Решение № 174 от 23.09.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Девня, 23.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100973 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги.

Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице М. ХР. АТ. , ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в ********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.

В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя.

В съдебно заседание настойникът ИЛЧ. Г. Г., моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда.

Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з. заяви, че се казва М., знае на колко години е, в дома му харесва и добре се грижат за него.

1

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение от 14.12.2000 г. по гр. дело № 578/2000 г. по описа на Окръжен съд – Варна, М. ХР. АТ. е поставен под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх. № РД08-01-948/29.06.2021 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначен ИЛЧ. Г. Г..

Представено е ЕР на ТЕЛК № 1848 от 08.12.1992 г., от което се установява, че М. ХР. АТ. е с поставена диагноза друга уточнена олигофрения, определени 80 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено.

Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 427/2018 г. на РС – Девня М. ХР.

АТ. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл.

Варна за максимално предвидения от закона срок - три години.

По делото е представена декларация от 05.07.2021 г. от М. ХР. АТ. в която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в „ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане.

Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на М. ХР. АТ., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности.

Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ.

При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от 2

ППЗСУ, от които се установява, че М. ХР. АТ. е настанен в ДПЛУИ с.

Оборище на 08.06.1992 г. Няма данни за баща, майка му и сестри са починали. Притежава първични характеристики за задоволяване на нуждите си, което не го прави способен да се самообслужва. Няма усвоени хигиенно битови навици, необходимо е напомняне и помощ която получава от персонала. Интелектуално паметова недостатъчност в степен на тежка имбецилност, с неразвита реч, не използва израсни средства, жестикулира.

Разбира и изпълнява устни нареждания. Любимото му занимание е да мие пода със стирката. Лесно раздразнителен. Грубо ориентиран за време и място и собствена личност. Не участва в организираните мероприятия в дома, само присъства като наблюдател, провежда му се трудотерапия. Адаптиран към обстановката. Г-н А. не е в състояние да се грижи за собствените си интереси, да ръководи действията си, да преценява последиците от постъпките си, да организира ежедневието си и да задоволява основните си жизнени потребности. Изостанал във всички области на развитие, неспособен е да се включва в какъвто и да е процес. Клиента има потребност от поддържане на социални контакти с хора имащи и споделящи неговите интереси и проблеми, оказване на емоционална подкрепа, насърчаване и развитие на умения, Организиране събития с развлекателна, занимателна и обучителна цел.

Поддържащ терапевтичен процес от медицински специалисти, психилогична рехабилитация. Организиране на свободното време. Нужда от интензивна персонална грижа за задоволяване на основните жизнени потребности.

Напълно зависим от помощ и подкрепа които получава от персонала.

Съгласно Решение на Девненския районен съд N998/22.06.2018 г. лицето М.

ХР. АТ. е настанен в специализираната институция - ДПЛУИ с. Оборище със срок от 3 години от влязло в сила решение от 13.07.2018 г. до 13.07.2021 г.

Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/43-1 от 13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето М. ХР. АТ. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за 3 настаняване на М. ХР. АТ. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл.

Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/.

От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че М. ХР. АТ. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват 4 близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен М. ХР. АТ. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени.

По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда.

При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което

РЕШИ:

УДЪЛЖАВА срока на настаняването на М. ХР. АТ. , ЕГН:

********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” ********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението или до настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6