Решение № 76 от 11.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Враца, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221400500524 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба а с вх.№16136 от 02.11.2022г. по описа на ВрРС, депозирана от адв.Р. Х., в качеството й на пълномощник на *** ВРАЦА ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : ***, представляван от управителя - д-р Г. Т. Г. , срещу Решение № 615 от 20.10.2022г. по гр. дело №1550 по описа на Районен съд гр. Враца за 2022г., с което е уважени предявените от Й. И. Д. против *** ВРАЦА ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 344 ал.1,2 и 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

В депозираната въззивна жалба се мотивират пороците на атакуваното решение, които се свеждат до:

В процесния случай първоинстанционният съд не е определил ясно спорното от безспорното, не се е произнесъл по всички наведени от ответника твърдения, не е извършил изрично заявения косвен съдебен контрол по реда чл. 17, ал. 2 ГПК на индивидуалния административен акт Разпореждане № 2113-06-344-8/03.05.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Враца, с което на ищеца Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и не е обсъдил всички доказателства по делото.

Неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид и никъде в своите мотиви не е обсъдил обстоятелството, че Й. Д. никога не е представял на работодателя си 1 разпореждането, на компетентната пенсионна администрация, за получаваната от него лична пенсия за инвалидност „Общо заболяване“ от 17.11.2011г.. За първи път на представител на *** ВРАЦА ЕООД, в качеството му на ответник по делото, е връчено разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Враца, относно удостоверяване на обстоятелства, свързани с пенсионния статус на ищеца, а именно същият е пенсионер от 17.11.2011г., има признат осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /17.11.2011г./ 27г. 5м. 10дни - факт, известен на Й. Д. при постъпването му на работа на 01.11.2017г., но удобно премълчан, дори изрично заявени 35 години професионален опит при подписване на трудовият договор и доказано в процеса получаване на допълнителното възнаграждение за проф. опит и стаж през годините с начало от 35% до 39% при прекратяването. Изрично още в писмения отговор по чл. 131 ГПК са изложени твърдения за недобросъвестност от страна на ищеца относно тези обстоятелства.

Първоинстанционният съд в началото на стр. 6 от Решението определи, че предмет на съдебният контрол е спазване на чл. 328 ал.1 т.10 КТ, с оглед наличието на предпоставките: възраст и стаж на лицето, но не е отчел специфичните факти и обстоятелства в настоящия казус.

На Й. Д. е отпусната лична пенсия ПОЖИЗНЕНО, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение и според жалбоподателя за Й. Д. никога няма да възникне правен интерес, да заяви и да упражни право за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид регламентираните правила за формиране на личната пенсия, като него винаги ще бъде по-благоприятно, да получава отпусната му вече инвалидна пенсия, след служебните преизчисления и осъвременявания, поради определения висок индивидуален коефициент от 1.318.

В подкрепа на този аргумент излага данни относно обстоятелствата, че след инвалидизирането му през 2011г., Д. е имал периоди в които ищецът Й. Д. е направил своя личен избор, като пенсионер да не се осигурява и сам се е лишил от осигурителен стаж.

Изключително необоснован е извода на съда на стр. 6, абзац 3 от Решението, че „предвид ССчЕ, извършеният инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на индивидуалния административен акт - Разпореждане № 2113-06-344-8/03.05.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Враца сочи на извод за законосъобразност на това разпореждане“. От една страна никъде в решението няма развити мотиви в тази насока, а от друга е налице неправилно възприемане на годното доказателство. Именно Експертизата показа и даде отговор на фактическото положение относно периодите на липса на признат от административния орган за осигурителен стаж и основанията за това, както и наведе основателни съмнение за законосъобразността му относно приемането само на част от трудовият стаж на Д. за категориен от втора категория при един и същ работодател и при еднакви условия на труд. Видно от установеното от експерта този стажът е в „Областно пътно управление“ Враца и е признат по документ по образец УП 3 от 08.03.2022г, а не по трудова книжка към момента на полагане на труда, като в различните периоди за една и съща длъжност, т.е при еднаква тежест и вредност на труда, е признат по различна 2 категория, което се отразява при преобразуването на общият му стаж. Например периода от 08.04.1982г. до 01.05.1993г. е от втора, а от 01.05.1993г. до 01.10.2000 от трета категория труд.

Твърди се в жалбата, че за периода до 31.12.1999г. е относима разпоредбата на чл.

66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, действала до 31.12.1999г.. и стажът на Д. е следвало да бъде от втора категория труд, което да му даде право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б КСО, друг е въпросът дали след преценката на по-благоприятния размер, същата щеше да бъде отпусната или спряна по реда на чл. 95, ал.1 ,т. 4 КСО и изплащана пенсията му за инвалидност поради общо заболяване.

Й. Д. няма правен интерес да реализира право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 06.04.2022г., предвид прекратителната заповед от 04.04.2022г„ и не е възразил срещу неправилното отчитане на категорията му труд по разпореждането, което само е в подкрепа на възраженията ни за недобросъвестно поведение от негова страна. Липсата на произнасяне на първоинстанционният съд в тази посока е също съществено процесуално нарушение.

Няма основание да не се отчита и доказателствената сила на личната му Автобиография, към момента на постъпването му на работа 01.11.2017г., както и подписаните от него писмени документи при постъпване на работа, в които ясно и недвусмислено е записано 35 години признат трудов стаж. Съществува съществено противоречие между изложеното в оспореното решение, което трябва да представлява единство между мотиви и диспозитив и протоколираното изявление на съдебния състав, относно момента на оспорване на личната Автобиография, представена от Д. при постъпване на работа на 17.11.2017г.

