Решение № 260421 от 14.12.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-277 Година 2020, 14 декември гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на шестнадесет ноември година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕНА

ВЪРБАНОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА секретар Ваня Д. като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 1984 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Анхиало 2010” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, обл.Бургас, ул.“Бунар Хисар“ №1, ЕИК *********, против решение № 116 от 14.05.2020 г. по гр.д.505/2019 г. по описа на Районен съд Поморие. С молба от 21.09.2020 г. въззивникът е уточнил, че обжалва решението на ПРС в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивника-ответник „Анхиало 2010” ООД, съществуването на вземане в полза на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София, ЕИК *********, по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №175/14.05.2019 г. по ч.гр.д.

№378/2019 г. по описа на ПРС, за сумата 11 990,16 лв, произтичащо от неизпълнение на парично задължение -неплащане на възнаграждение по договор за изработка, за която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд ЕООД; 1049,14 лв - представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.06.2018 г. до 23.04.2019 г. и законната лихва върху главницата от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която „Анхиало 2010” ООД е осъдено да заплати на ищеца „Пи Ем Ай” ЕООД съобразно с уважената част от иска: 1612,05 лв., представляващи разноски в исковото производство, и 932,35 лв., представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №378/2019 г. по описа на ПРС. Твърди се, че решението на ПРС в обжалваната част е необосновано и неправилно – постановено в противоречие с чл.26 и чл.266 от ЗЗД. По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил възраженията на ответника, въведени с отговора на исковата молба, за нищожност на договора за цесия поради нееквивалентност на престациите, както и за това, че по делото не е доказано изпълнението на договора за изработка на дренажната система, което изпълнение да породи дължимост на заплащане на цената на изработеното. Отново се излагат съображения за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави. Излагат се твърдения и за неизпълнение от страна на дружеството-изпълнител на договорните му задължения по договора за изработка и за липсата на представени доказателства за такова изпълнение. Твърди се, че като е изградил изводите си за основателност на иска само и единствено на база представената данъчна фактура, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, тъй като данъчната фактура има правно значение само за отношенията, възникващи във връзка със задължението за начисляване и плащане на ДДС. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и постановяване вместо него на решение, с което искът се отхвърля като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.

Въззиваемият

„Пи Ем Ай”

ЕООД гр.София, ЕИК ********* оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че договорът за цесия не е нищожен. Изложени са подробни съображения, защо според въззиваемия, договорът не противоречи на добрите нрави. Въведени са твърдения, че за ответника липсва правен интерес да оспорва договора за цесия, след като така или иначе дължи сумата по договора. По отношение на възраженията за неизпълнение на договора се твърди, че договорът между ответното дружество и ВНВ Трейд ООД е бил за изработване на дренажна система, а не за нейното монтиране в имот на ответника, поради което възраженията, че системата не е била предадена са ирелевантни са спора, още повече, предвид осчетоводяването на данъчната фактура от двете дружества. Претендира се потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Отново е заявено искане за приемане като доказателство на Протокол за установяване на реално извършени доставки, за който се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е преклудирана възможността за представянето му.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на въззиваемия „Пи Ем Ай” ЕООД гр.София за приемане за установено по отношение на въззивника „Анхиало 2010” ООД гр.Поморие, че последният дължи на ищеца сумата 11 990,16 лв, представляваща вземане произтичащо от неизпълнение на парично задължение -неплащане на възнаграждение по договор за изработка, за която сума е издадена фактура № 87/30.05.2018 г. от ВНВ Трейд ЕООД; обезщетение за забава в размер на 1 095,77 лв, представляващи законната лихва върху главницата за периода от 30.05.2018 г. до 23.04.2019 г.; и законната лихва върху главницата от 13.05.2019 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 175/14.05.2019 г. по ч.гр.д.378/2019 г. по описа на ПРС. Ищецът твърди, че между ответното дружество като възложител и ВНВ Трейд ЕООД като изпълнител е сключен договор № Ю-5/09.04.2018 г., съгласно който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изработи дренажна система по детайл. Твърди се, че страните са договорили размера на възнаграждението на линеен метър, както и, че окончателната стойност ще се определи на база реално извършени дейности.

Посочено, че страните са се договорили (чл.9, изр.последно от договора), че плащането ще се извърши в 5-дневен срок от предаването на дренажната система от изпълнителя на възложителя с писмен протокол. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, изработил е дренажната система – 427 линейни метра, като в съставения между страните по договора протокол е отразено, че изработеното е при качество „много добро“. За извършената продажба е съставена фактура № 87/30.05.2018 г., осчетоводена от двете дружества. Твърди се, че на 19.04.2019 г. изпълнителят по договора ВНВ Трейд ЕООД е прехвърлил на ищеца с договор за цесия вземането си към ответното дружество, за което ответното дружество е уведомено на 30.04.2010 г. като му е даден срок за доброволно изпълнение на задължението по фактурата. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му по фактурата, цесионерът „Пи Ем Ай” ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по която е образувано ч.гр.д.378/2019 г. по описа на РС Поморие.

