Решение № 894 от 15.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Сливен, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230100975 по описа за 2026 година

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника Микро кредит АД е бил сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата от 1200 лв. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен, тъй като не е посочен годишния процент на разходите, който е задължителен реквизит от договора за потребителски кредит.Сочи се , че ищцата е заплатила по ДПК сумата от 1906.86лв.

Поискано е, да бъде да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 евро частичен иск, целият за сумата от 361.41 евро, представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения ДПК и да бъдат присъдени на ищцата направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения частичен осъдителен иск, като такъв с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за сключен договор за потребителски кредит, твърдените от него клаузи на договора за потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 1200лв, уговорката за неустойка по ДПК, заплатената сума по ДПК, клаузите по договора за потребителски кредит, заплащането на сумите по ДПК от ищцата в размер на 1906.86лв, е нейна.

Указано е на ищцата, че не сочи доказателства по отношение на 1 твърденията й че е заплатила по договора сумата от 1906.86лв.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Микро кредит АД, е постъпил.

В отговора е заявено, че в договора за потребителски кредит отговаря на всички нормативни изисквания, посочен е общ размер на кредита ГЛП, размер на месечната вноска, обща сума за връщане.Посочено е, че дори да се счете, че не е включен ГПР това води само до нищожност на клаузата за ГПР.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, в писмено становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество Микро кредит АД, редовно призовано, представител не се явява.

С протоколно определение от 10.07.2026г. е допуснато изменение на размера на иска, който да се счита предявен за сумата от 361.41 евро Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2022 г. е сключен договор за паричен заем между Микро кредит АД, в качеството на заемодател и С. Т. Д., в качеството на заемател, по силата на който на заемополучателя е отпусната сума в размер на 1200лв.Уговорено е изплащане на заемната сума на шест последователни месечни погасителни месечни вноски, съответно от 25.10.2022г. до 25.04.2023г. в размер на 224.26 лв. всяка.Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.47% и разходи дължими при изпълнение на договора – няма,като начин на усвояване е посочено в брой в офис на Микро кредит АД.

На 19.09.2022г. С. Т. Д. е подала искане за допълнителни услуги по заем Комфорт за пакет преференциално обслужване за срок от 6 месеца с вноска 93.55лв , като общата вноска по договора за заем е в размер на 317.91лв и обща сума за плащане по договора за заем в размер на 1906.86лв.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че общият размер на задълженията по договора за заем възлиза на 1907лв и ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 1907.00лв Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно 2 счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК. Безспорно се установи в процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответното дружество на 19.09.2022 г., по силата, на който ответното дружество му е предоставило сумата от 1200 лв., заплатена е сумата от ищцата в размер на 1907 лв., видно от назначената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна клауза на договор, сключен с потребителя, е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Затова договорът за допълнителни услуги е нищожен.Отделен въпрос е че в самия договор за предоставяне на паричен заем е посочено, че няма разходи по заемай, а същевременно на същата дата заемополучателя сключва договор за предоставяне на допълни услуги за същия срок като договора за заем.Не се установи нито предоставянето на допълнителни услуги на заемополучателя.Непосочването на ГПР в договора за заем и калкулирането на твърдените като предоставени допълнителни услуги реално са повишили ГПР със 100% за срока на договора.Реалния ГПР, който би следвало да бъде посочен при съобразяване на таксата за допълнителна услуга Комфорт възлиза на 100%. Факта, че не е отчетена таксата в договора за кредит и не е посочен ГПР, води до това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между липсващия в договора ГПР и 3 реално приложения от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР.Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на ответното дружество сумата 1907 лв.Главницата по договора за кредит е в размер на 1200 лв., т.е., ще следва да бъде уважен изцяло предявеният иск за сумата от 361.41евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро с ДДС и държавна такса в размер на 25.56 евро и да бъде осъдено Микро кредит АД да му заплати сумата. Съдът приема, че ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на адвокат пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за един иск в размер на 245.42 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.1 от НВАР с ДДС.

На основание чл. 77 от ГПК и с оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка държавни такси на СлРС сумата от 200 евро, представляваща депозит за назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, изплатен от бюджета на СлРС, поради освобождаване на ищцата от разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Микро кредит АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на С.

Т. Д., ЕГН **********, от гр.......... на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК сумата от 361.41евро., представляваща, получена, без основание от Микро кредит АД.

ОСЪЖДА Микро кредит АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на 4 адвокат Р. Н. Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 245.42 евро с ДДС и държавна такса в размер на 25.56 евро.

ОСЪЖДА Микро кредит АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №137, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.77 от ГПК по сметка държавни такси на Рс Сливен депозит за назначената и изпълнена експертиза в размер на 200евро Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5