Решение № 356 от 28.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пловдив, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000420 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №256 от 06.06.2025 г.,постановено по т.д.№650/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдено Застрахователно дружество „Бул Инс” АД - София, бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК 831830482,да заплати на М. И.

С., ЕГН **********, от ***,на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл.

51, ал. 2 от ЗЗД общо сумата 42 000 лв. (четиридесет и две хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни продължителни физически и психически болки и страдания в резултат на средна телесна повреда - счупване на основата на черепа с наличие на кръв в синуса, наличие на въздух в черепната кухина и частична парализа на десния лицев нерв, които вреди са съпричинени в размер на 30 % при процесното ПТП на 12.10.2022 г. в гр. П., за което водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ *** - Р.С.М., ЕГН **********, и неправоспобният водач на мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ *** - С.Р.А., ЕГН **********, са признати за виновни при условията на независимо съизвършителство в извършване по непредпазливост на престъпление по чл. 343 и сл. от НК, с одобрено от съда протоколно определение № 370/24.01.2025 г. по н.о.х.д.№ 1

6625/2024 г., ПРС, 24 н.с., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен иска като недоказан и неоснователен.

Със същото решение е осъдено Застрахователно дружество „Бул Инс” АД - София, бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК 831830482, да заплати на адв. Р. И.

М. от АК - София, л.№ ***, със сл. адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищеца в размер на 4 812 лв. (четири хиляди осемстотин и дванадесет лева) с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

Освен това,с решението от 06.06.2025 г. на ОС-Пловдив е осъден М. И.

С., ЕГН **********,да заплати на ЗД „Бул Инс” АД - София, ЕИК 831830482,на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 6 305 лв.

(шест хиляди триста и пет лева) - съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

И на следващо място,с горното решение е осъдено Застрахователно дружество „Бул Инс” АД,ЕИК 831830482,да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд - Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК общо сумата 3 030 лв. (три хиляди и тридесет лева) - такси и разноски по съдебното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ответника - ЗК „Лев Инс“ АД - София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, ЕИК 121130788.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на М. И. С.,подадена чрез пълномощника му адв. Р. М.,против частта на горното съдебно решение,с която е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателяищец срещу ответника ЗД “Бул Инс”АД над присъдената сума обезщетение за неимуществени вреди от 42 000 лв.,ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане,до размера от 80 000 лв. за репариране на неимуществени вреди-болки,страдания и психически стрес,търпени в резултат на получени при ПТП травматични увреждания,ведно със законна лихва от датата 16.03.2023 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят-ищец в първоинстанционното производство намира,че присъдената му с решението сума за обезвреда на търпените от него неимуществени вреди е крайно недостатъчна и че му е присъден занижен размер на застрахователно обезщетение.Поддържа,че при постановяване на съдебния акт се е стигнало до неправилно приложение на материалния законнормата на чл.52 от ЗЗД,както и нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД,като присъдения размер на застрахователно обезщетение за репариране на неимуществени вреди не покрива обективните критерии,определящи понятието

“справедливост”.Счита,че при формиране на мотиви относно справедливия размер на парична сума за обезвреда на неимуществени вреди съдът е възприел като достатъчен размер на парична сума от 60 000 лв.,която е значително занижена и не съответства на действителното проявление на 2 вредите при ищеца.Конкретни обстоятелства и доводи в тази насока са изложени в жалбата.Поддържа се още и аргумента,че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства,относими към определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и като краен резултат от това е определил обезщетение по-ниско от необходимото за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Относно възприетия от съда процент на принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат,определен на 30 %,жалбоподателят поддържа становището,че е прекомерен и несъответен на установените факти и обстоятелства в производството по делото.В тази връзка счита,че е налице нарушение на материалния закон,изразяващо се в неправилно и несъответно на установените фактически обстоятелства приложение на нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Намира за неправилен извода на съда,че възражението за съпричиняване,заявено от ответника,е основателно и доказано.От друга страна намира и че определения принос от 30 % е прекомерно завишен и несъответен на проведеното доказване.Подробни обстоятелства и доводи за обосноваване на това становище жалбоподателят излага в жалбата си.Заявява,че в конкретния случай той като пострадал не е допринесъл за причиняване на процесното ПТП.Посочва в тази насока,че възражението за съпричиняване,заявено от ответника и основано на твърдението,че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради знание,че водачът на мотоциклета,на който се е возил ищеца няма признато по установения ред право да управлява мотоциклет,се потвърждава единствено от показанията на виновния водач С.А..В тази насока жалбоподателят счита,че тези показания не е следвало да бъдат ценени от съда,тъй като посоченият водач,разпитан като свидетел,е заинтересован от изхода на спора предвид последващо регресно притезание на застрахователя към него поради липса на правоспособност за управление на конкретната категория МПС.

