Решение № 210 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 2812/01.02.2024г. по регистъра на ЧСИ Л. С., рег.№ 895 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от Р. К. С., ЕГН ********** и А. К. С., ЕГН ********** – длъжници по изпълнително дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С. срещу разпореждане от 24.01.2024г. на ЧСИ, с което последният е отказал да прекрати изпълнението по изпълнителното дело.

Жалбоподателите оспорват като незаконосъобразен отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело предвид порочното му образуване. Считат, че за настъпването на изискуемостта на паричното вземане, за което е започнало принудителното изпълнение в полза на взискателите е налице отлагателно условие, което не се е сбъднало. Оспорва се и законосъобразността на съдебния акт, с който е издаден изпълнителния лист в полза на взискателите, както и самият изпълнителен лист, като се твърди, че същият няма изпълнителна сила, доколкото обективира признато на взискателите право на задържане на имота до заплащане на подобренията, които са извършили в имот признат за собствен на длъжниците по изпълнението. Считат, че признатото на взискателите право на задържане има обезпечителна функция, но не подлежи на принудително изпълнение, поради което са поискали прекратяване на изпълнителното дело. Молят обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело да бъде отменен и да бъде разпоредено отмяна на всички извършени по него изпълнителни 1 действия.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Т. В. М., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че принудителното изпълнение на решението в частта относно стойността на извършените в имота подобрения не е обусловено от волята на собственика - дали и кога ще поиска предаване владението на имота. Посочва, че условният характер на осъждането за предаване на владението на имота касае именно него, а не и задължението за заплащане на признатите по размер подобрения, т.е не лишава ответника от право активно да упражни правото си на принудително изпълнение по отношение на вземането му за разноски. Признатото на длъжника право на задържане на имота до заплащане на подобренията не е предпоставено от волята на ищеца по ревандикационния иск и не зависи от това дали той ще предприеме или не действия за изпълнение на своето право да получи предаване на владението. При извод за неоснователност на жалбата се претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

ЧСИ Л. С. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, като в съдебния акт по издаването му изрично е посочено, че липсата на осъдителен диспозитив за стойността на подобренията не е пречка за издаване на изпълнителен лист и принудително събиране на сумата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на Т. В. М. от 17.01.2024г. с приложен към нея изпълнителен лист № 260628/28.12.2023г. издаден по гр.д.№ 620/2018г. по описа на ВРС, с който на взискателя е признато право на задържане на основание чл.72 от ЗС на реална част с площ от 1834 кв.м. от недвижим имот находящ се в землището на с.Равна гора, община Аврен, местност „Тютюнлъка“ с ид.***, целият с площ от 6,093 дка до заплащането от длъжниците Р. К. С. и А. К. С. по равно на сумата от 25192,72 лева, представляваща увеличената стойност на имота.

Издаването на изпълнителният лист е постановено с определение № 4731/15.12.2023г. по гр.д.№ 2455/2023г. по описа на ВОС. С него е отменен по реда на инстанционния контрол отказът на първоинстанционния съд по гр,д,№ 620/2018г. по описа на ВРС за издаване на изпълнителен лист за присъдената с решението сума по признатото на Т. В. М. право на задържане до заплащане от Р. К. С. и А. К. С. по равно на сумата от 25192,72 лева, представляваща увеличената стойност на имота.

В мотивите на цитирания въззивен съдебен акт е прието, че решението по гр.д.№ 620/2018г. по описа на ВРС е влязло в законна сила както в частта досежно иска по чл.108 2 от ЗС, така и по отношение на заявеното с възражение право на задържане на Т. М. спрямо ищците по иска за собственост Р. С. и А. С. до заплащане на сторените от нея подобрения в имота, чието владение следва да им предаде. Прието е също, че съдебно признатата по повод възражението за задържане сума на подобренията формира сила на пресъдено нещо по въпроса за размера и дължимостта й, не подлежи на ново установяване в друг съдебен процес, поради което липсата на специален осъдителен диспозитив за тази стойност не е пречка за издаване на изпълнителен лист за сумата на подобренията и за принудителното и събиране. Аналогични мотиви е изложил съдебния състав и при произнасянето си по реда на чл.251 от ГПК за тълкуване на съдебния акт /определение № 4731/15.12.2023г. по гр.д.№ 2455/2023г. по описа на ВОС/ инициирано от длъжниците по изпълнителния лист за признатото вземане за подобрения - Р. К. С. и А. К. С..

