Определение № 1210 от 02.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 29.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Шербанова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601526 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на осъденото лице В. Р. Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Софийски централен затвор. Жалбата е срещу определение от 04.11.2024 г., постановено по ЧНД № 6798/2024 г., по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му по НОХД № 1505/2013 г., по описа на Специализиран наказателен съд наказание „лишаване от свобода”, за срок от 10 /десет/ години, при първоначален „строг” режим, който е 2 години, 5 месеца и 24 дни.

В жалбата се излагат доводи за показано от осъдения позитивно поведение, поради което бил награждаван три пъти; нямал наказания; редуциран риск от рецидив от 56 на 47 точки; отчетени положителни резултати от корекционната дейност. В жалбата се твърди и, че осъденият искрено се разкайва за извършеното деяние, което мотивирало Н. да поиска от СГС, да бъде освободен от затвора условно предсрочно. В жалбата се твърди липса на доказателство, че осъденият Н. има наложено наказание.

Моли за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на условното му предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

1

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани, и следва да бъдат споделени.

Осъденият В. Р. Н. е постъпил в пенитенциарното заведение на 27.03.2023 г., за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, наложено по НОХД № 1505/2013 г., за извършено от него престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, с предварителен арест от 4 години, 8 месеца и 23 дни.

Към 04.11.2024 г., съгласно представената справка, осъденият В. Н. е изтърпял фактически – 6 години и 4 месеца, в това число от предварителен арест – 4 години, 8 месеца и 23 дни; от работа – 1 година, 2 месеца и 6 дни или всичко: - 07 години, 6 месеца и 6 дни.

Остават за изтърпяване 02 години, 05 месеца и 24 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Н. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Представеният по делото доклад във връзка с искането на Н. за УПО, съдържа данни за стойностите на оценката на риска от рецидив, които са редуцирани от първоначалните 56 точки на 47 точки към датата на депозиране на молбата за УПО, но все още са в средните стойности. Фиксирани са четири проблемни зони, по които да се работи отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол /гранична/, междуличностни проблеми и умения за мислене. Като проблемна зона, според експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Н., е посочено и това, че не приема отговорността за деянието, не осъзнава в пълна степен мотивите за криминалното си поведение. В доклада е посочено още, че рискът от сериозни вреди при евентуалното му освобождаване е нисък само за осъденото лице Н., за служителите и останалите лишени от свобода е среден, а за обществото е висок, предвид обремененото му съдебно минало и високата обществена опасност на престъплението, чието наказание изтърпява. Това говори за сериозна възможност от ново престъпно деяние, предвид и склонността на осъдения към злоупотреба с алкохол, която е и една от определените дефицитни зони, включена в плана за работа с него.

Според становището на администацията на затвора, предвид това, че не осъзнава в пълна степен вината си, корекционният процес не е напълно завършен. В тази връзка следва дебело да се подчертае, че на практика корекционната работа с В. Н. е започнала едва преди една година и половина, т.е. след 27.03.2023 г., когато е постъпил в затвора за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. До тогава, близо 5 години, той е бил с 2

МНО „задържане под стража“ и по отношение на него не са били предвидени никакви корекционни програми, т.е. с него изобщо не е било работено. От това следва, че една година и половина корекционна работа на специалистите /психолози, социални работници, инспектори и др./ с В. Н. съвсем не е достатъчна, за да се приеме с категоричност, че визираните в чл.36 от НК цели са изпълнени, още повече, че тук става въпрос за квалифицирано тежко, умишлено престъпление /за което е осъден на 10 години лишаване от свобода/ срещу човешкия живот, макар останал в стадия на опита, но не по волята на осъдения. Недостатъчната корекционна работа се дължи не само на изключително краткия срок от една година и половина, но и на обстоятелството, че в този период от време, осъденият е работил 1 година, 2 месеца и 6 дни, което от една страна физически скъсява времето за работа на затворническата администрация с осъдения, но от друга – скъсява и срока на самия престой на Н. в пенитенциарното заведение, което пък е в негова полза.

Вярно е, че Н. е награждаван, но това също е част от корекционната работа с осъденото лице. Не следва обаче, да се подминава и факта, че Н. е наказан със Заповед № 195/17.04.2024 г. на началника на Затвора - *** с „Писмено предупреждение”, поради това, че е влязъл в нерегламентирани взаимоотношения с друг лишен от свобода, което на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС наказанието е отложено условно за срок от 1 /един/ месец.

Не следва да бъде игнориран и факта, че макар и определеният първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, съвсем скоро да е променен в по-лек, към настоящата дата той е „общ“, считано от 30.09.2024 г. и от тогава не е променян в по-лек. Не е прекатегоризирано в затворническо общежитие от открит тип и мястото на престоя му, за да се проследи неговото поведение в по-облекчени условия.

В останалия срок от 2 години, 5 месеца и 24 дни от постановяване на обжалваното определение, корекционната работа с Н. следва да бъде продължена, като принципът за прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.

Изложеното сочи, че заявеното в молбата поправяне на Н. е само декларативно, като този извод на съда се потвърждава и от становището на затворническата администрация, че не може да се говори за настъпила трайна позитивна промяна в поведенческия модел на лишения от свобода В. Н.. Затова и извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения е правилен.

Предвид тези обстоятелства, не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна предпоставка – добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.

При отчитане на другите данни за личността на осъдения не се обоснова извод за трайна промяна и поправяне. В тази насока е и отрицателното становище на Началника на СЦЗ, според когото предвид цялостното поведение на осъдения Н., процесът на 3 превъзпитанието му не е завършен, поради което и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения, защото институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.11.2024 г., постановено по ЧНД № 6798/2024 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 16-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4