Присъда № 27 от 20.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Мотиви по Присъда № 27/17.06.2022 г. по ВНОХД № 479/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд:

С присъда № 260131/ от 24.11.2021 г. по НОХД № 2609/2020 г. Районен съд - Бургас е признал подсъдимия К. Д. Ч. за НЕВИНОВЕН в това, че на 07.12.2017 г. в гр. Бургас, във финансов център „Стамболов Бургас“ находящ се на бул. „Стефан Стамболов“ № 47, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П.Б. – специалист „Банкиране на дребно“ в „Инвестбанк“ АД и Р.К. – специалист „Банкова операция“, че е пълномощник на Д.Я. Н. и има право да го представлява пред „Инвестбанк" АД при извършване на банкови транзакции – теглене на пари от сметка IBAN ************** и по този начин причинил на И. Я. Н. имотна вреда в размер на 7 150,00 лева и го оправдал за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Присъдата е протестирана от прокурор в Районна прокуратура - Бургас с искане да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият К. Д. Ч. да бъде признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение.

В подаденото по реда и срока на чл. 320, ал. 4 от НПК допълнително писмено изложение към въззивния протест се сочи, че районният съд е направил неправилна интерпретация на приобщената в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност. Акцентира се върху две значими обстоятелства според прокурора – дали св. И.Н. е дал предварително съгласие да бъде изтеглена процесната парична сума от банката от страна на подс. Ч. и дали св. Н. е имал намерение да предостави на подс. Ч. собствените си парични средства в размер на 7 150,00 лева. Сочи се за неправилно изведени факти от показанията на пострадалия /каквито липсват в неговите показания/.

Прокурорът твърди също така, че в дейността си по доказателствата съдът неправилно и необосновано е отрекъл достоверността на показанията на свидетелите Н. и С.. На последно място прокурорът оспорва допълнителния довод на съда за оправдателната си присъда, че в банковата сметка е имало двойно по-голяма сума, но подсъдимият е изтеглил само чест от нея. В подкрепа на това прокурорът сочи за наличието на писмено доказателство, удостоверяващо точния размер на наличната сума по банковата сметка.

В съдебно заседание, проведено на 17.06.2022 г., представителят на Окръжна прокуратура -Бургас поддържа протеста.

Подсъдимият К. Д. Ч., редовно призован, се явява лично и с адв. Калин Янев от АК-Бургас. Защитата на подсъдимия Ч. акцентира върху обстоятелството, че деянието е несъставомерно, тъй като липсва субективният елемент. Според защитата подсъдимият не е действал с пряк умисъл и с користна цел. Не е действал със съзнанието, че ще увреди едно чуждо имущество.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че е невинен и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

1

Въззивната инстанция се запозна с въззивния протест, допълнителното писмено изложение към него, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Присъдата е постановена на 24.11.2021 г., а протестът е подаден на 30.11.2021 г. в законовия срок и се явява допустим. Разгледан по същество е и основателен.

Подсъдимият К. Д. Ч. е роден на ****** г. в гр. Бургас, обл. Бургас с настоящ адрес *******, ****, ***** гражданин, *****, *****, ***** образувание, управител на *******, ЕГН **********.

Братята Д.Я. Н. /починал на ***** г./ и св. И. Я. Н. имали здравословни проблеми и не можели да се грижат за себе си. Подсъдимият К.Д. Ч. имал далечна родствена връзка с двамата братя /бабите им били сестри/, затова той започнал да полага грижи за тях. През 2017 г. двамата братя заживели в къщата на подсъдимия в гр. К., обл. Бургас. Полаганите грижи за Д. Н. от страна на подсъдимия, не били просто морален дълг, но се явявали задължение произтичащо от договор за прехвърляне на собственост на недвижим имот чрез покупко-продажба и издръжка и гледане. Договорът бил оформен с нотариален акт № 123, т. IV, рег. № 12615, дело № 590 от 2016 г.

