Решение № 3803 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110144051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 279058/20.08.2025 г. на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК .................., представлявано от КЧБВ, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.В № 89Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. МДв № 30, ап. 7, чрез адвокат Т. М., срещу ЗАД „А“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. СК № 2, представлявано от изпълнителния директор МПИ и Константин Велев, чрез юрк. Иван Й., с която е предявен осъдителен иск по чл.411, ал.1 КЗ за сумата от 1432.94 лв., представляваща неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил, за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по т.а. „ФТ“ с д.к.

№ В..........НТ, собственост на „ МК“ ЕООД ЕИК ..........., причинени при ПТП н а 29.03.2023 г. в гр. Пловдив, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2023 г. около 16.10 ч. в гр. Пловдив на светофара на бул. Васил Левски и ул. Полет, Павел Биволарски 1 управлявайки лек автомобил „Дачия Логан“ с д.к. № РВ 2214 ВР, несъобразявайки скоростта си на движение, ударил спрелия на светофара товарен автомобил „ФТ“ с д.к.№ В .......... НТ, собственост на „МК“ ЕООД, ЕИК ............ На ударения автомобил били нанесени повреди, както следва: задна броня, лява и дясна задни врати, престилка задна, ПВЦ облицовка брава товарна дясна врата и др. За станалото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който е отразена вината на водача Биволарски.

Товарен автомобил „ФТ“ с д.к.№ В .......... НТ, собственост на „МК“ ЕООД ЕИК ........... е имал сключена автомобилна застраховка „каско +“ към „ДЗИ ОЗ“ ЕАД - полица № 4700022031001086 от 29.04.2022 г. и валидност от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. На база тази застраховка, подадено уведомление за образуване на щета № Т234401031549570, са направени огледи на автомобила и описание на уврежданията. С възлагателно писмо и приемопредавателен протокол на автосервиз „Христов 93“ ЕООД е възложен ремонта на автомобила. След представяне на фактура № 0000021850/ 30.05.2023 г. и калкулация на щетата, на извършилия ремонта сервиз с преводно нареждане от 01.06.2023 г. е изплатена сумата 3999.36 лв.

След изплащане на обезщетението, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховане „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД встъпило в правата на застрахования по отношение на причинителя на щетите. Тъй като автомобила, управляван от виновния водач, е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ответника ЗАД „А“, с регресна покана № 0-92-8977/26.06.2024 г. и е потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4014.39 лв., включващо и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата.

С уведомително писмо изх.№ 0-92-808/24.07.2024 г. с приложен списък по одобрение от страна на ответника, последният е признал част от изплатеното застрахователно обезщетение и с уреждане на взаимоотношения по регресни претенции са признати 2581.42 лв., като останалата сума в размер на 1432.94 лв. и до настоящият момент не била възстановена. Моли съда да уважи исковата молба. Претендира разноските по делото.

Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Счита, че с направеното плащане вземането е погасено изцяло. Сочи, че увреденото МПС 2 е на около десет години от датата на производство, поради което цените на резервни части и материали следвало да бъдат съобразени с този факт и че не съществува нормативно основание ремонтът на подобен автомобил да се извършва в доверен сервиз на застрахователя, където цените значително надвишават средните пазарни цени за труд и вложените резервни части.

Счита, че са ползвани части на завишени цени. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С приетия доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „Дачия Логан“ с д.к. № РВ 2214 ВР, валидна към датата на настъпване на произшествието; наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието по договор за застраховка „Каско +“, сключена между ищцовото дружество и собственика на товарен автомобил „ФТ“ с д.к.№ В .......... НТ, валидна към датата на ПТП; плащане от страна на ищцовото дружество в полза на автосервиз автосервиз „Христов 93“ ЕООД на сумата от 3999.36 лв. за ремонта на увредения лек автомобил с платежно нареждане от 01.06.2023 г.; извършено от ответника в полза на ищеца плащане по процесната щета в размер на 2581.42 лв., на основание чл.

146 от ГПК.

По делото е прието и неоспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че към датата на настъпване на процесното произшествие увреденият товарен автомобил „ФТ“ с д.к.№ В .......... НТ е бил в експлоатация от 8 години, 9 месеца и 27 дни от датата на първоначалната регистрация, като стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 3835,34 лева, респективно 1960,98 евро.

С оглед установеното по делото, съдът намира, че въведеното от 3 ответника възражение, че размерът на претенцията е завишен се явява основателно. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС. От заключението на вещото лице се установява, че увреденият автомобил към датата на настъпване на произшествието е бил в експлоатация повече от пет години, като стойността на причинената вреда по средни пазарни цени възлиза на 3835,34 лв. Видно от възлагателното писмо от 24.04.2023 г., изрично в същото е разписано, че застрахователното дружество-ищец признава ремонт на стойност до 3677 лв. с включен ДДС, като в последствие е изплатен такъв на стойност 3999,36 лв.

Следва да се приеме, че вземането е основателно до размера, установен от вещото лице, като се уважи иска за сумата от 1253,92 лв., представляваща разлика между установения размер от вещото лице и заплатеното обезщетение от ответното дружество. В случая, доколкото автомобилът не е бил в период гаранция, което се установява от приетото по делото заключение на вещото лице, поради което стойност на вредите следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ размер на 501.32 лв., като съразмерно на уважената част от иска му се следва сумата от 438,69 лева, респективно 224,30 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът от своя страна е направил разноски в размер на 224,30 евро, в това число определено от съда юрисконсулско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, на ответника му се следват разноски в размер на 26,92 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А ЗАД „А“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. СК № 2, представлявано от изпълнителния директор МПИ и Константин Велев, чрез юрк. Иван Й., да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК .................., представлявано от КЧБВ, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.В № 89Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. МДв № 4

30, ап. 7, чрез адвокат Т. М., на основание чл. 411 от КЗ сумата от 641,12 евро, равностойност на 1253,92 лв., представляваща дължима неизплатена стойност на възникнало регресно право на застрахователя по застраховка „Каско на МПС” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил за платено от ищеца застрахователно обезщетение за щети по т.а. „ФТ“ с д.к.№ В..........НТ, собственост на „МК“ ЕООД, ЕИК ..........., причинени при ПТП на 29.03.2023 г. в гр. Пловдив, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.08.2025 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска над уважения размер 1253,92 лв. до пълния предявен такъв от 1432,94 лв., като недоказан и неоснователен.

ОС Ъ Ж Д А ЗАД „А“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. СК № 2, представлявано от изпълнителния директор МПИ и Константин Велев, чрез юрк. Иван Й., да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК .................., представлявано от КЧБВ, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.В № 89Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. МДв № 30, ап. 7, чрез адвокат Т. М., сумата от 224,30 евро за направени деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК .................., представлявано от КЧБВ, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.В № 89Б, със съдебен адрес: гр. София, ул. МДв № 30, ап. 7, чрез адвокат Т. М. да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. СК № 2, представлявано от изпълнителния директор МПИ и Константин Велев, чрез юрк. Иван Й. сумата от 26,92 евро, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5