Определение № 2011 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2011 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на З. А. З., чрез адв. Е. И. против Определение № 6384/15.05.2025г. постановено по гр.д.№ 17695/24г.,ПРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя против „Сити кеш“ ООД като недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Излага съображения, че установителен иск е допустим, независимо от възможностите за други, по-ефективни пътища на защита / напр. иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на недължима престация/. Позовава на Решение на СЕС от 23.11.2023г.,постановено по дело С-321/2022г., според което не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказване на правен интерес за установяване непротивопоставимостта на неравноправна клауза в потребителски договор ако се счита, че такъв интерес липсва т.к. потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или ако може да се позове на тази непротивопоставимост при защита от насрещен иск за изпълнение. Счита същото решение за задължителна практика на българските съдилища. Поддържа, че изводите на районния съд противоречат на диспозитивното начало, т.к. право на ищеца е да определи вида и степента на търсената защита. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на производството.

Ответната страна „Сит кеш“ ООД е подала отговор, в който оспорва жалбата и 1 поддържа правилност на обжалвания акт. Поддържа липсата на правен интерес от установителен иск в случаите на напълно погасени задължения по потребителския договор. Счита, че цитираното решение на СЕС не касае този случай и се отнася за спорове по изпълнението на неприключили потребителски договори. Също се позовава на съдебна практика. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице – ищец в производството, против подлежащи на обжалване съдебен акт, в срок е , не е внесена дължимата ДТ, т.к. лицето е освободено от такси с Определение №1553/03.02.2025г..

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по установителен иск за нищожност на клауза в потребителски договор за кредит. Предявен от З. З. против „Сити кеш“ ООД. С нарочна молба от 07.05.2025г. ищецът е изложил основанията за правния си интерес от водене на установителен иск, като е посочил че независимо от погасяването на дълга по договора за кредит, то щом се оспорва действителността на договора или негови клаузи, то този интерес е налице. Позовава се на практика на ВКС – О1381/20.12.2013г., пост. по т.д.№613/2023, Р№230/28.06.2012, гр.д.№583/2011, ВКС и др., както и Решение на СЕС от 23.11.2023г., дело С-321/2022.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за което съдът следи служебно. Посочил е, че в конкретния случай договорът, чийто клауза се претендира да бъде обявена за нищожна и изпълнен изцяло. При това положение ищецът, който е бил кредитополучател няма интерес от предявяване на установителен иск, а правата му при позоваване на нормата на чл.23 от ЗЗП / че платеното над главницата, съставляваща заемната сума, е недължимо/ биха могли да бъдат защитени с осъдителен иск. Посочил е и че му е известна практиката на СЕС, но счита, че същата не следва да се абсолютизира, а да се прилага разумно и в съответствие с установената фактическа обстановка. По тези съображения е и върнал исковата молба и е прекратил производството.

Настоящата инстанция, макар принципно да споделя доводите на първоинстанционния съд, намира, че следва да се спазва строго процесуалния закон.

Предявеният иск е установителен - за прогласяване нищожността на договор за заем поради несъответствието на същия с разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК при наличие на интерес може да се предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение или на едно право. Правният интерес обуславя допустимостта на иска и той се изразява от необходимостта на разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална 2 предпоставка за правото на иск, за която се следи служебно от съда. В светлината на защитата на потребителските права, съгласно разясненията на СЕС, които са задължителни за българските съдилища, правният интерес следва да се разглежда полиберално и да се признае правото на потребителя да иска внасянето на яснота относно действителността на договори или клаузи от тях, дари и задължението по същите вече да е изпълнено. Така с Решение от 23.11.2023г. по дело С-321-22 на СЕС е поставен въпрос да бъде установено дали член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност,трябва да се тълкува в смисъл,че не допуска разпоредби от националното право,съгласно тълкуването им в съдебната практика,изискващи доказването на правен интерес,за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с друг иск, защитаващ повече правата му, по-специално иск за връщане на недължима престация. СЕС е посочил, че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива в нарушение на принципа на ефективност.

Посочено е, че отхвърлянето на установителния иск на потребителя и задължаването му да предяви иск, който защитава в по-голяма степен правата му, би било в противоречие с общия интерес от добро правораздаване, по-специално с изискването за процесуална икономия. Изведен е и извод, че чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита,че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация.

Както вече бе посочено, практиката на СЕС е задължителна за прилагане от българските съдилища, поради което и в случая следва да намери приложение по отношение на предявения иск.

Постановеният акт като неправилен следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводството.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6384/15.05.2025г. пост. по гр.д.№ 17695/24г., ПРС и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4