Определение № 1245 от 23.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 23.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901840 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, гр. Шумен, чрез процесуалния представител адвокат А. М. срещу решение №140 от 16.05.2024г., постановено по в.т.д. №146/2024г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №72 от 05.12.2023г. по т.д. №86/2021г. на Окръжен съд - Шумен, допълнено с решение №73 от 07.12.2023г. и решение №9 от 01.02.2024г. С потвърденото първоинстанционно решение е осъдено дружеството-касатор да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под №HRB 30960, сумата от 398 158.70 лева, от която главница в общ размер на 361 258.08 лева, представляваща сбор на 6 месечни вноски с поредни номера от 43 до 48 вкл., дължимите за периода 10.07.2018г. - 10.12.2018г., съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лева по сключения между „Водоснабдяване и канализация - Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013г. и сумата от 28 900.62 лева, представляваща неустойка за забава върху дължимите месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху вноските от датата на завеждане на исковата молба – 09.07.2021г. до датата на окончателното заплащане на задължението.

В касационната жалба с е сочат основания по чл.281, т.3 Г П К нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

1

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касаторът излага доводи за очевидната неправилност на обжалваното решение. Твърди, че съдът се е произнесъл и по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1.Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ за акционерните дружества /“АД“/, чл.93, т.3 от ТЗ за събирателните дружества /“СД“/, чл.154, ал.1, т.4 от ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД“/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл.711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл.735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?;

2.С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл.363, б.„в" от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?;

3.Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружествотосъдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?;

4.Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл.357 от ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?;

5.Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на

Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?;

6.Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл.129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?;

2

7.Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая - възнаграждението по Договора), противоречи на разпоредбата на чл.129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?;

По първите четири въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1 т.3 ГПК/, а по отношение на пети, шести и седми въпрос се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с решение № 76 от 16.07.2019 г. по т.д. № 849/2019 г. на ВКС, I т.о. /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, като се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.

8.Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл.41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?- с твърдение, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.

9.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? – с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №38 от 08.06.2016г. по т.д. №799/2015г. на ВКС, I I т.о.; ППВС №1/1953г.; ППВС №7/1965г.; ППВС №1/1985г.; решение №8 от 19.01.2018г. по т.д. №2435/2016г. на ВКС, I I т.о.; тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Ответникът „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Излага доводи за правилността на въззивното решение. Претендира разноски.

Трето лице помагач „Строителна механизация“ АД /в несъстоятелност/, с. Копринка не подава в срок писмен отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ /с предишно наименование „КМГ 3 холдинг“ ГмБХ/ иск за реално изпълнение на задължението на ответникавъзложител за заплащане на възнаграждение по договор за обществена поръчка с характер на изработка, сключен съгл. чл.41 ЗОбП /отм./, с предмет рехабилитация на водопроводи от водопроводната система на гр.Шумен, сключен на 08.01.2013г., а именно дължимите за периода от юли 2018г. до декември 2018г. вкл. вноски с поредни номера от №43 до №48 вкл. /по погасителен план – приложение №4 към договора от 08.01.2013г./, въззивният съд намира за безспорно наличието на сключен договор за консорциум във формата на гражданско дружество съгл. чл.357 ЗЗД и качеството на ищеца на съдружник в него; сключването на договор за изработка от 08.01.2013г. между консорциума ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“, чрез водещ към този момент съдружник „Строителна механизация“ АД /лидер на ДЗЗД/ и „ВиК – Шумен“ ООД; изпълнението на договора и приемането на работата с констативен акт от 31.03.2014г. Решаващият съдебен състав отграничава като спорен във въззивното производство въпросът относно материалноправната легитимация на ищеца, предвид възраженията на ответника за прекратяване на гражданското дружество поради обявената несъстоятелност на участник в консорциума „Строителна механизация“ АД и прекратяване на търговската му дейност с решение №139/07.12.2021г. и решение №300/07.11.2022г., постановени по т.дело №1255/2021г. на ОС - Стара Загора.

Независимо, че приема за безспорни правопораждащите спорното материално право факти, въззивният съд излага и допълнителни доводи, като намира, че по отношение на тези факти е налице сила на пресъдено нещо въз основа на влязлото в сила решение по т.д. №67/2017г. на ОС-Шумен е осъдено „ВиК –Шумен“ ООД да заплати на КМГ Холдинг ГМбх /идентичен с ищеца/ сума, представляваща част от дължимо плащане по същия договор за рехабилитация на водопроводната система на гр.Шумен от 08.01.2013г., вкл. погасителни вноски на това вземане до края на декември 2015г., съгласно погасителния план –приложение №4 към договора. Подчертава, че стабилизираният съдебен акт за друга част от дължимото възнаграждение по договора се ползва със задължителна сила относно разрешените с него обуславящи въпросидействителността и съществуването на правоотношението – основание на иска, изпълнението на договора, вкл. легитимацията на ищеца в условията на кредиторова активна солидарност, даваща право на всеки от участниците в консорциума /ДЗЗД/ да претендира от възложителя дължимото възнаграждение изцяло. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Въззивният съд счита, че правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират.

С оглед изложеното, намира за допустимо, но неоснователно възражението на 4 ответника, че ищецът не е легитимиран да получи цялото дължимо по договора възнаграждение, както и предявената по този иск част от него, обосновано с твърдения за прекратяване на участник в консорциума /“Строителна механизация“ АД/ с обявяването му в несъстоятелност и прекратяване търговската му дейност, водещо до прекратяване на гражданското дружество. Решаващият състав приема, че процесният договор за учредяване на консорциум СМ Секисуи Европа, сключен между

„Строителна механизация“ АД и „Секисуи СПР Европа“ Гмбх, Германия /сега Ар Ти Ай Файнанс Гмбх/, е договор за гражданско дружество по ЗЗД /чл.357 и сл. ЗЗД/, като не е установено заличаването на „Строителна механизация“ АД в ТР, респ. дружеството продължава съществуването си в правния мир, включително като съдружник в консорциума - изпълнител по възложената обществена поръчка. Съдът намира, че с постановеното решение по чл.711 ТЗ не е прекратено „Строителна механизация“ АД, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 ТЗ визира основание за прекратяване на АД, но не води до преустановяване съществуването му с откриване производство по несъстоятелност, че както решението по чл.632 ТЗ /с което е прекратена търговската дейност на „Строителна механизация“ АД/, така и това по чл.711 ТЗ, не водят до прекратяването на дружеството, респективно до заличаването му като субект, вкл. не водят до прекратяване на консорциума.

Възивният съд, независимо от гореприетото, излага и допълнителни съображения, че дори да се стигне до заличаване в ТР на несъстоятелния съдружник в ДЗЗД, това обстоятелство не би се отразило на легитимацията на ищеца по иска. Изтъква, че съгласно т.8.4. от учредителния акт на консорциума съдружниците в него са предвидили, че ако срещу някой от членовете е открито производство по несъстоятелност или прекрати съществуването си, или не е в състояние да изпълни договорните си задължения, консорциумът чрез другите си членове поема задължение да завърши работите по договора. Към сключване на процесния договор за изработка и неговото изпълнение неперсонифицираното ДЗЗД е извършило дейността по договора чрез двамата си съдружници, независимо от начина на разпределяне на задълженията помежду им. Съдът стига до извод, че легитимацията на ищеца да претендира плащането по договора следва пряко от уговорка в учредителния акт на консорциума, дори без позоваване на установената активна солидарност на кредиторите по договора за изработка.