Определение № 894 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902423 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството В. Б. С., ЕГН: ********** срещу въззивно решение № 44 от 10.01.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 1700 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 261040 от 22.03.2022 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 2158 по описа на съда за 2020 г., с което са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за обезщетяване на претърпени вследствие ПТП, настъпило на 31.10.2018 г., неимуществени вреди в размер 55000 и имуществени вреди в размер 2024 лв., със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за очевидна неправилност, както и за неправилност на въззивното решение, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В обосноваване претендираната очевидна неправилност на въззивното решение се сочи, че същата е видна от мотивите му, като при постановяването на решението си съдебният състав е нарушил 1 логическите, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните си изводи въз основа на приетите по делото факти, с което е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика и приложимия закон.

По отношение неправилността на съдебното решение се заявява, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, като в противоречие с чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и с цитирана в жалбата практика на касационната съдебна инстанция, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност и в тяхната цялост, дори някои от тях са пренебрегнати, а съдебният състав избирателно е формирал убеждението си само върху част от доказателствата. Изтъква се, че съобразно заключението на приетата по делото САТЕ, допълнителното такова и направените от ВЛ уточнения, с оглед ширината на платното за движение водачът на увреждащия автомобил е могъл да избегне удара с пешеходката, като я заобиколи, без това да налага навлизане в насрещната лента за движение, което се подкрепя и от показанията на свидетеля Ф.Г. – очевидец на инцидента. Така изложеното според касатора сочи, че и водачът на автомобила, а не само пешеходката, са виновни за настъпването на ПТП, а като е приел обратното въззивният съдебен състав е постановил неправилно решение.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаването на предявените от касатора искове, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общо се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. С твърдения, че са от значение за изхода на делото, разрешени са в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, се поставят въпросите:

„1. При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236 , ал. 2 от ГПК не се ли налага извода, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващия орган правната и житейска логика и 2 достоверност с оглед всички данни по делото?

2. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, като мотивира доводите и доказателства, приема и кои не?

3. Следва ли при преценката на наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена от деликт, да се вземат предвид всички условия, които във съвкупността с определят конкретния причинно следствен резултат?

4. При установено по делото неправомерно поведение на водача при настъпване на процесното ПТП, следва ли да се вменява вина единствено на пешеходката?

5. Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?“

Касаторът излага, че по поставените въпроси е формирана трайна и непротиворечива практика, в противоречие с която въззивния съд е постановил решението си - решение № 111 от 17.07.2018г. по гр.д.

3695/2017 г. на III ГО, ГК, № 73 от 05.07.2018 г. по гр.д. 3228/2017г. на III ГО, № 190 от 07.02.2018 г. по гр.д. 180/2017 г., № 338 от 27.03.2018 г. по гр.д.

706/2017 г. на IV ГО, № 164 от 04.06.2014 г. по гр.д. 196/2014 г. на III ГО, № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. 761/2010 г. на IV ГО. Твърди се, че при постановяване на въззивното решение съдебния състав е нарушил логическите, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на приетите по делото факти. Сочи се, че съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да прецени и обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в константната практика на Върховния касационен съд, изразена в множество решения: решение № 222 от 30.01.2015 г. по т.д. № 3466/2013 г., Първо ТО, ВКС, решение № 14 от 03.05.2019 г. по т.д. № 937/2018 г., Първо ТО на ВКС, решение по т.д. № 1106/2010 г., II ТО, решение по т.д. № 823/2010 г., II ТО, решение по т.д. № 866/2012 г, I ТО, 3 решение по гр. д. № 1368/2016 г., IV ГО, решение по т.д. № 606/2018 г., I ТО, решение № 160 от 26.07.2017 г. по гр.д. 60 244/16 г., ВКС, Четвърто ГО е посочено, че обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Въззивният съд дължи даване на собствено разрешение по спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата, формиране на собствени фактически и правни изводи, които следва да изрази в мотивите си.

Според касатора второинстанционният съд не се е съобразил с принципа в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че вината на деликвента при непозволено увреждане се предполага, поради което и следва да се приеме, че ответникът следва да опровергае фактите, опровергаващи деликта, заявения механизъм и вина.

Касаторът настоява, че второинстанционният съд не е приел заявения и доказан по делото механизъм на настъпване на деликта, като не се е аргументирал, защо не го приема. Сочи се, че показанията на свидетелите и всички съдебно автотехническа и медицинска експертизи, САС изобщо не е ги е обсъждал, а само е посочил, че не ги кредитира, без да посочва мотива, защо не приема същите. В тази посока също е формирана практика на ВКС с решение № 222/6 април 2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, Второ т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, според които за въззивния съд съществува задължение да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството.

Сочи се, че поставените въпроси са от значение от за изхода за делото и в решението са решени в противоречие на посочената задължителна съдебна практика, въпросите са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, което е касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2. и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на 4 касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 от ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване част от мотивите си към обжалваното решение, че за да бъде уважен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл.

45 от ЗЗД ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието. Съдът сочи, че в случая от приетата пред първоинстанционният съд автотехническа експертиза, изготвена въз основа на приетите писмени доказателства по делото и съобразена с дадените показания на разпитания свидетел Ф.Г., се установява конкретният механизъм за настъпване на произшествието, а именно: на 31.10.2018 г., около 14:00 ч., увреждащият лек автомобил „Алфа Ромео 147“ се е движил по ул. „Проф.

Беньо Цонев“, с посока от ул. „Антон Безеншек“ към ул. „Константин Фотинов“ с намерение да извърши десен завой по нея към ул. "Витиня“.

Ищцата, в качеството си на пешеходец се е движила в посока от ул. „Витиня“ по ул. „Константин Фотинов“ към ул. „Проф. Беньо Цонев“ по левия за посоката й тротоар, достигнала е до вход-изхода на бирената борса отляво, където напречно на тротоара е спрял неизвестен бус. Пешеходката е тръгнала да заобикаля буса, навлизайки в платното за движение на ул. „Константин Фотинов“ от дясно наляво спрямо посоката на движение на завилия автомобил. Водачът на лекия автомобил от момента, в който пешеходката е 5 била видима за него, излизайки вляво от спрелия неизвестен бус, не е имал техническа възможност да спре и е последвал приплъзващ удар между страничната дясна зона на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходката. Вследствие на удара и падането на терена пешеходката е получила травматични увреждания. От техническа гледна точка причина за произшествието е субективното поведение на пешеходката, която е навлязла на платното за движение в момент, когато това не е било безопасно за нея и другите участници в движението. Пешеходката е слязла на пътното платно на място, необозначено, непредвидено за движение на пешеходци. Пешеходката е имала възможност след излизане от габарита на неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил. Пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил непредотвратим посредством аварийно спиране.

Въззивният съд сочи, че от показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, като дадени вследствие на преки и непосредствени впечатления на пътник в автомобила се установява, че времето било сухо. Тръгнали по една малка уличка, спрели, шофьорът се огледал на ляво и на дясно. Трябвало да поеме в дясна посока. Там имало една борса и постоянно имало спрели бусове, като една част от буса е била на тротоара, другата част на платното за движение. При завоя, малко след завоя, видяла в дясното огледалото един шлифер. Усетила, че ударили някого и в огледалото видяла един шлифер.

Спрели колата, слезли и видели на пътя ищцата. С огледалото я ударили. Във връзка с дадените показания от тази свидетелка, по искане на ищцовата страна е допусната допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от друго вещо лице, която отново дава заключение, че пешеходката е имала възможност след излизане от габарита на неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил и да предотврати ПТП.