Определение № 477 от 15.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. София, 14.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600691 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4, изр. 2 от НПК.

С разпореждане № 454/27.08.2024 г., постановено по НЧХД № 191/2024 г. по описа на РС Е.П. състав на този съд прекратил на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по посоченото дело.

Съдът приел, че тъжбата на И. К. З. не отговаря на изискванията на чл.

81 от НПК, като частната тъжителка е била задължена да отстрани в срок констатираните от съда недостатъци, но не го е сторила. Според съда, от твърденията в тъжбата не става ясно какви деяния е извършило всяко от лицата, срещу които се подава, а изложените твърдения за клеветнически изрази по чл. 147, ал. 1 от НК, за набедяване по чл. 286, ал. 1 от НК и за лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290, ал. 1 от НК са неясни. Искането на частната тъжителка за прилагане разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК според първоинстанционния съд може да бъде направено само в хода на провеждано съдебно следствие, а за извършени престъпления от общ характер компетентен да образува наказателно производство и само прокурорът.

Разпореждането е обжалвано от частната тъжителка И. З. с доводи за неправилност и порочност на съдебния акт, и за постановяването му в 1 противоречие със закона. Твърди се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се е налагало провеждане на съдебно следствие за изясняване на елементите на деянието и подвеждането му под правна норма.

Излагат се съображения за необходимостта от разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен първоинстанционен съд, доколкото подсъдим по делото е служител на РУ Е.П.

Счита се, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, като в нея е посочено в какво се състои изпълнителното действие и разпределените спрямо отделните извършители обстоятелства, датите на извършване на узнаване на деянията, лицата, които са ги извършили. Твърди се, че законът позволява отстраняването на недостатъците на тъжбата, които се отнасят до изискуемото й от закона съдържание.

Твърди се, че определянето дали изложеното в тъжбата сочи на престъпление от частен или от общ характер е задължение на съда, изисква допълнителни процесуални действия и налага провеждането на съдебно следствие, но не е основание за прекратяване на производството.

Счита се, че излагането от извършителите в разпита им като свидетели по дело № 67/2024 г. по описа на РС Е.П.на обстоятелства, за които в тъжбата се твърди да са неверни и позорни, налага провеждане и на допълнителни процесуални действия за преценка повлияли ли са обстоятелствата върху спора по делото, по което са изложени. Твърди се, че тъй като разгласяването на неверни обстоятелства е извършено в рамките на свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът извършва и престъпление против правосъдието (лъжесвидетелстване по смисъла на чл. 290 от НК), а не престъпление против личността.

Излагат се обстоятелства, които според частната тъжителка сочат на заинтересованост на съдията-докладчик П.Г. от изхода на делото – призоваването по негова инициатива на извършител на деяние в качеството на свидетел, на мястото, където е извършено деянието (по дело, по което Георгиев също е бил докладчик) и задаването на въпроси от негова страна към този свидетел.

2

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане; предприемане на действия за преценка и евенуално производство от общ характер; както и делото да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, поради заинтересованост на настоящия съдия-докладчик от изхода на делото, и предвид обстоятелството, че същият е и административен ръководител на РС Е.П.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намери следното:

НЧХД № 191/2024 г. по описа на РС Е.П.е образувано по подадена на 29.05.2024 г. тъжба от И. К. З. срещу С.Д.К. за престъпления, квалифицирани от частната тъжителка по чл. 147 от НК, чл. 286 от НК или друго; и евентуално за съответни части от твърдяното срещу Г.Н.П и/или Н.В.З. за престъпление, квалифицирано от частната тъжителка по чл. 147 от НК.

По същество в частната тъжба се излага, че С.К. на 29.11.2023 г. се е обадила на спешен телефон 112 и това обаждане е станало причина за мобилизиране на спешен полицейски екип, във връзка със спор с началник влак и нередовен пътник - имайки предвид личността на тъжителката.

