Решение № 872 от 21.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500402 по описа за 2023 година

С Решение № 70/10.01.2023г., постановено по гр. дело № 1715/2021г. по описа на Районен съд – Бургас са отменени Решенията на Общо събрание на собствениците в сграда „Бахами“, находяща се в гр.

Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“, в поземлен имот с идентификатор *** с идентификатори на сграда *** и ***, които решения са обективирани в протокол от ОС на ЕС от 23.09.2020г., като са прогласени за нищожни.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Санита ВК“ ООД със седалище гр. Пловдив, с която се излагат съображения за недопустимост на атакувания съдебен акт и се иска неговото обезсилване.

При условията на евентуалност се твърди неправилност на първоинстанционното решение и се претендира същото да бъде отменено.

В жалбата се посочва, че с исковата молба са предявени обективно съединени искове против „Санита ВК“ ООД, за прогласяване нищожност на решения на ОС на ЕС, проведено на 23.09.2020г., както и евентуален иск по чл. 40 от ЗУЕС. Жалбоподателят твърди, че с постановеното решение, съдът се произнесъл освен по главния, и по евентуален иск, а също и по отношение 1 на нелигитимен ответник. Излага се становище за недопустимост на предявените искови претенции, като се посочва съдебна практика на ВКС на РБ. Заявява се, че в конкретния случай не съществува правен интерес от предявяване на иск по чл. 26 от ЗЗД или по чл. 40 от ЗУЕС против Управителя на етажната собственост или отделен етажен собственик. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено основание и решението следва да бъде обезсилено изцяло, респективно – да бъде обезсилено само по отношение „Санита ВК“ ООД. В жалбата се излагат аргументи за неоснователност на първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че решенията на ОС на ЕС са нищожни поради нарушаване реда за свикване, предвиден в разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС. Подчертава се, че събранието е свикано на основание чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС – тоест – от лице, притежаващо повече от 20% от общите части на сградата. В жалбата се навеждат доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението, че липсата на покана за първоначално определена дата, се явява нарушение на чл. 13 от ЗУЕС. Посочва се, че видно от представената по делото покана е спазено изискването на чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС. С оглед на изложеното, жалбоподателят счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено като неправилно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – Етажната собственост на сграда „Бахами“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад“ чрез своя процесуален представител депозира писмено становище.

Ответната страна по въззивната жалба – Е. Ц. Д. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло, като се излагат аргументи за нейната недопустимост и неоснователност. Посочва се, че въззиваемата е собственик на апартамент с идентификатор *** в сграда ***, състояща се от две секции.

Твърди се, че на 11.09.2020г. е било проведено ОС на собствениците от втория вход. Излага становище за недопустимост на подадената въззивна жалба. Твърди, че липсва правен интерес от обжалване на 2 първоинстанционното решение. Подчертава се, че ответник по втория иск са етажните собственици, като съдът присъдил в тежест на „Санита ВК“ ООД единствено разноските. Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че районният съд е уважил предявените искови претенции, приемайки, че не е налице валидна покана за свикване на ОС. Посочва се, че тъй като съдът не се произнесъл по всяко от възраженията, същите са възпроизведени в депозирания писмен отговор. В депозирания пред съда отговор се излагат аргументи за нищожност на процесните решения, обективирани в протокол от ОС на ЕС от 23.09.2020г., като се твърди, че не съществува правна възможност за възникване на една етажна собственост за две самостоятелни сгради, като се цитира съдебна практика в този смисъл.

Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика, искането решенията на ОС да бъдат отменени като ,,незаконосъобразни и нищожни“, не обвързва съда, който следва да квалифицира спорното право и да прецени дали искът е по чл. 40 от ЗУЕС или по чл. 26 от ЗЗД. Посочва се, че ищцовата страна в първоинстанционното производство e оспорила всички, представени с отговора на исковата молба, писмени доказателства. Развиват се подробни съображения относно незаконосъобразността на процесните решения на ОС.

Твърди се, че на проведеното ОС не било взето решение за определяне и одобряване на идеалните части от общите части по реда на чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС. Отбелязва се, че по делото не са били представени доказателства за собствеността на самостоятелните обекти в сграда, притежавани от ,,Санита ВК“ ООД в качеството му на етажен собственик.

Твърдят се редица нарушения на разпоредбите на ЗУЕС, както при свикване на ОСЕС, така и относно взетите решения, като същите са посочени изчерпателно в отговора на въззивната жалба.

В отговора на въззивната жалба се претендира да бъде оставена въззивната жалба без разглеждане, а в случай, че съдът я намери за допустима, то да я остави без уважение като неоснователна и да бъде потвърден атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Отправя се искане за присъждане на сторените в производството по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответната страна по депозираната въззивна жалба не изпраща представител.

3

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два иска при условията на евентуалност от Е. Ц. Д. против Етажната собственост в сграда „Бахами“„ находяща се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“, представлявана от Управителя на етажната собственост – „Санита ВК“ ООД, като се претендира взетите на проведеното на 23.09.2020г. решения на проведеното ОС на ЕС да бъдат прогласени за нищожни, а в случай, че съдът отхвърли този иск, взетите на проведеното на 23.09.2020г. решения на проведеното ОС на ЕС да бъдат отменени.

