, пропорционално, икономически разумно и съответства на най-добрия интерес на детето.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16247/17.08.2026 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 21331/ 2026 год. по описа на СРС, 37 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5