Обаждането по спешен телефон, станало причина за мобилизиране на полицейски екип, се твърди да е конклудентно действие за уличаване/набеждаване в нещо, което има характеристиките на поведение от типа, налагащо неотложна полицейска намеса, а изказването – за внушаващо противоправно нарушение на обществения ред. Посочено е, че тъй като гара В. е необслужвана за билети и обадилото се по телефона лице (според тъжбата „въпросната“) не е срещало частната тъжителка и не е обслужвало вагона, в който е пътувала, тези обстоятелства са позорни, неприемливи за обществото, накърняват достойнството и унижават. Изказването им пред полицейски екип е довело до извършването на принудителни мерки спрямо тъжителката чрез прилагане на физическа сила.

В условията на евентуалност, в случай, че посочените обстоятелства или части от тях не са изказани/осъществени от С.К., а са изказани от лица в съдебна зала в открито съдебно заседание, по което тъжителката е страна, се предявяват „съответните части от тъжбата“ срещу изказалото ги лице – с 3 отметка в тъжбата "(Ще уточня тъжбата)". Обстоятелствата се сочат за позорни за тъжителката, унижаващи я, злепоставящи я и накърняващи достойнството й.

Прави се искане за образуване на наказателно производство срещу С.Д.К. с отметка „за това, че: (ще го уточня)" и осъждането й.

В условията на евентуалност в случай, че някаква част от посоченото се окаже невярно, се иска образуването на наказателно производство срещу Г.Н.П и/или Н.З.В. за това, че пред съд е изложил неверни твърдения и/или разпространил на публично съдебно заседание позорни за частната тъжителка обстоятелства, пред съд - с отметка "(ще го уточня)", и Г.Н.П и/или Н.З.В. да бъдат осъдени по обвинението.

С тъжбата се предявява граждански иск срещу С.К. за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на И. З. в резултат на деянието неимуществени вреди.

Частната тъжителка посочила като адрес за получаване на съобщения електронната си поща и телефонен номер.

С разпореждане № 336 от 18.06.2024 г. съдът констатирал, че подадената тъжба не отговора на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като не са посочени обстоятелствата на престъпленията, които се твърди да са извършени от всеки от подсъдимите по време, място и начин на извършване, и указал на частната тъжителка З. в седемдневен срок от получаване на съобщението да посочи данни на подателя и адреси на лицата, срещу които се подава тъжбата; да уточни конкретни обстоятелства, при които са извършени твърдяните престъпления по време, място и начин на извършване от всеки от подсъдимите; да посочи кога е узнала за извършените престъпления с оглед шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК; и да внесе държавна такса в размер на 12.00 лева съобразно т. 9 от тарифа № 1 към ЗДТ, като представи документ за внасянето в канцеларията на съда. В разпореждането съдът указал на частната тъжителка, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности в тъжбата, същата ще бъде оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено.

На 19.06.2024 г. разпореждането било изпратено на частната тъжителка 4

З. на посочената от нея в тъжбата електронна поща. З. потвърдила, че е получила разпореждането на 19.06.2024 г.

На 27.06.2024 г. частната тъжителка И. З. подала молба в РС Е.П. придружена с уточнение на тъжбата и представила квитанция за платена държавна такса. В изпълнение на дадените с разпореждането от 18.06.2024 г. указания тя посочила отново, че следва да бъде призовавана на посочената електронна поща. За установяване на адресите на С.К., Г.Н.П и Н.З.В. тъжителката поискала да бъде направена служебна справка от съда по реда на Наредба № 14/2009 г., а за последните двама поискала евентуално да бъдат призовани по месторабота. Тъжителката уточнила, че телефонното обаждане, посрещането на мобилизирания екип и посочването й на екипа й е станало известно в деня на извършването 29.11.2023 г; както и че изказаните конкретни твърдения към поведението са й станали известни на 10.04.2024 г., когато „от Г.Н.П и/или Н.В.З. било разказано/препредадено/твърдяно, че е изказано от С.К.“.

