Решение № 432 от 06.10.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Търговище, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20213530100094 по описа за 2021 година

Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 1400 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект, по силата на който ответницата закупила от ищеца 1 бр. TURBO POWER CLEANER на стойност 1900 лв. и 1 бр. JET CLEANER на стойност 600 лв., като съгласно договореното общата цена от 2500 лв. следвало да бъде заплатена по следния начин: 750 лв. задатък и остатък от 1750 лв., платим на 10 месечни вноски от по 175 лв., като последната вноска следвало да бъде платена на 10.10.2017 год.

Ищецът твърди в молбата, че ответника заплатил задатъка, както и 350 лв. от остатъка, а разликата от 1400 лв. не била платена и към момента на подаване на исковата молба. Твърди се в молбата, че поради неизпълнението от страна на ответника ищеца по реда на чл.410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение за дължимата сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и разноски в заповедното производство. Тъй като заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответника и съобразно указанията на съда, ищеца е предявил иск за установяване на вземането в размер на 1400 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като претендира и присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. В съдебно заседание, чрез писмено становище ищеца поддържа предявения иск.

В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител е упражнил правото си на отговор. Оспорил е изцяло предявения иск по основание, и по 1 размер. Навел е доводи за неоснователност поради липса на доказателства за реалното предаване на вещите от ищеца на ответника, както и за липса на погасителен план, поради което вземането на ищеца не било установено по безспорен начин. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 911/2020 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 1400 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за продажба на стоки от 03.12.2016 год. на разсрочено плащане, с краен падеж 10.10.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, като е присъдил и направените от ищеца разноски в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и на осн. чл.415 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Видно от приложения по делото Договор за покупко-продажба извън търговски обект № 104398, сключен между страните на 03.12.2016 г. ищеца е предоставил на ответника стоки - 1 бр. TURBO POWER CLEANER на стойност 1900 лв. с ДДС и 1 бр. JET CLEANER на стойност 600 лв. с ДДС, срещу задължението на ответника да заплати продажната цена в общ размер на 2500 лв. В договора е посочено, че при сключването му ответника се е задължил да заплати задатък в размер на 750 лв., а остатъка от продажната цена от 1750 лв. е следвало да бъде заплатено на разсрочено плащане от 10 равни месечни вноски в размер на 175 лв., всяка платима до 10-то число на текущия месец, с краен падеж 10.10.2017 год. От приложения по делото приемо - предавателен протокол е видно, че стоките са предадени от ищеца на ответника в деня на подписване на договора – 03.12.2016 год., като последния ги е приел без забележки. Ищецът признава в исковата молба, че ответника е заплатил задатъка по договора, както и сумата от 350 лв., представляваща две месечни вноски за запращане на остатъка от продажната цена, след което преустановил плащанията и останала дължима сума в размер на 1400 лв. Ответника не е оспорил твърдението на ищеца, че и след крайния падеж 10.10.2017 год. не е погасил задължението си и не е заплатил продажната цена. Не са представени доказателства от ответника за погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.

При така установеното съдът прави следните изводи : Предявения иск е за установяване съществуване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение, а именно Договор за покупко-продажба. Предмет на договора между страните е предаване на стоки, посочени в договора от ищеца на ответника, срещу задължение да се изплати 2 продажната цена, по начин и в срокове, посочени в договора, като в конкретния случай страните са договорили разсрочено плащане на цената, с последна вноска – октомври 2017 год. Основните възражения на ответника, чрез назначения особен представител са, че не е възникнало задължение по договора, тъй като за да произведе действие следва стоката да е предадена на купувача, както и че при липсата на погасителен план договора се явява недействителен. И двете възражения на ответника съдът счита за неоснователни.

Действително договора за продажба е реален договор и за да произведе действие следва предмета на договора да премине от продавача в купувача. От събраните по делото доказателства, в частност приложения на л.45 от делото приеме-предавателен протокол от 03.12.2016 год. се установи, че стоките, предмет на договора са предадени от ищеца на ответника още при сключване на договора, както и , че последния след като ги е прегледал, ги е приел без забележки, при което съдът счита, че договора за продажба е произвел своето действие да прехвърли собствеността на стоките от ищеца на ответника, при което за последния е възникнало задължение да заплати тяхната цена. Страните, видно от договора са постигнали съгласие ответника да заплати цената на стоките разсрочено на 10 равни месечни вноски, като е определен и падежа на всяка от тях. Тъй като се касае за договор за продажба, а не за договор за потребителски кредит, то в отношенията между страните не могат да се прилагат разпоредбите на ЗПК и в този смисъл възражението на ответника, че няма погасителен план е неоснователно, още повече, че текста в договора, определящ начина и сроковете за плащане, както и размера на месечната вноска са точни и ясни и по никакъв начин не нарушават правата на ответника, в качеството му на потребител.

С оглед всичко изложено съдът счита, че предявения иск е доказан и по основание и по размер и следва да бъде уважен. Установи се по безспорен начин, че между страните са на лице договорни отношения, възникнали от сключения между тях договор за покупкопродажба, установи се, че ответника не е изплатил пълната продажна цена, като е останал задължен със сумата от 1400 лв., както и се установи, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2020 год. вземането на ищеца е било изискуемо поради настъпил краен падеж.

Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 522 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 28 лв. /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, или общо сумата от 550 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Ж. В., ЕГН ********** от гр.

************************************************** дължи на „Уоол Премиум“ ЕООД, ЕИК 203363254, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 3

154, ет.3, офис 25 /В4/, представлявано от М.С., действаща чрез адв. А.К. от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “Марица“ № 154, ет.3, офис 25 сумата от 1400 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за продажба на стоки на разсрочено плащане от 03.12.2016 год., с краен падеж 10.10.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 514 / 26.08.2020 год. по ч.гр.д. № 911 / 2020 год. на РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.

О С Ъ Ж Д А В.

Ж.

В.,

ЕГН

********** от гр.

************************************************** да заплати на „Уоол Премиум“ ЕООД, ЕИК 203363254, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ № 154, ет.3, офис 25 /В4/, представлявано от М.С., действаща чрез адв. А.К. от АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “Марица“ № 154, ет.3, офис 25 направените по делото разноски в размер на 522 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направените разноски в заповедното производство в размер на 28 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

4