Безспорно е, че исковете са предявени против Етажната собственост, чиито Управител е именно дружеството – „Санита ВК“ ООД, както и е безспорно, че именно етажната собственост е легитимирана да отговоря по предявените искове, поради което и настоящата инстанция намира, че предявените искове не са недопустими и съответно – постановеното решение не е недопустимо по това съображение с оглед обстоятелството, че решението е постановено именно по отношение на Етажната собственост в сграда „Бахами“, находяща се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“.

В исковата молба единствено се твърди, че атакуваните решения на проведеното ОС на ЕС на 23.09.2020г. са нищожни по съображения, че са извън правомощията на ОС на ЕС. Впоследствие (с допълнителна молба от 08.02.2022г.) се посочва, че взетите решения от ОС на ЕС на 23.09.2020г. са нищожни, тъй като процесната Етажна собственост не съществува, ОС е упражнило правомощие, каквото не произтича от чл. 11 от ЗУЕС и от чл. 33 от ЗУЕС, тъй като с предходно взето решение от проведено Общо събрание на етажната собственост само на една от секциите (входовете) на сградата е избрано самостоятелно управление и недопустимо това решение да се ревизира от решенията на Общото събрание на етажната собственост на цялата сграда.

При условията на евентуалност – в исковата молба се твърди, че взетите решения на проведеното ОС на ЕС на 23.09.2020г. са незаконосъобразни и следва да бъдат отмени, тъй като не е спазена процедурата по свикването и провеждането на Общото събрание, взетите 4 решения противоречат на императивни правни норми и са допуснати и редица нарушения, които са подробно посочени в допълнителна молба от 08.02.2022г.

Ответната страна по предявените искове – Етажната собственост в сграда „Бахами“, находяща се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“ депозира в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че извън определения в закона срок не може да иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, поради което и исковете са недопустими и се претендира производството да бъде прекратено. В случай, че съдът намери, че същите са допустими, ответната страна посочва, че същите са неоснователни, тъй като са спазени всички изисквания на закона относно реда за свикване и провеждане на Общото събрание на етажната собственост.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е посочил, че не споделя становището на процесуалните представители на ответната етажна собственост, че срока за прогласяване нищожност на решенията на ОС на ЕС е ограничен до срока по чл. 40 от ЗУЕС, тъй като тази практика е изоставена от ВКС, приел е, че са налице нарушения на императивните правила по свикването на Общото събрание, разписани в разпоредбите на чл. 12 от ЗУЕС – липса на покана за първоначално определената дата и в тази връзка е приел, че взетите решения са незаконосъобразни, което е достатъчно основание за тяхната отмяна, без да е необходимо да се разглеждат и останалите наведени твърдения в исковата молба. При тези мотиви – първоинстанционният съд е постановил своето решение, с което е отменил взетите решения на Общото събрание на собствениците в сграда „Бахами“, като ги е прогласил за нищожни.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд констатира следното:

С оглед актуалната практика на ВКС на РБ, изразена и в 5

Определение № 151 от 05.03.2020г., постановено по гр. дело № 4443/2019г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 98 от 15.03.2022г., постановено по гр. дело № 479/2022г. по описа на ВКС на РБ решенията на Общото събрание на Етажна собственост по естеството си са многостранни сделки, за които не са пряко приложими правилата за недействителност на договорите, уредени в Закона за задълженията и договорите. Те могат да бъдат нищожни, ако въобще не са взети, ако вземането им е изключено от самия закон или ако Общото събрание е упражнило правомощие, каквото ЗУЕС не предвижда.

Нищожността може да бъде предявена с установителен иск безсрочно. В останалите случаи решенията, които противоречат на закона, могат да бъдат отменени по иск на легитимираното лице, ако такъв бъде предявен в срока по чл. 40 от ЗУЕС.

В конкретния случай – дори и в исковата молба да се твърди, че взетите решения на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на 23.09.2020г. да са нищожни, за да бъде допустим така предявения иск следва да се сочи порочност на взетите решения, която да обуслови нищожността им, а именно - решенията могат да бъдат нищожни, ако въобще не са взети, ако вземането им е изключено от самия закон или ако Общото събрание е упражнило правомощие, каквото ЗУЕС не предвижда. В случай, че страната сочи на пороци, които водят до незаконосъобразност на взетите решения (независимо от обстоятелството, че се твърди, че са нищожни), което би довело до тяхната отмяна, то предявеният иск следва да се приеме, че е с правно основание чл. 40 от ЗУЕС и за да бъде допустима претенцията следва да е предявения в посочения в чл. 40 от ЗУЕС преклузивен срок. В противен случай – необвързана от срока по чл. 40 от ЗУЕС страната би могла да предявява искове са нищожност на взетите решения с твърдения за пороци, които по съществото си водят до незаконосъобразност на взетите решения и по този начин да преодолява предвидения в чл. 40 от ЗУЕС преклузивен срок за атакуване на решения на Етажната собственост, взети на Общо събрание, което е недопустимо.