Решение № 1012 от 22.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120202306 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от „Д“ ЕООД, ЕИК: *****, представлявано от П.Й.В., срещу Наказателно постановление № 890568-F884807/28.05.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.26 ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност, като възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е във вид на бланкетна декларация за нарушаване разпоредбата на чл.52,ал.4 ЗАНН, свързано с несъобразяване с писмени възражения и подкрепящите го доказателства. Отстоява се и теза за допуснато процесуално нарушение на чл.57,ал.1,т.5 и т.8 ЗАНН - неяснота относно фактическото съдържание на нарушението и доказателствата, които го потвърждават, както и логическо несъответствие между изложените фактически констатации в НП и събраните по преписката писмени доказателства. В сферата на аргументите за неправилно приложение на материалния закон се акцентира върху приложимост на института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН с ползваща тази теза изобилна защитна аргументация.

В открито съдебно заседание „Д“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.Ц., която настоява за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски. Твърди се,че още към съставяне на АУАН са били представени доказателства за извършени софтуерни промени.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К.Т., която счита, че предвид предлаганите множество услуги на различни цени и тяхното фискализиране с едно общо наименование „авто-услуги“ е осъществен съставът на административното нарушение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.7- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 01.06.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 12.06.2026 г.)

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка 1 на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „Д“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 28.04.2026 г. в 15:26 ч. проверка в търговски обект – *****, находящ се в *****, стопанисван от дружеството, е установено, че в търговския обект има монтирано и работещо Фискално устройство, модел “Daisy” с ИН на ФУ: DY576750 и ИН на ФП: 36765923. След легитимация на контролния орган е разпечатан КЛЕН и след анализ на същия е установен Фискален бон №000368/12.03.2026г., който не съдържа изброените в чл. 26,ал.1,т.7 от Наредба Н18/13.12.2006 на МФ задължителни реквизити: коректно наименование на услугата, количество и стойност по видове закупени услуги. Съгласно съдържанието на фискалния бон е отразена услуга с общо наименование „авто –услуга“, недостатъчна за постигане на нужната осведоменост и конкретизация относно вида на извършената услуга.

В рамките на контролната дейност, проверяващите установили, трайно възприета незаконосъобразна практика в обекта,свързана с издаване на ФКБ със съдържание, неотговарящо в своя обем на изискванията на чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Формулиран е правният извод,че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.118,ал.4 ЗДДС вр. чл.

26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

На жалбоподателя бил съставен АУАН от 08.05.2026г. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 26,ал.1,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 550 евро.

При проверката е съставен Протокол за извършена проверка Кд 184, сер.АА №0208336/28.04.2026г. Приложен е и ценоразпис на предлаганите услуги /л.18/, съгласно който в обекта се предлагат различни по вид услуги, съгласно спецификата и обема на предлаганите техническо обслужване, автомобилна диагностика, авто-електро услуги, ремонт ходова част и др. извън горепосочените, с ценови диапазон, вариращ между 12.78 евро до 76,69 евро/час.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно допускането на съществено процесуално нарушение, относно приложението на материалния закон, относно приложимостта на чл.28 ЗАНН.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ30-575/02.04.2026г. Спазен е задължителният минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП – чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съдът противно на персоналното несъгласие в жалбата намира, че е постигната максимално ясна и достъпна 2 фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите параметри от правна страна, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно.

На следващо място, разпоредбата на чл.26,ал.1,т.7 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ лимитира ясно юридическите параметри на административно-наказателната отговорност, изразяваща се в липса на точна индивидуализация във фискалния бон чрез наименование на стоката/услугата, което наименование да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги.

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Не е спорно по делото, че процесният обект е търговски по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Заложената в параметрите на административно-наказателното обвинение в АУАН и пресъздадена в условия на цялостна тъждественост нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1,т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, гласи,че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7 наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;

В конкретния случай, видно от събраните в производството писмени и гласни доказателства, извършената продажба на услуга /с неизвестен обем, насоченост, специфика и времетраене съобразно категориите в ценоразписа и вариращите ценови равнища/ в търговския обект на жалбоподателя, е била отразена в издадената ФКБ 000368/12.03.2026г. като "авто-услуги" л.20.

Така отразеното в издадената фискална касова бележка не изпълва изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, а именно ФКБ да съдържа наименование на стоката/услугата, което да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени услуги. В този смисъл настоящата инстанция не счита, че отразяването на всички фигуриращи съгл.ценоразписа специализирани услуги по техническо обслужване и ремонти на 3 ходова част или авто-електроуслуги, като „авто-услуга“с различен обем, специфика, времетраене, характер и метод на осъществяване в общата категория „авто-услуги“ покрива критерия за индивидуализация наименованието на услугата в съответствие с изискванията на закона.

При поливариантност и разнообразие на услугите, които се предоставят в обекта, макар и обединени под категорията на определена по своя род основна дейност - „авто-услуги“, но с различна специфика, обем, сложност, съобразно различното съдържание – техническо обслужване или ремонт и специфики на системите на превозните средства, върху които се извършва ремонт, респ. съобразно ценоразписа, установяващ различна ценова категория на всяка услуга, не може да се приеме, че фискализирането им с общото наименование по категория „авто-услуга“ изпълнява критериите на закона.

Цитираната по-горе правна норма изисква ФКБ да съдържа съответното наименование на стоката/ услугата, а не категория или група на съответната услуга. / в т.см. Решение № 120 от 17.10.2022 г. на АдмС - Кърджали по к. а. н. д. № 89/2022 г./

Не може да се приеме, че посочването на заплатената услуга/услуги като "авто-услуга" изпълва изискването за наименование на услугата, като в конкретния случай, за да бъде изпълнено въведеното от Наредбата изискване, би следвало покупката да бъде отразена с точно наименование съобразно и вариращите по вид, обем, ценова категория и стойност предлагани услуги съгласно ценоразпис. В тази връзка следва да се отбележи, че под „,авто-услуги“ не може да се установи по-нататък друг същностен елемент от съдържанието на ФКБ- количество и стойност по видове закупени услуги. Следователно отразяването на дадена услуга/услуги /с неуточнено количество, наименование/ като "авто-услуги" не дава нужната информация, позволяваща да бъде индивидуализирана съответната услуга, количество и стойност по видове и се явява в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.