Във връзка с полаганите грижи за двамата братя се налагали известни разходи, затова приживе Д. Н. упълномощил подс. Ч. с широк обем от права, сред които да го представлява пред „Инвестбанк“ АД, като извършва всякакви банкови операции. Пълномощното било с дата на съставяна 19.06.2017 г., подписът бил нотариално удостоверен, а заверяването било отбелязано с рег. № ******* г. Д. Н. бил титуляр на две банкови сметки, едната от тях с номер **************, като тя изрично фигурирала в съдържанието на пълномощното. В изготвеното пълномощно липсва клауза във връзка с действието на представителна власт на упълномощения за определен срок или до сбъдване на някакво условие.

На ***** г. Д. Н. се самоубил, като се самообесил в дома на подс. Ч. в гр. К. и на същата дата той узнал за настъпилата смърт на Д. Н.. От този момент съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗЗД, действието на пълномощното е прекратено, както и представителната власт на подсъдимия да оперира с банковите сметки на неговия пълномощник.

След смъртта на Д. Н. единствен негов наследник по закон бил брат му св. И.Н., който придобил по наследство правото на собственост върху паричните суми по банковите сметки, сред които и наличните пари по банкова сметка **************, разкрита в банка „Инвестбанк“ АД.

След смъртта на Д. Н. подс. Ч. решил да се възползва от намиращото се в него пълномощно и да изтегли пари от наличните по банкова сметка ************** разкрита в банка „Инвестбанк“ АД, въпреки, че знаел че не може да представлява Д. Н. след неговата смърт.

В изпълнение на замисленото от него на 07.12.2017 г. подс. Ч. посетил 2 офиса на „Инвестбанк“ АД, финансов център „Стамболов Бургас“, намиращ се в гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 47. В офиса бил посрещнат от св.

П.Б. – назначен на длъжност специалист „банкиране на дребно“, който извършил проверка на личната карта и представеното от подсъдимия пълномощно и се уверил, че същите фигурират в базата данни на банката. Дал на подсъдимия да попълни декларация в която подсъдимият удостоверил неистината, че пълномощното е валидно към 07.12.2017 г. След представяне на нужните документи от подсъдимия било изготвено „нареждане разписка“ с реф. № 88315308 за теглене в брой, на каса, на сумата от 7150,00 лева от сметка **************, която подсъдимият подписал. От своя компютър св.

Б. изпратил на св. Р.К. – назначена на длъжност специалист „банкиране на дребно“, „нареждане разписка“ със същото съдържание. Свидетелката К. следвало да осчетоводи одобрената банкова операция и след обработката й да изплати паричната сума на подс. Ч.. Пред нея подсъдимият отново представил всички необходими документи – нареждане разписка, декларация за валидност на пълномощното и личната си карта.

Същият ден св. И.Н. научил от подс. Ч., че е изтеглил пари от сметката на починалия му брат и това го мотивирало да напусне дома на подсъдимия в гр. К. и да се премести да живее при други негови роднини в гр. Бургас, в дома на св. П. С.. В момента в който св. Н. научил, че Ч. е теглил пари от сметката на неговия брат, тогава и разбрал, че подсъдимият има пълномощно с което е изтеглил и парите. В показанията си пред районния съд св. С. /чичо на св. Н./ заявява, че на 5,6 и 7 декември 2017 г. племенникът му е бил на гости в гр. Бургас и на 07.12.2017 г. подсъдимият е трябвало да вземе св. Н. от офиса на св. С., за да отидат двамата в банката и да изтеглят пари. Когато на 07.12.2017 г. подсъдимият отишъл в офиса на св. С. за да вземе пострадалия Н., той заявил и пред двамата, че е изтеглил пари. Именно тогава св. Н. е разбрал, че подсъдимият има пълномощно от неговия брат. Факт който се потвърждава и от показанията на самия пострадал, дадени по време на съдебното следствие, където пострадалият недвусмислено заявява, че е чакал заедно да отидат да теглят пари, но той е отишъл сам, той не му е разрешавала да тегли сам и не е знаел за това пърлномощно.

