Решение № 224 от 12.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр.Мадан, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против „*********** ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 186,71 лева, представляваща недължимо платени лихва и такси по Договор за потребителски паричен кредит № ******** от *********г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на *********г. Б. К. К. бил сключил Договор за кредит № ******** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „********” ЕООД му е предоставил заем в размер на 1 100,00 (хиляда и сто) лева при следните параметри: Сума на кредита: 1 100,00 лева;

Годишен лихвен процент по кредита – 12.27 %; ГПР: 49.5 %; Срок за погасяване: 12 месеца; Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора – 1358.93 лева. С договора било уговорено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 184,80 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно 1 погасителния план към договора. Ищецът счита, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане заобикаля закона и накърнява правата на икономически по-слабата страна по облигационното отношение - кредитополучателя.

Клаузата водила единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водило до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави. Ищецът се позовава на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че клаузата уговаряща такса за разглеждане има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което е нищожна. Сочи, че при сключване на договора за кредит били допуснати нарушения на чл. 11 ал.

1 т.9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит, тъй като сумата от 184,80 лева не била взета предвид при изчисляването и посочването на приложимите по договора размери на годишен лихвен процент (ГЛП) и годишен процент на разходите (ГПР). Тя представлявала общ разход по кредита по смисъла на §1 т.

1 от ДР на ЗПК, тъй като била пряко свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и потребителят трябва да я заплати. Счита, че договорът за кредит е недействителен, поради което на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. В изпълнение на Договор за кредит № *********от *********г. Б. К. бил заплатил на кредитора сумата от 1286,71 лева, но дължал само 1 100,00, поради което сумата в размер на 186,71 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва, че на ******* г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ****** между страните, за сума в размер на 1100.00 лева, със срок на погасяване до 20.01.2023 г., при фиксиран лихвен процент 12.27 % и ГПР 49.85 %. Договорът бил подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно описаната в отговора на исковата молба процедура. Ответникът счита, че Договор за кредит № ********** отговаря на всички законови изисквания по ЗПК, на длъжника са предоставени всички изискуеми от закона реквизити. Посочва, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за 2 кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

При изчисляване на ГПР били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума била в размер на 1358.93 лева и включвала главница в размер на 1100.00 лева, възнаградителна лихва 74.13 лв. и такса за разглеждане в размер на 184.80 лева. Размерът на таксата за разглеждане влиза в изчисленията на Годишния Процент на Разходите (ГПР). Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „**********“ ЕООД. В приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, а именно в част II - Описание на основните характеристики на съответния кредит, в т. 6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.

Таксата за разглеждане не била такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за кредит. След подписване на договора за кредит се превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и усвояване и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Ответникът счита, че предявеният иск представлява злоупотреба с упражняване на материално и процесуално право, тъй като при сключване на кредита потребителят е бил информиран за условията му. Моля съдът предвид гореизложеното да посочи, има ли основание да се приеме, че подаденият иск е правомерен и имали основание да се счете, че е налице злоупотреба с упражняване на материално и процесуално право и е имал възможността в 14 дневен срок да упражни правото си на отказ. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

3

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между „********“ ЕООД - кредитор и Б. К. К. кредитополучател е сключен Договор за кредит № *******с ответното дружество, по силата на който на кредитополучателят била предоставена в заем сумата размер на 1 100,00 (хиляда и сто) лева при следните параметри на дговора: сума на кредита - 1 100,00 лева; годишен лихвен процент по кредита – 12.27 %; ГПР - 49.5 %; Срок за погасяване - 12 месеца; Обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора – 1358,93 лева. Видно от погасителния план по договора кредитополучателят следвало да заплати задълженията си по процесния договор на 12 месечни вноски в периода от 20.02.2022 г. до 20.01.2023 с размер на месечната погасителната вноска от 113,27 лева. Съгласно клаузите на договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор за кредит.

Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния договор за кредит и възлиза на 184,80 лева. Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина.

Като доказателства по делото са представени СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, 1 бр. разписка за заплатена от Б. К.

К. в полза на ответника сума чрез *********АД в общ размер на 1286,71 лева, както и Договор за кредит № ******** от ********г., сключен между ****** кредитор и Б. К. К. - клиент, съгласно който по цитирания договор е предоставена на потребителя сума в общ размер на 1100.00 лева .

От страна на ответника е представена справка за извършени плащания от Б. К. К. по процесния Договор за кредит № *******, видно от която последният е извършил 1 бр. плащане в общ размер на 1286,71 лева.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за кредит № *******от ******** г. между страните по своята правна 4 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно сключения между страните договор на кредитополучателя е начислена „такса за разглеждане“ в размер на 184,80 лева, която е в по-голям размер от възнаградителната лихва по договора от 74,13 лева. Разглеждане на 5 документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, като с това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да са включени в ГПР.