Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 505 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 799/2022
Вид
Решение № 505
Подписан
18.07.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 1, т. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл.12, ал.5 · Закон за марките и географските означения
  • чл.50а, ал.1 · Закон за марките и географските означения
  • § 5, ал. 1 · Закон за марките и географските означения

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000799 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция Г. И., регистрирано в САЩ чрез пълномощника си адв.Е.

М. против решение № 260325 от 09.05.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, постановено по Т.д.№ 1068/2020 г., с което е отхвърлен предявения от това дружество против „БОЛКАН БРИТИШ СОУШЪЛ СЪРВЕЙС“-АД иск с правно основание чл.12,ал.5, във вр. с §5,ал.1 от ЗР на ЗМГО за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх.№86427 на Патентното ведомство на РБ за регистриране на национална комбинирана марка със словен елемент „GALLUP INTERNATIONAL “ за стоки и услуги от класове 9,16,35,38,41 и 42 на МКСУ.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда да отмени решението като незаконосъобразно и уважи иска изцяло като основателен и доказан.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата инстанция „БОЛКАН

БРИТИШ СОУШЪЛ СЪРВЕЙС“-АД чрез пълномощника му адв.Р. К., в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

1

Във въззивната инстанция по искане на процесуалния представител на въззиваемото дружество „БОЛКАН БРИТИШ СОУШЪЛ СЪРВЕЙС“АД - е допусната допълнителна съдебно-маркова експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в отговора на въззиваемата странал.57 от делото, като задачата е допълнена по искане на жалбоподателя в следния смисъл:

1/Кои са релевантните потребители на процесиите услуги в клас 35 „проучване на пазара; изследвания с търговска цел; проучване на обществено мнение; статистическа информация; икономическо прогнозиране; събиране и систематизация на данни в компютърни бази данни; връзки с обществеността“ и в клас 42 „консултации, изследвания и услуги; анализ на информационни системи“.

2/ Съществува ли вероятност от пряко или непряко объркване/свързване - потребителите погрешно да приемат, че услугите в класовете 35 и 42, означени с марката на ответника и марките на ищеца, произхождат от едно и също или от свързани предприятия, или да приемат, че ответникът предлага своите услуги с процесната марка със съгласието на ищеца като притежател на марката GALLUP.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, изложени в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.12, ал.5 ЗМГО във вр. с §5,ал.1 от ЗР на ЗМГО от Г. И., дружество, регистрирано в САЩ против „БОЛКАН БРИТИШ СОУШЪЛ СЪРВЕЙС“-АД за признаване за установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх.№86427 на Патентното ведомство на РБ за регистриране на национална комбинирана марка със словен елемент „GALLUP INTERNATIONAL“ за стоки и услуги от класове 9,16,35,38,41 и 42 на МКСУ.

Съдът е квалифицирал иска на това основание съобразявайки, че процесната заявка за регистрация е подадена при действието на ЗМГО, приет през 1999 г. и отменен през 2019 г., но производството по нея не е било приключило към момента на приемане на сега действащия ЗМГО (обн. 2019 г.), както и разпоредбата на § 5, ал. 1 ЗМГО, според която действащият сега закон е приложим за производствата по регистрация на заявени по отменената уредба 2 марки, които не са приключили към момента на приемането му.

Твърдяната от ищеца недобросъвестност на заявителя е институт, уреден както в ЗМГО (отм.) като основание за заличаване, така и в сега действащия ЗМГО като пречка за регистрация и основание за заличаване на търговската марка. И в двата случая фактът на недобросъвестността следва да бъде установен по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск, като в първия случай правната квалификация на иска е по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), а във втория - по чл.12, ал.5 ЗМГО.

Ищецът твърди в ИМ, че на 18.04.2006 г. ответникът „Болкан Бритиш Соушъл Сървейс“ АД подал в Патентното ведомство на Република България заявка вх. № 86427 за регистрация на комбинирана търговска марка със словна част “GALLUP INTERNATIONAL” за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 38, 41 и 42 на МКСУ. Заявяването на марката било извършено недобросъвестно , тъй като към този момент ищецът вече се бил наложил в областта на идентични и сходни услуги (проучване на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически, икономически проучвания и анализиране на получените резултати) чрез дългогодишното използване на сходния знак „GALLUP“ и ответникът знаел за този факт . Ищецът бил титуляр на права върху марки, съдържащи горепосочения знак, регистрирани по-рано както в САЩ (напр. словна марка „THE GALLUP POLL“ с per. № 1266040, регистрирана през 1984 г., словна марка „GALLUP“ с per. № 2242387, регистрирана през 1999 г.,), така и в редица държави в целия свят и тези марки били ползвани непрекъснато и в нарастващ обем. На територията на България знакът „GALLUP“ също придобил известност от края на 60-те години на XX век - информация за извършваните от ищеца социологически проучвания била налична в изданията на БТА, в научни трудове на известни учени-социолози и др., а за широката общественост тези резултати ставали достъпни чрез цитиране на проучванията в медиите.