В конкретния случай прокуратурата е инкриминирала пълномощното, като инструмент, използван от подсъдимия за въвеждане в заблуждение на банковите служители, че има право да извършва операции с банковата сметка на починалия Д. Н., като не ги уведомил за неговата смърт и дори попълнил декларация, в която удостоверил неистина, че пълномощното е валидно. В резултат на това банковите служители са извършили разпоредителни действия като изплатили на подсъдимия от сметка **************, собственост на Д.Я. Н., наследена след неговата смърт от неговия брат св. И.

Я. Н., сумата от 7 150,00 лева с която подсъдимият се обогатил.

Именно поради това, въззивният съд приема, че на св. И. Я. Н. е причинена имуществена вреда в посочения размер и изпълнителното деяние 3 на престъплението е довършено. Единственото основание за изплащане на исканата от подсъдимия сума от банкова сметка ************** е представеното от него пълномощно и попълнената от него декларация, с които е въвел в заблуждение банковите служители св. П. Б. и св. Р. К..

Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че подс. Ч. е реализирал всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.

209, ал. 1 от НК. Същият е възбудил и поддържал заблуждение у измамените свидетели Б. и К., като в резултат на това в съзнанието им се е създала невярна представа относно правото му да се разпорежда с посочената по-горе банкова сметка на името на Д.Я. Н., наследена след неговата смърт от неговия брат И. Я. Н.. Мотивирано от тази погрешна представа е било имущественото разпореждане извършено от двамата в полза на подсъдимия, като първоинстанционният съд, пренебрегвайки значителна част от събраните доказателства, незаконосъобразно е приел, че всичко това не обосновава съставомерност на деянието.

От субективна страна подс. Ч. е действал с пряк умисъл. Същият от интелектуална страна е разбирал, че след смъртта на Д.Я. действието на пълномощното се е прекратило и затова съзнателно е декларирал неистина в представената му от банковите служители декларация за валидност на пълномощното. Изложеното доказва интелектуален момент на умисъла му.

От волева страна подсъдимият е действал с цел да набави за себе си по измамлив начин имотна облага. Обясненията му, че е взел парите, тъй като е направил разходи по ремонта на жилище на Д. Н., които лековерно районният съд е кредитирал, неизключват субективната съставомерност на деянието. В обясненията на подсъдимия липсват доказателства за направени разходи, дори липсват доказателства за извършен от него ремонт. Обясненията му, че е имал разрешение от св. И.Н.1 не отговарят на фактите по делото. В показанията си пред районния съд на 06.10.2021 г. св. Н. заявява „Самият К. ми каза, че е изтеглил пари с пълномощното на брат ми“. Последните са негова защитна теза, която противоречи на всички събрани по делото доказателства и следва да се приемат единствено като форма на защита.

Именно поради това, въззивният съд приема, че подсъдимият е действал със съставомерната специална цел – набавяне на имотна облага за себе си.

Същият е разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.

За разлика от районния съд, въззивният съд приема, че установените по делото факти сочат, че подсъдимият е действал, с измамлива цел и не имал разрешение да тегли пари от св. И.Н., собственик на наследената банкова сметка. Както правилно прокурорът е посочил в допълнителното си изложение към въззивния протест – житейски нелогично е, при положение, че подсъдимият заедно с пострадалия И.Н. са посетили гр. Бургас, както твърди самият подсъдим, да отиде сам в банковия клон където е използвал нелегитимното пълномощно, попълвайки декларация с невярно съдържание.

4

Вместо да отиде в банковия клон заедно с пострадалия И.Н., който е единствен наследник на починалия си брат и да изтегли посочената сума, след което да я предаде на подсъдимия, каквото е било неговото желание според обясненията на самия подсъдим.

С оглед на това протестът е основателен и като такъв следва да се уважи. Присъдата на районния съд следва да се отмени, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимия бъде признат за виновен.

При определяне на наказанието съдът съобрази чистото съдебно минало на подс. Ч. и изтеклия пет годишен период от време от извършване на престъплението, като смекчаващи обстоятелства. Като такива следва да бъде отчетено и възстановяването на паричната сума, предмет на престъплението, в по-голямата и част. Отегчаващи обстоятелства липсват.