Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1914 от 26.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16377/2022
Вид
Решение № 1914
Подписан
26.04.2023
Състав
КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1914 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110216377 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-4332-018853/20.09.2022 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на Г. Ц. П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 19.07.2022 г., около 10.15 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от с. Долни Богров към с. Горни Богров управлява л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. /номер/, като срещу бензиностанция „Лукойл“, при извършена проверка е установено, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация от 30.06.2022 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Г. Ц. П., с която се иска неговата отмяна. Изложено е, че жалбоподателят не е бил уведомен по надлежния ред за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. С оглед на това се твърди, че нарушението не е извършено виновно. По изложените съображения, от съда 1 се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателят и наказващият орган не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.

В представена писмена молба, процесуалният представител жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. на

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 03.06.2022 г. Гаранционен фонд изпратил Уведомление № 004862/29.05.2022 г. по реда на чл. 574, ал. 10 КЗ до Г. Ц. П. в качеството му на собственик на л.а. марка „Ситроен“ с рег. /номер/ за това, че в 14-дневен срок от изпращане на същото уведомление е необходимо да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 28.06.2022 г. Гаранционен фонд изпратил уведомление до ОПП-СДВР относно обстоятелството, че собственикът на л.а. марка „Ситроен“ с рег.

/номер/ не е сключил в горепосочения 14-дневен срок задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на горепосоченото уведомяване от Гаранционен фонд, на 30.06.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно била прекратена регистрацията на л.а. марка „Ситроен“ с рег. /номер/. Г. Ц. П. не бил уведомен от служителите на ОПП-СДВР относно служебното прекратяване на регистрацията на горепосочения автомобил, негова собственост.

На 19.07.2022 г., около 10.15 часа, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от с. Долни Богров към с. Горни Богров Г. Ц. П.

2 управлявал горепосочения л.а. марка „Ситроен“ с рег. /номер/. Срещу бензиностанция „Лукойл“ полицейски служители спрели за проверка управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил, като след справка в АИСКАТ-Регистрация през служебния таблет установили, че същият е с прекратена регистрация, считано от 30.06.2022 г. Г. Ц. П. разбрал за прекратяване регистрацията на управлявания от него автомобил от полицейските служители по време на извършване на проверката.

Въз основа на събраните доказателства, св. Б. съставил АУАН с бл. № GA 60744/19.07.2022 г. срещу Г. Ц. П. за извършено от последния административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.

1, т. 1 ЗДвП (неносене на контролен талон към СУМПС).

Материалите по образуваната административнонаказателна преписка били изпратени на СРП с оглед налични данни за извършено престъпление по чл.

345, ал. 2 НК.

С постановление от 29.08.2022 г. на прокурор от СРП било отказано образуването на досъдебно производство по пр. пр. № 36833/2022 г. по описа на СРП, като препис от постановлението и преписката били изпратени на ОПП-СДВР за преценяване наличието на извършено административно нарушение.

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 36833/2022 г. по описа на СРП било издадено наказателно постановление № 22-4332-018853/20.09.2022 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП на Г. Ц. П. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на Г. Ц. П. на 28.11.2022 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 05.12.2022 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Б.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; заверено копие от материали по пр. пр. № 3

36833/2022 г. по описа на СРП; справка ОПП-СДВР, справка от Гаранционен фонд и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел Б.М., от които се установява, че последният е извършил проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил на описаните в НП дата и място, като при справка в информационната система на ОПП-СДВР – АИС-КАТ-Регистрация, е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.06.2022 г. В този смисъл е и приложената по делото справка от ОПП-СДВР, от която е видно, че на 30.06.2022 г. регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Същевременно, от приложената по делото справка от Гаранционен фонд е видно, че на 03.06.2022 г. е изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 КЗ до собственика на процесния автомобил за това, че следва да сключи в 14дневен срок задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на същия. От същата справка обаче се установява, че няма никакви доказателства, че посоченото уведомление действително е било връчено на собственика на автомобила, доколкото е изпратено с кореспондентска пратка, а не с препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл. 34, ал. 4 ЗПУ. В този смисъл по делото не е налице доказателство посоченото уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ да е достигнало по какъвто и да е начин до знанието на собственика на автомобила Г. Ц. П..

От справката от ОПП-СДВР се установява, че органите на МВР не са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след прекратяване на регистрацията на автомобила да уведомят собственика на същия за това обстоятелство.

В този смисъл съдът счита, че по делото не се доказа жалбоподателят Г. Ц.

П. да е знаел за изпратеното от Гаранционен фонд уведомление до него, още по-малко е знаел, че процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета 4 на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2, вр. т. 1.3.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

При проверка на материалната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят Г. Ц. П. не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 30.06.2022 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка „Ситроен“ с рег. /номер/ от страна на Г. П., същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай е установено, че не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението по чл. 574, ал. 11 КЗ. Поради това и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП е била прекратена регистрацията на процесния лек автомобил.

5

С оглед на така събраните доказателства, жалбоподателят Г. Ц. П. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като на 19.07.2022 г. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (същото е с прекратена регистрация, считано от 30.06.2022 г.).

Съдът обаче счита, че жалбоподателят П. не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението категорично не е осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че Г. П. не е узнал до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена регистрация. В този смисъл се установи, от една страна, че ОППСДВР, прекратила регистрацията на МПС, не е уведомявала собственика на автомобила или някое друго лице за това обстоятелство. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служителите на ОПП-СДВР са имали задължение да уведомят собственика на процесния автомобил за прекратяване на регистрацията му. Това задължение е различно от задължението по чл. 574, ал. 11 КЗ от страна на Гаранционния фонд, като очевидно същото не е било изпълнено. От друга страна, не са събрани доказателства собственикът Г. П. да е узнал по друг начин за прекратената регистрация на автомобила. С оглед на изложеното, доколкото Г. П. не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. В този смисъл е налице т. нар. фактическа грешка, регламентирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.