Определение № 13042 от 31.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13042 гр. София, 31.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20231100511808 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 577 и чл. 569, т. 5 ГПК вр. чл.

32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-68/18.10.2023 г., подадена от С. Л. С. срещу определение от 11.10.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на съдебно решение № 20069916/ 02.12.2022 г. по гр.д. 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, постановено по вписана искова молба, в частта относно предоставените в дял на жалбоподателя пет недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда. Иска се да се отмени атакуваното определение и да се разпореди вписване на съдебното решение в посочената част и заличаване на вписаната искова молба за делба.

С. Л. С. е посочил, че погрешка, наред с изискуемите документи, в Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията е подал копието от молбата за вписване на влязло в сила съдебно решение, вместо подписания от него оригинал, като към жалбата е приложена подписана от подателя молба за вписване и доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС за частната жалба. Изложил е оплаквания, че при постановяване на атакуваното определение не са съобразни представените от него документи и не са възприети коректно обстоятелствата по искането. Акцентирал е върху това, че с молбата за вписване е представил 5 бр. схеми, 1 бр. скица и данъчна оценка за предоставените му в дял имоти със съдебното решение, които не били съобразени. Наред това сочи, че частично вписване на съдебно решение каквото е поискал, противно на приетото от съдията по вписване, е допустимо и без представяне на препис – извлечение от решението. Добавя, че правилото на чл.8, ал.3 от ПВ предоставя възможност за вписване на извлечение от подлежащ на вписване акт, но такова извлечение не е необходимо при представяне в цялост на съдебния акт, като последния се впише само по отношение на имотите, предоставени му 1 в дял. Посочил е, че щом му е издадена данъчна оценка за предоставените му в дял имоти, която да му послужи пред АВ, то било очевидно, че няма непогасени данъчни задължения за предоставените му в дял имоти.

Предвид изложеното жалбоподателят моли за отмяна на определение от

11.10.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на съдебно решение № 20069916/ 02.12.2022 г. по гр.д. 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, и разпореждане за вписване на последното само по отношение на предоставените му в дял с това решение пет недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда.

Пред Агенция по вписванията е подадена неподписана молба, заведена с вх.рег.

№ 71285/11.10.2023 г., в която е посочено, че изхожда от С. Л. С. и съдържа искане за частично вписване на съдебно решение № 20069916/ 02.12.2022 г. по гр.д. 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, само за част от недвижимите имоти, предмет на съдебното решение, с която в негов дял са предоставени пет недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда и заличаване на вписаната искова молба за делба, ведно с разпореждане на СРС, 65 състав за заличаване вписването на искова молба, вписана на 10.06.2009 г., вх.рег.

№ 48698, том ХІІ, им.парт. 62985, към което е приложен препис от решението по гр.д.№ 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав.

С молбата са представени заверени преписи от посочения акт – решение № 20069916/ 02.12.2022 г. по гр.д. 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав; Писмо от СРС до ръководителя на АВ –СРС за заличаване вписването на искова молба, вписана на 10.06.2009 г., вх.№ 4868, том ХІІ, им.партида 62985; удостоверение за идентичност, издадено инж.С.К.К., заедно със свидетелство за правоспособност за извършване на дейности по кадастъра и застрахователна полица; 5 бр. схеми – за всеки един от предоставените в дял на С. самостоятелните обекти в сграда, издадени от СГКК гр.София, скица на поземлен имот, удостоверение за данъчна оценка общо за имотите и ид.ч. от земята и квитанция за внесена държавна такса в размер на 379 лева.

С определение от 11.10.2023 г. съдията по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията е отказал да впише съдебното решение от 02.12.2022 г. по гр.д. 25378/2009 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, въпреки, че представеният акт подлежи на вписване в книгите за вписване, съгласно чл.4 от ПВ, и съдията по вписванията при СРС е местно компетентен за разпореди исканото нотариално действие на основание чл.7 от ПВ и чл.570, ал.1 ГПК, като е приел, че е недопустимо поисканото частично вписване на съдебното решение за делба досежно само един от петте дяла, без да е представен препис – извлечение от решението за дела, по отношение на който се иска вписване. При непредставяне на съответния препис –извлечение на вписване подлежало цялото решение, а към молбата не били представени документи за всички имоти, каещи вписването на решението, включително и за определяне на дължимата държавна такса. Не били представени скица/схема – копие от кадастралната карта за всички имоти, предмет на вписването. Не била представена и данъчна оценка за всички имоти с цел определяне на 2 дължимата държавна такса, а само за шест от тях, а поради непредставяне на данъчна оценка, като е цитирана разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК. На последно място, за да откаже исканото вписване съдията по вписванията е посочил, че нотариалното производство за вписване започна с писмена молба на страните, нотариуса и на всеки , който има интерес от вписването в съответствие с чл.8, ал.1 от ПВ, но в случая заявлението за започване на охранителното производство не е подписано от заявителя, поради което е прието, че липсва такова.

Атакуваното определение е съобщено на заинтересовано в нотариалното производство лице – С. Л. С. на 16.10.2023 г., а жалбата е подадена на 18.10.2023 г., поради което и съдът приема, че частна жалба, предмет на настоящото разглеждане е депозирана в рамките на законоустановения срок и доколкото същата се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл.577, ал.1 ГПК е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи.

Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване. Съгласно разпоредбата на чл.569, т.5 ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които са императивни.

По правило нотариалните производства започват по устна молба на лицето, заинтересовано от нотариалното удостоверяване (чл.571 ГПК), като само при някой поважни нотариални удостоверявания законодателят изисква молбата да е писмена, а именно при нотариални актове за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, за собственост върху такъв имот и за вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в последния случай молбата следва и да е подписана.

В процесния случай молбата (заявлението), по което е постановен обжалвания отказ не е подписано от заявителя, поради което и съдията по вписванията е счел, че е налице първоначална липса на надлежно сезиране на Агенцията по вписване.

С частната жалба обаче С. Л. С. е представил подписания от него екземпляр на молба за отбелязване на влязло в сила съдебно решение, постановено по вписана искова молба, а с частната жалба е допустимо да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства (аргумент от чл. 278, ал. 2, изр. 2 ГПК, към който чл. 577 ГПК препраща), включително за отстраняване нередовности на молбата (в този смисъл Определение № 314/16.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4190/2016 г. на ВКС , ТК, І г.о.), поради което и в случая следва да се съобрази представената с жалбата молбата за вписване, подписана от лицето, извършващо действието по подаването й, което има правен интерес да поискат вписването – жалбоподателят С.. Представената с жалбата молбата за вписване, подписана от лицето извършващо действието по подаването й, следва да се съобрази и поради липсата на 3 възможност да бъдат давани указания на заявителите относно неясноти или нередовности на подадените от тях заявления (въпреки че поначало както съдът, така и другите държавни органи са длъжни да подпомагат лицата, които се обръщат към тях, включително чрез съответни указания във връзка с подадените документи), поради което следва да се приеме, че в случая е налице надлежно изявление за сезиране на АВ с молба с вх.рег. № 71285/11.10.2023 г. Още повече, видно от представеното платежно нареждане от 11.10.2023 г. в деловодството на СВ – София С. Л. С. е внесъл определената му държавна такса и е било възможно пропуска му да подпише заявлението си, респ. да представи подписаното такова, да бъде отстранен по указания на служителя на агенцията приел заявлението.

След проверката за допустимост на заявлението и надлежното упражняване на правото на вписване, в производството по чл. 577 ГПК съдът е длъжен да провери и съществуването на правото на вписване.

С. Л. С. - като страна по съдебно решение, постановено по гр.д.№ 25378/209 г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав за извършване на делба по реда на чл.353 ГПК на десет имота, е поискал вписване на същото съдебно решение, но само за пет от десетте допуснати до делба имота, т.е. само за предоставените в негов дял имоти.

Видно от представения заверен препис от това съдебно решение, то е влязло в сила на 30.12.2022 г., т.е. към 11.10.2023 г. са изминали повече от шест месеца от влизане на решението в сила. Представени са кадастрални скици и данъчна оценка за имотите предмет на решението, предоставени в дял на С. С., по отношение, на които е заявено искане за вписване, внесена е дължимата държавна такса. Решението е постановено по вписана искова молба, копие от която също е представено, поради което и съгласно разпоредбата на чл.14 от ПВ са налице предпоставките, за да се допусне отбелязване на влязлото в сила решение по отношение на предоставените в дял на заявителя имоти, доколкото пропускането на срока по чл.115, ал.2 ЗС не е пречка да се извърши вписване на съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, като действието му ще е от датата на това вписване, а не от датата на вписване на исковата молба (арг. от чл. 115, ал. 2, изр.второ от ЗС) . Съгласно разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда, нито да проверява съдържанието на съдебното решение и не следва да следи дали към молбата за вписване на съдебното решение се прилага скица на поземлени имот по КК и данъчна оценка на същия имот.

Основателно е оплакването по частната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че е недопустимо частично вписване на съдебно решение. ПВ не съдържа забрана нито за частично вписване на подлежащ на вписване акт, нито за частично заличаване на вписан акт. Допустимостта на частично вписване на подлежащ на вписване акт само за част от недвижимите имоти, предмет на акта, е приета в практиката на ВКС. (пр.