В обобщение жалбоподателят М. И. С. моли да бъде отменено горното решение в частта,с която е отхвърлен предявения от него осъдителен иск над присъдения размер от 42 000 лв. до размера от 80 000 лв.,ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане и да се постанови решение,с което да бъде присъдено на ищеца допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 38 000 лв.,ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане,освен вече присъдените 42 000 лв.,ведно със законна лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане.В жалбата адвокат Р. М.,чрез която е подадена същата жалба,е направила искане да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция.

Въззиваемият ЗД “БУЛ ИНС”АД-гр.София с ЕИК 831830482 е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. М. Г..В отговора си въззиваемият излага становището,че жалбата е неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено в тази му 3 част.Конкретни съображения за обосноваване на това становище са развити в отговора.В същия е поискано в полза на въззиваемия да се присъдят направените разноски за въззивното производство.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лицепомагач ЗК “Лев Инс”АД-гр.София,чрез юрисконсулт И. Г.,като и в този отговор е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а решението на ОС-Пловдив е правилно в обжалваната му част и е постановено съобразно със събраните по делото доказателства,нормативната уредба и съдебната практика.Подробни обстоятелства и аргументи в тази насока третото лицепомагач развива в отговора си.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

За яснота следва да се посочи следното:

В жалбата е посочено,че първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдения размер от 42 000 лв. до претендирания размер от 80 000 лв. и е поискано след отмяна на решението в тази му отхвърлителна част да бъде уважена исковата претенция на жалбоподателя в цялост,като му бъде присъдена допълнителна парична сума за застрахователно обезщетение в размер на още 38 000 лв.Обаче сумата от 80 000 лв. не е пълния предявен размер на процесния иск по чл.432,ал.1 от КЗпълният му предявен размер възлиза на сумата от 100 000 лв.С оглед на това и като отчита,че искането на жалбоподателя е след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част да му се присъди допълнително обезщетение в размер на 38 000 лв. наред с вече присъденото му такова от 42 000 лв.,като сбора от двете суми се равнява на сумата от 80 000 лв.,а не на пълния предявен размер от 100 000 лв.,въззивният съд приема,че в крайна сметка жалбоподателят е поискал решението да се отмени в отхвърлителната част за сумата над присъдения размер от 42 000 лв. до размера от 80 000 лв.,а не до пълния предявен размер от 100 000 лв.И в тази връзка приема,че решението на ОС-Пловдив не е обжалвано в частта,с която иска е отхвърлен над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното 4 решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№650/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив е предявен от М.

И. С., ЕГН ********** срещу ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания,причинени му при ПТП от 12.10.2022 г.Поискано е и да бъде присъдена законната лихва върху главницата,считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП-16.12.2022 г. до окончателното плащане.

Във връзка с предявения иск ищецът е изложил твърдения за ПТП,настъпило на датата 12.10.2022 г. в гр.Пловдив,на ул.”Р.ш.”,за виновното му причиняване от лицето Р.С.М. като водач на лек автомобил марка и модел “Опел Вектра” с рег.№*** и за причинени на ищеца телесни увреждания вследствие на същото ПТП като пътник на мотоциклет марка и модел “Кавазаки 3Х 600Д” с рег. №***,управляван от лицето С.Р.А..Изложени са и твърдения за вида на получените от ищеца телесни увреждания в резултат на станалия пътен инцидент,за проведеното лечение на същите и за търпените вследствие на травмите неимуществени вреди от ищеца М. С.-търпени физически и психически болки и страдания,както и за наличие на действаща към момента на инцидента застраховка “Гражданска отговорност” за увреждащия лек автомобил марка и модел “Опел Вектра”,сключена с ответното ЗД “Бул Инс”АД,с полица №****,валидна за периода от 02.03.2022 г. до 01.03.2023 г.Изложено е и твърдението за предявена от ищеца пред ответника извънсъдебна претенция по чл.380 от КЗ /отправена с молба вх.