Сочи се, че по това дело е издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която в законовия срок е подадено възражение от длъжника.

Предявени са искове с правно основание на чл.422 от ГПК, вр.чл.99, вр.чл.с чл.258 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни.

С представения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба се твърди, че претендираната сума не се дължи от ответника, на първо място поради нищожност на договора за изработка на дренажната система като симулативен – на основание чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД; както и поради нищожност на договора за цесия поради несъответствие с добрите нрави – при нееквивалентност на престациите по договора за цесия и поради това, че едноличният собственик на капитала на ВНВ Трейд ЕООД Г. Руменов Тодоров е свързано лице по смисъла на закона с бившия управител на ответното дружество – Никола Бориславов Китанов. По отношение на нищожността на договора за изработка се твърди, че по време, по което ответното дружество се е управлявало и представлявало от двама управители – Красимира Славова Стоянова и Никола Бориславов Китанов, действащи заедно и поотделно, договорът е подписан само от управителя Никола Бориславов Китанов, другият управител – Красимира Стоянова изобщо не е знаела за тази облигационна връзка, поради което и сумата по издадената фактура не е била заплатена, а фактурата е била осчетоводена като неплатена. Твърди се, че описаната в договора работа изобщо не е извършена, протокол за приемането й не е бил съставян, дренажна система не е била поставяна в собствен на ответника имот. По изложените съображения се твърди, че договорът е симулативен (при условията на абсолютна симулация), и като такъв – нищожен, съответно такова вземане на ВНВ Трейд ЕООД против ответника не е действително възникнало. По отношение на цесията се твърди, че сключването на този договор два месеца след като Никола Китанов е престанал да бъде управител на ответното дружество, както и цената, при която е сключена продажбата на вземането (100 лв, по-малко от 1% от размера на самото вземане), потвърждават извода за симулативност на договора за изработка. Сочи се, че след като към датата на сключване на договора за цесия цедентът не е имал такова вземане против ответника, не би могъл и да го прехвърли на ищеца, т.е.договорът за цесия между ВНВ Трейд ЕООД и ищеца е нищожен, сключен при липса на основание.

С обжалваното решение ПРС е уважил изцяло предявения иск като е приел, че са валидни както договорът за изработка, така и договорът цесия.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Двете основни оплаквания във въззивната жалба са, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил възраженията на ответника, въведени с отговора на исковата молба, за нищожност на договора за цесия поради нееквивалентност на престациите, както и за това, че по делото не е доказано изпълнението на договора за изработка на дренажната система, което изпълнение да породи дължимост на заплащане на цената на изработеното.

На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани.

С оглед горното, настоящият състав напълно възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и приема за доказано по делото, че е налице облигационна връзка между „ВНВ Трейд“ ЕООД и „Анхиало 2010“ ООД по договор от 09.04.2018 г. за изработка на дренажната система. Тези обстоятелства се доказват от представените писмени доказателства (договор № Ю-5/09.04.2018 г., фактура № 87/30.05.2018 г.) и заключение по назначената Съдебно-икономическа експертиза, съгласно което фактурата е осчетоводена и от двете дружества, страни по договора за изработка, а ответникът е включил фактурата в Дневника за покупките по ЗДДС и е ползвал по нея данъчен кредит. Съобразно представения по делото договор за изработка № Ю-5/09.04.2018 г., „Анхиало 20Ю”ООД в качеството на възложител е възложил на „ВНВ Трейд“ ЕООД гр.София в качеството на изпълнител, изработване на дренажна система по детайл, конкретизирана в единична заявка с подробен детайл при утвърдени единични цени - 23,40 лв/м., срещу възнаграждение в размер общо на 10 062 лв без ДДС, като е уговорено, че окончателната стойност ще се определи на база реално извършени дейности. Съгласно чл.9 от договора плащането е следвало да се извърши в 5- дневен срок от предаването на дренажната система, което предаване, съгласно чл.3 от договора, е следвало да стане с приемо-предавателен протокол, като на възложителя е дадена възможност след приемане на стоката да я прегледа в продължение на 5- работни дни и незабавно да уведоми изпълнителя за установени недостатъци, дефекти или повреди. По делото е представен Протокол за установяване на реално извършени доставки (без вписана дата), подписан от представители и на двете страни по договора, съгласно който страните по договора са декларирали, че изпълнителят е предал на възложителя поръчаната дренажна система, съгласно договор № Ю-5/09.04.2018 г.