На 04.02.1998 г. ищецът заявил за регистрация и в България словна марка „GALLUP“ с per. № 57867 за стоки и услуги от класове 35 и 42 на МКСУ, която била регистрирана през 2007 г ., но нейната общоизвестност на територията на страната била призната по съдебен ред още към 01.01.1991 г Освен поради общоизвестността си знакът бил познат на ответника и поради специфичния си произход - той представлявал фамилното име на социолога и учен Д. Г., който основал ищцовото дружество и който бил световноизвестен, особено в професионалните среди на социолозите, каквито са бившите членовете на съвета на директорите на ответното дружество – А. Р. и К. С.. Затова прави извод, че при заявяването ответникът е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае за фактическата принадлежност на знака, но въпреки това искал неправомерно да се възползва от известността на същия. Това се доказвало и от обстоятелството, че страните имали предхождащ заявката съдебен спор във връзка с регистрираната от ответника през 1996 г. словна марка „GALLUP“ с per. № 29085, в който било признато, че марката подлежи на заличаване, тъй като ищецът бил притежател на общоизвестна марка със същия 3 знак. С влязло в сила през 2016 г. решение пък било признато, че ответникът извършвал нарушение на правото на ищеца върху марката „GALLUP“ с per. № 57867. Моли съда да установи недобросъвестността на ответника при подаване на процесната заявка.

В отговора на ИМ ответникът „Болкан Бритиш Соушъл Сървейс“ АД оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес , тъй като към момента на предявяването му ищецът вече притежавал регистрирана марка „GALLUP“ и бил подал опозиция срещу процесната заявка на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Освен това опозиция била подадена и на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО - поради твърдяна известност на притежаваната от ищеца марка и опасност от облагодетелстване на ответника, с която опозиция и при успешното й провеждане ищецът можел да осуети регистрацията на процесната заявка за стоки и услуги класове, за които сам нямал регистрация.

Наред с това ответникът сочи, че с влязло в сила решение по т.д. № 1000/2005 г. на СГС бил отхвърлен предходно предявен от ищеца иск за установяване на недобросъвестност на ответника при заявяване на комбинирана марка „GALLUP“, извършено през 1992 г. Предметът на това дело бил идентичен с настоящия, тъй като и в предходното дело ищецът се легитимирал като действителен притежател на знака „GALLUP“, заявен от него за регистрация през 1998 г., а заявената от ищеца през 1992 г. марка пък имала идентичен отличителен знак с марката по процесната заявка. Поради това, ако настоящият иск се приемел за допустим, то при разглеждането му следвало да се третират като преклудирани всички факти, от които ищецът черпел твърдение за недобросъвестност, осъществили се до 1992 г.

По същество ответникът поддържа, че не била налице идентичност или сходство между заявената марка и марката на ищеца, че ищецът не бил действителен притежател на марката „GALLUP“ към датата на процесната заявка и че не бил извършвал реална търговска дейност на територията на страната под идентичен със заявения знак.

От своя страна през 1993 г. ответникът регистрирал комбинирана марка със словен елемент „GALLUP“ с per. № 1970 за стоки и услуги от клас 42 на МКСУ, а през 1996 г. той регистрирал словни марки „GALLUP“ и комбинирани марки със словен елемент „GALLUP INTERNATIONAL“, съответно с per. № № 29085, 29478, 5201 и 5317. Тези марки били идентични на заявената с процесната заявка и били регистрирани в идентични класове, поради което ответникът се явявал юридическият притежател на заявения за регистрация знак това изключвало умисъла като субективна страна на недобросъвестността.

Липсата на недобросъвестност следвала и от обстоятелството, че от 1992 г. ответникът бил член на създадената през 1947 г. организация „Г.

Интернешънъл Асосиейшън“ и като такъв имал правото да ползва името й. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът е приел иска за процесуално допустим . Във връзка с това е изложил убедителни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и към 4 които на основание чл.272 ГПК препраща, без да е нужно да повтаря отново и допълнително да обременява настоящите мотиви.

Разглежадайки го по същество, е отхвърлил иска като неоснователен поради следното:

Приел е, че ищецът е действителен притежател на марката „GALLUP“ За да направи този извод, е анализирал доказателствата по делото, водените преди това дела между страните, вкл. заключението на съдебно-марковата експертиза /СМЕ/ на ВЛ Б. и е приел, че марката „GALLUP“, собственост на ищеца, е била общоизвестна на територията на България към 01.01.1991 г. за услуги от клас 35 на МКСУ. Затова е заключил, че ищецът се легитимира като ползвател на знака „GALLUP“ в различни държави, обозначавайки предлагани от него услуги, свързани с проучване на общественото мнение.

Съдът е намерил, че е налице и следващият елемент от фактическия състав на чл.12, ал.5 ЗМГО - фактически използваният от ищеца знак е идентичен или сходен със заявения от ответника. Изхождайки от факта, че процесната заявка на ответника е за комбинирана марка със словен елемент „GALLUP INTERNATIONAL“, а знакът, чието ползване от ищеца в световен аспект се установява, е със словен елемент „GALLUP“, то при анализа на общия словен елемент „GALLUP“ може категорично да се заключи, че използваният от ищеца знак е сходен със заявения. Това следва от отличителния и доминиращ характер на идентичния елемент „GALLUP“. Двата знака са идентични в доминиращата си част и това ги прави сходни от гледна точка на преценката за начина на възприемането им от релевантния потребител.

Анализирайки всички факти по делото,както и релевантната практика на СЕС, съдът е стигнал до извод, че не е налице последния елемент от фактическия състав за уважаването на иска – не е налице недобросъвестност на ответника при подаването на заявката за регистрация. За да достигне до този извод, съдът е приел, че към датата на подаване на процесната заявка ответникът е бил титуляр на четири действащи неотменени и незаличени марки, съдържащи словния елемент „GALLUP“.