Останал недоказан в настоящия процес, както и в адм. производство пред пенсионната администрация, както и липсват твърдения от Й. Д. за наличието и/или липсата на трудов стаж за периода от 08.04.2004г до 01.02.2011г., обратно на заявеното пред работодателя при постъпването му на работа към 01.11.2017г.. Житейски нелогично е толкова дълъг период от 6г. и 10м. да остане не само необективиран в писмен документ, но и неизследван от компетентния пенсионен орган. Съществуват разписани процедури при отпускане на пенсиите, по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, които в конкретния случай, при постановяването на разпореждането за отказ от 03.05.2022г. от ръководител „ПО“ по заявление от 06.04.2022г. на Й. Д. не са спазени.

В оспорения съдебен акт на няколко места е цитирана новата и единствена трудова книжка на ищеца, издадена на 01.02.2018г., но само с отчитане на трудов стаж след вписаното прекратяване от *** ВРАЦА ЕООД. Първоинстанционният съд в решаващият му състав не е взел отношение, нито е коментирал наведеното от ответника възражение относно недобросъвестното поведение на Й. Д. във връзка с трудовия му стаж заявен и претендирай пред работодателят при постъпване на работа на 01.11.2017г. Не е коментирано от Съда и обстоятелството, че Й. Д. е обявил за загубена трудовата си книжка пред *** Враца и е поискал да му бъде издадена нова - затова на 01.02.2018г. е издадена новата трудова книжка, с наново вписано начало от 01.11.2017г.. Служител „Човешки ресурси“ в *** Враца ясно си 3 спомня заявеното от Д., както и ясно си спомня, че е нанесла първото начало на постъпване на работата в трудовата му книжка, със записи преди вписването, направено от ответника.

Неотчитайки заявените твърдения, подкрепени от безспорни доказателства по делото, първоинстанционният съд допусна съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното решение.

Необосновани и в противоречие със съдопроизводствените правила са мотивите на районния съд на стр. 8, абзац 2-ри от Решението, относно приетото за допустимо, но отхвърлено като неоснователно възражение, направено от ответника своевременно, за прихващане с изплатеното в повече допълнително възнаграждение от работодателя за периода от 01.11.2017г. до 30.03.2022г. за професионален опит и стаж в размер на 1212,37лв.. Счита, че презумпцията за добросъвестно поведение от страна на работника Д. е успешно оборена или поне през целия процес бяха твърдяни факти, установяващи противното.

Моли оспореното решение на PC Враца да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и да постановите съдебен акт, с който да решите спора по същество.

Моли, да бъдат съобразени спорните факти, във връзка с изпълненото условие за наличието на достатъчно трудов/осигурителен стаж от Й. Д. за правото му на пенсиониране: навършена възраст 64 г. и 05м и осигурителен стаж 39г и м. за 2022г., и съответно съдът да приеме за успешно опровергаването по пътя на т.н. косвен съдебен контрол на мотивите в разпореждане № 2113-06-344-8/03.05.2022г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Враца.Както и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена заповедта за прекратяване №11/04.04.2022г на трудовото правоотношение на Й. И. Д. на правно основание чл. 328 т.10КТ.

В условията на алтернативност, моли при уважаване на главния иск за отмяна на Заповедта за незаконосъобразна и съответно на акцесорния иск по чл. 225, ал.1 от КТ, да се приемат за основателни и доказани възраженията за прихващане от обезщетението на обща сума в размер на 4 744,36лв. От приетото експертно заключение в процеса се установи/доказа изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2354,66лв. и на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1177,33лв. на Й. Д., вписани и дължими по прекратителната заповед и сумата от 1212,37лв. - изплатено в повече допълнително възнаграждение от работодателя за периода от 01.11.2017г. до 30.03.2022г. за професионален опит и стаж.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Й. И. Д., чрез пълномощник Л. В. - адвокат към Адвокатска колегия- Враца.

Според въззиваемия атакуваното съдебно решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, като изложените в тяхна подкрепа доводи и съображения са напълно неоснователни, голословни и недоказани.

За първи път в писмените бележки и във въззивната жалба са изложени напълно 4 неотносими към съществото на спора разсъждения в посока недобросъвестно поведение на ищеца в областта на социалното осигуряване. Жалбоподателят смята, че за Й. Д. никога няма да възникне правен интерес да заяви и да упражни правото си за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Хипотетично са изложени предположения, правно ирелевантни към предмета на делото, че дори Д. да закупи недостигащите години осигурителен стаж, дори и да подаде ново заявление в по- късен момент, след придобиване на необходимия осигурителен стаж, предвид отпуснатата му пожизнено лична пенсия за инвалидност, за него винаги ще бъде по-благоприятно да получава инвалидна пенсия, а не такава за осигурителен стаж и възраст, предвид определения висок индивидуален коефициент за преизчисляване от 1.318. Дружеството въззивник твърди, че след инвалидизирането му през 2011г., Д. черпи само права: като обстоятелството, че той няма признат осигурителен стаж от 10.09.2012г. до 14.12.2014г. и от 14.12.2014г. до 01.11.2017г. периоди на упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице чрез ЕТ „Й. Д.“ и чрез „Естима“ ЕООД, но при подадена декларация, че не желае да се осигурява, защото е пенсионер, /лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване/ Според жалбоподателят, тези периоди от общо 5 години и 3 месеца никога няма да бъдат признати за осигурителен стаж и не могат да бъдат претендирани от молителя в пенсионното производство като осигурителен стаж, поради направения от него избор да не се осигурява с декларацията от 17.09.2012г. Тъй като в конкретния случай ищецът сам е направил своя личен избор да не се осигурява и се е лишил от осигурителен стаж, той е действал недобросъвестно.