Акт от 17.07.2023, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 474/17.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар

Димитрана Димитрова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №427/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №104 от 10.04.2023г., постановено по АНД №20231630200069/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №22-0996-002706/29.12.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на А.А.Т. *** на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно поради нарушение на производствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание, касатора поддържа жалбата си и моли да бъде намалено наложеното административно наказание.

Ответната страна не взема становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение, тъй като на 10.12.2022г. е установено, че водача е управлявал МПС рег.№М*** в концентрация на алкохол 0,86 промила – в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи..

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин се установява, че касатора е извършил описаното нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като както обосновано е приел в мотивите си въззивният съд, след анализ на надлежно събраните писмени и гласни доказателства, по безспорен начин е установено, че на 10.12.2022г., касатора е управлявал МПС рег.№М*** с концентрация на алкохол 0,86 промила. Неоснователно се поддържа, че в случая установената концентрация на алкохол е в следствие на прием на лекарствени препарати и билкови тинктури, тъй като такива доказателства не са ангажирани по делото, а липсват и доказателства за необходимост на касотора от употребата им след лекарско предписание.

Пълнотата изисква да се посочи, че както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно, респективно правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено.

Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност на касатора да участва в съдебно производство и да защитата правата си. Въззивният съд е изслушал актосъставителят и свидетелят по АУАН и е кредитирал техните показания след анализ на останалите доказателства по делото, като въз основа на тях е обосновал и мотивирал отхвърлянето на жалбата.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.

Неоснователно е искането на касатора, което се поддържа съдебно заседание за намаление на размера на наложените административни наказания, тъй като в случая наложените на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са с фиксиран размер – глоба 1000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, тоест за настоящата съдебна инстанция е налице само възможността да установи, че размера на наложените наказания е съобразен с приложимия материален закон.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №104 от 10.04.2023г., постановено по АНД №20231630200069/2023г. по описа на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: