Решение № 510 от 10.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Русе, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201078 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Х. Г., депозирана против наказателно постановление № К1065/12.05.2023г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл.

94, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че автомобилът е бил паркиран по местоживеене на жалбоподателя, в съответствие с нормите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП на 2,20 метра от стената на сградата по посока на движението, а в тази част на улицата няма поставен знак забраняващ паркирането. Застъпва се тезата, че липсата на знак позволяващ паркирането на тротоар не е основание за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Твърди се, че така паркират служители на Община Русе и на НОИ, но същите никога не са били санкционирани и това поведение на зам. Кмета е дискриминация по смисъла на чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Релевират се доводи, че по смисъла на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона, тъй като нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП не е забранителна, а съдържа правила за престой и паркиране, а в НП не са посочени съществените белези на наказуемо по чл. 178е и чл. 94, ал.

1

3 ЗДвП деяние, а именно доказателства, че това място не е сред разрешените места за паркиране, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Според жалбоподателя законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар, а е предвидил, за да не се затрудняват другите участници в движението, да е налице разстояние минимум 2 метра, което в случая е налице. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Инвокират се доводи, че от представените писмени и гласни доказателства и извършения анализ на същите безспорно се установява и доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна страна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със 2 съставянето на АУАН № 000036 от 10.04.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 13.01.2023г., в 09,24 часа, в град Русе, същия като собственик на лек автомобил Фиат, с рег. № **** е паркирал същия неправилно на тротоар на ул. „Муткурова“ № 59, на неопределено от администрацията и собственика – Община Русе място, като липсва поставен знак и маркировка допускаща паркирането върху тротоар, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирано възражение срещу съставения АУАН, че автомобилът е бил паркиран на 2,20 метра от стената на сградата и в тази част на улицата няма знак, който да забранява паркирането.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя А. Н. Д. и писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетата за установена в АУАН и НП доказателствено обезпечена фактология.

Приетите за осъществили се факти, а именно, че жалбоподателят е бил водач на лекия автомобил и че същият е бил паркиран частично на тротоара на разстояние повече от 2 метра от сграда, не се й оспорват от страна на жалбоподателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на нарушението. Същото е описани подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

По изложените мотиви неоснователни се явяват доводите в жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В настоящия случай от гласните доказателства, приобщени посредством показанията на разпитания актосъставител, който е й очевидец А. Н. Д., чиито показания по своята същност представляват преки доказателства и показанията, на който свидетел съдът кредитира, като депозирани от лице непосредствено възприело фактите, за които свидетелства и без данни за необективност и възможна заинтересованост в депозираните от него показания, безспорно се установява, че лекият автомобил е бил паркиран успоредно на пътя, с две от гумите си върху 4 тротоара, на необозначено като място за паркиране от страна на собственика на пътя – Община Русе.

Показанията на този свидетел напълно кореспондират и се подкрепят и от приложената по делото снимка, от която безспорно се установява, че мястото, където е автомобила не е обозначено и определено от собственика на пътя като място за паркиране, които факти не се и оспорват от жалбоподателя.

Няма спор и по въпроса, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в посочения ден и час и именно той го е паркирал върху тротоара, съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, както и че липсва поставен знак или маркировка допускащи паркирането върху участък от тротоара, поставени от собственика на пътя, който е Община Русе.

Самият факт, дали са оставени два метра за преминаване на пешеходци, в случая е ирелевантен, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място определено за това от собственика на пътя, какъвто не е настоящия.

В същия смисъл е и Решение от 17.12.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 331 по описа на съда за 2019г.

Правилно е издирена и приложена и съответната санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, която предвижда наказание „Глоба“ в размер от 50 до 200 лева, като на жалбоподателя е наложен именно минималния размер на предвидената в закона санкция за това нарушение, а именно 50 лева.

Не се касае за „явно маловажен случай“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, а приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено от разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.

Твърденията на жалбоподателя, че автомобилът му е бил паркиран, в съответствие с нормите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП са напълно опровергани от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, касаещи тълкуването на приетата за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Както беше посочено същата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само и единствено на определените от собствениците на пътя или администрацията места, като самото паркиране отново е успоредно на оста на пътя и ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на 5 пешеходци, а в случая самото място не е обозначено като място за паркиране от страна на собственика на пътя, който собственик е Община Русе. Именно паркирането върху тротоар, при липсата на знак или хоризонтална маркировка, поставена от собственика на пътя, която да определя място за паркиране върху тротоара, осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 178е ЗДвП предвижда именно наказание за лице, което паркира пътно превозно средство, както в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, така и на тротоари в населените места извън разрешените за това места, поради и което неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че е санкционира въз основа на норма, която не предписва задължително правило за поведение.

Доводите на жалбоподателя, че и други лица са извършвали подобни нарушения не може да бъде основание, за отмяна на наказателното постановление, тъй като факта, че някой друг е извършил нарушение, не дава право и основание, да бъде извършвано нарушение и от другите участници в движението и не представлява изключващо административнонаказателната отговорност на дееца обстоятелство. Право и задължение на всеки гражданин е, когато констатира нарушение да подаде сигнал до компетентните за това органи и не е налице дискриминация по отношение на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Като в настоящия случай не се установява от данните по делото ангажирането на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя да е на основата на някой от тези признаци.