Определение № 3158 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3158 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503025 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД с ЕИК: 207172780 против Разпореждане № 28445 от 08.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 15277/2024 г. на РС - Пловдив, с което изцяло е отхвърлено заявлението, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения " АД срещу А. И. П., ЕГН **********.

Поддържаните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД като кредитор срещу длъжника А. И. П. заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата о т 900 лв. - главница по сключен между длъжника и " Аксес Файненс" ООД Договор за кредит „Бяла карта“ с № 499231, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 168,48 лв. - възнаградителна лихва; сумата от 162,28 лв. – мораторна лихва върху непогасена главница. В раздел 12 от заявлението /Обстоятелства, от 1 които произтича вземането/ е посочено, че на 17.03.2017г. между "Аксес Файнaнс" ООД (кредитодател) и А. П. (кредитополучател) е сключен договор за кредит, съгласно който на последния е предоставена сума под формата на револвиращ потребителски кредит в максимален размер от 200 лв. с разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance /iCard/ Visa.

Между "Аксес Файнaнс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който вземанията на "Аксес Файнaнс" ООД, произтичащо от договора за предоставяне на кредит, е прехвърлено на заявителя - "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а когато се касае за договор, сключен с потребител - и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.

От представения към заявлението Договор за потребителски кредит се установява, че договорът между "Аксес Файнанс" ООД и А. П. е сключен при годишен лихвен процент от 43,2 % и годишен процент на разходите по кредита от 45,9 %.

Според формулировката на клаузата на чл. 21 от Договора за потребителски кредит в случай, че кредитополучателят не представи допълнително обезпечение в посочения в чл.16 срок, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до и з в од за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в 2 договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО , както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал.

1 от ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.

22 от ЗПК. С оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от материалите по делото, заявителят е посочил, че не са извършвани плащания от длъжника в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД. При това положение, следва да се издаде заповед за изпълнение само за чистата стойност по кредита в размер от 900 лв.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени досежно главницата, като се потвърди в останалата част.

3

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 28445 от 08.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 15277/2024 г. на РС – Пловдив, в частта относно сумата от 900 лева, представляваща непогасена главница.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 900 лева.

П О ТВЪ РЖ ДА ВА Разпореждане

№ 28445 от 08.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 15277/2024 г. на РС – Пловдив, в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4