По изпълнителното дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С. са изпратени призовки за доброволно изпълнение до длъжниците Р. К. С. и А. К. С., получени от тях редовно на 23.01.2024г.

С молба от 24.01.2024г. длъжниците С.и са сезирали съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на основание за образуването му, изразяващо се в това, че признатото на взискателя вземане за подобрения е под отлагателно условие – срещу него да бъде започната процедура по предаване на владението на имота, което не се е сбъднало. Посочват, че липсата на осъдителен диспозитив за събиране на парично вземане в представения изпълнителен лист означава, че то не подлежи на принудително изпълнение, поради което изпълнителното дело следва да бъде прекратено.

Съдът намира жалбата на длъжниците по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението по изпълнителното дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С. за неоснователна.

В случая изпълнително дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за принудително реализиране на обезпеченото с признато право на задържане вземане на Т. В. М. за извършените в имота на Р. и А. С.и подобрения при изчерпана процедура по чл.407 от ГПК за инстанционен контрол на разпореждането на съда № 261282/05.10.2023г. по гр.д.№ 620/2018г. по описа на ВРС постановено по реда на чл.404, т.1 и чл.405 от ГПК.

Настоящият съдебен състав няма правомощия да осъществява косвен съдебен контрол за законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт по издаване на изпълнителния лист, поради което следва да се приеме, че същият удостоверява подлежащо на принудително изпълнение парично вземане на взискателя Т. М. срещу длъжниците С.и за извършените от нея подобрителни дейности на стойност 25192,72 лева. Издаването на изпълнителния лист е функция на констатация на съда за настъпила изискуемост на вземането, което опровергава становището на жалбоподателите, че събирането му е под отлагателно условие, което не е настъпило. В допълнение следва да се посочи, че изложените в жалбата аргументи за липса на осъдителен диспозитив по издадения изпълнителен лист не обуславят априори извод за липса на годно изпълнително основание 3 по смисъла на чл.404 от ГПК, доколкото са известни множество хипотези, при които се издават изпълнителни листи по съдебни произнасяния ползващи се с изпълнителна сила /за упражняване на родителски права, за режим на лични контакти; за изнасяне на имот на публична продан и др./ и без същите да съдържат нарочен осъдителен диспозитив.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление в посочените в т.1 до т.8 включително хипотези, а именно т.1 при представяне от длъжника на разписка от взискателя, че е получил изпълнение; т.2 когато взискателят е поискал това писмено; т.3 - при обезсилване на изпълнителния лист; т.4 – когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист; т.5 – когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; т.6 – когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите по чл.83; т.7 – при представяне на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 или чл.440 и т.8 – когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По делото не се твърди и не се установява да е налице някоя от посочените хипотези за прекратяване на изпълнителното производство. Същото е надлежно образувано по издаден изпълнителен лист, удостоверяващ подлежащо на принудително изпълнение вземане на взискателя, който към датата на настоящото произнасяне не е нито обезсилен, нито е отменен актът, въз основа на който е издаден. Съдебният изпълнител сезиран с молба за образуване на изпълнително дело и приложен към нея изпълнителен лист не може да преценява дали същият удостоверява изпълняемо право или не, тъй като тази преценка е в правомощията на съда по повод издаването му.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнението по изп.дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С., което обуславя извод за неоснователност на жалбата срещу отказът за прекратяване на изпълнението обективиран в разпореждане на ЧСИ Л. С. от 24.01.2024г.

Съобразно изхода на производството, основателно се явява искането на насрещната страна Т. В. М. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 421828 /л.39/ от делото.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2812/01.02.2024г. по регистъра на ЧСИ Л. С., рег.№ 895 с район на действие Окръжен съд-Варна, подадена от Р. К. С., ЕГН ********** и А. К. С., ЕГН ********** – длъжници по изпълнително дело № 20248950400132 по описа на ЧСИ Л. С. срещу разпореждане от 24.01.2024г. на ЧСИ, с което 4 съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН ********** и А. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. В. М. , ЕГН ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5