В уточнението на тъжбата З. записала, че тъй като Г.М. и/или Н.В. в проведеното на 10.04.2024 г. съдебно заседание по дело № 67/2024 г. са препредали, твърдяли, че изразите са изказани от С.К., то в случай, че изразите, някаква част от тях или изцяло не са изказани от К., за съответните предявява евентуална тъжба срещу М. и/или Здравков. Като обстоятелства, при които е извършено деянието е посочено, че на 29.11.2023 г. К. се е обадила на спешен телефон 112, имайки предвид тъжителката, с твърдение 4че е имало спор, с началник влак“, „че е имало проблем във влак“ или „нередовен пътник“ – което обаждане с пряко или конклудентно поведение и/или съдържащо и други твърдения е създало представа за нещо, имащо характеристиките на такова, че налага спешна полицейска намеса. Излага се, че пред полицейския екип в състав М. и В. на публично място – гара Е.П. С.К. е твърдяла, имайки предвид тъжителката, че „във влака имало пътник, който бил агресивен и нямал билет“ и/или „във влака имало пътник, който бил агресивен и не си бил закупил билет“ или „имало нередовен пътник, който не иска да си заплати билета“, след което завела полицейския екип до нея, вследствие на което този екип приложил физическа сила и я изхвърлил от влака и я задържал в РУ Е.П. където й бил извършен обиск, снети данни от системата и др. действия, които биха могли да се считат за начало на ДП.

Тъжителката уточнила, че описаното поведение не отговаря на истината, тъй 5 като от момента, в който се качила във влака на гара В. до момента на изхвърлянето й от влака не е срещала К., последната не обслужвала вагона, в който пътувала и гара В. е необслужвана за билети. Така описаното поведение на К. и използваните от нея изрази пред полицейския екип тъжителката квалифицирала като набедяване в противоречащо на обществения ред деяние и същевременно разгласяване на позорни обстоятелства.

За предявената в условията на евентуалност тъжба срещу Г.М. частната тъжителка З. уточнила, че същият е изказал на 10.04.2024 г. в съдебна зала в хода на открито съдебно заседание, като свидетел по посоченото по-горе дело, твърдението, че е част от мобилизиран полицейски екип, вследствие на обаждане на тел. 112 на 29.11.2023 г. и „е имало спор с началник влак“ и/или „че е имало проблем във влак“, като се визира личността на тъжителката; както и че М. заявил, че С.К. е посрещнала пред влака полицейския екип и посочвайки тъжителката е твърдяла, че „във влака имало пътник, който бил агресивен и нямал билет“ и/или „във влака имало пътник, който бил агресивен и не си бил закупил билет“. Според съдържанието на определената от З. като „евентуална“ тъжба, на М. му е било известно, че обстоятелствата, които описва и така изказаните изрази не отговарят на истината, и изказвайки неверните твърдения като цитати, той е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката.

За предявената в условията на евентуалност тъжба срещу Н.В.З.

(записан от тъжителката в уточнението като Н.З.В.) частната тъжителка З. уточнила, че същият е изказал на 10.04.2024 г. в съдебна зала в хода на открито съдебно заседание, като свидетел по посоченото по-горе дело, твърдението, че е част от мобилизиран полицейски екип, вследствие на обаждане на тел. 112 на 29.11.2023 г. и е имало „нередовен пътник“, визирайки тъжителката; както и че същият заявил, че С.К. е посрещнала пред влака полицейския екип и посочвайки тъжителката е твърдяла, че „имало нередовен пътник, който не искал, който не искал да си заплати билета“. Според съдържанието на определената от З. като „евентуална“ тъжба, на Венетов му е било известно, че обстоятелствата, които описва и така изказаните изрази не отговарят на истината, и изказвайки неверните твърдения като цитати, той е разгласил позорни обстоятелства за тъжителката.