Решение № 19791 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19791 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110120101 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от ЗД „Евроинс“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.411 от Кодекса на застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че на 05.08.2022г., в гр. Русе, на бул. „България“ след „Дъговия мост“ е настъпило ПТП по вина на водача на т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № ..... , застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – л.а.

„Ауди А3“ с рег. № .... е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № ...../20.08.2021г., валидна към датата на ПТП. Твърди, че водачът на т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № ..... е виновен за настъпване на ПТП-то, тъй като при извършване на маневра за завиване на ляво не е пропуснал движещия се по пътя с предимство т.а. „Ивеко С50“, с което е нарушил чл. 50, ал.

1 ЗДвП. Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, възлизащи в общ размер на 3454.52 лв., от които 3282.86 лв. платено застрахователно обезщетение на сервиз, 171.66 лева – платени на собственика на уведения автомобил за разход за пътна помощ, и 15.00 лв.

– ликвидационни разноски, с което сумата става 3469.52 лева, но плащане не е постъпило.

Заявява, че е поканил ответника да плати, като поканата е получена на 24.10.2022г., но 1 плащане не постъпило. С оглед на изложените факти, предявява иск по чл.411 КЗ за сумата от 3469.52 лева, представляваща главница в размер на 3454.52 лева, включваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно с ликвидационните разноски /15.00 лева/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 18.04.2023г., до окончателното й изплащане, и мораторна лихва за периода 25.11.2022г. – 02.02.2023г. в размер на 71.67 лева. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва, че между него и собственика на т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № .... е налице валидна към датата на твърдяното ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетени за л.а. „Ауди А3“ с рег. № .... по валидна застраховка „Каско на МПС“, както и че ответникът е бил поканен да репарира вредите от ищеца. Оспорва механизма на ПТП-то, счита, че не е ясно как се е случило то и кой има вина за него.

Твърди, че в подписания протокол никой от водачите не е признал вина. Релевира възражение за съпричиняване на инцидента от водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ....., обосновано с довод, че се е движил с превишена скорост и несъобразена дистанция /чл. 23, ал. 1 ЗДвП/, както и не се е съобразил с чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Възразява и срещу размера на иска с твърдението, че обезщетението следва да бъде определено по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ и Наредба № 24, както и че следва да отговаря на действително причинените вреди. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.

Обявено е за безспорно между страните, а и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че ответникът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № ...., валиден към датата на ПТП; че за л.а. „Ауди А3“ с рег. № .... има валиден към датата на ПТП договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с ищеца, по полица №..../20.08.2021г.; че ищецът е заплатил 2 застрахователно обезщетение за л.а. „Ауди А3“ с рег. № .... в размер на 3454.52 лева, че ликвидационните разноски възлизат на 15.00 лева. Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътнотранспортно произшествие, се покриват от застрахователя – чл. 4, т.3 във връзка с т.1 и т. 2 от ОУ.

Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 05.08.2022г., с който водачите на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно механизма му и понесените материални щети. Отразено е в схема към протокола, че ударът е бил при маневра завиване на ляво за включване в движението за ПС № 1 – т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № .... и идвайки отдясно за ПС № 2 – л.а. „Ауди А3“ с рег. № ....., като л.а. „Ауди А3“ е ударил т.а. „Ивеко 50С“ в странична дясна част, а за л.а. „Ауди А3“ ударът е настъпил в задна лява част. Посочени са понесените щети по л.а. „Ауди А3“ с рег. №..... – дясно огледало, предна дясна врата, предна лява и задна лява джанти и гуми. В схемата не е отбелязана динамиката на движението, т.е. е отразено движението на МПС-тата, но не е може да се изведе при каква маневра и на кой водач се е стигнало да пресичане траекториите на движение на двата автомобила, за да настъпи удара.

Приложено е уведомление от 08.08.2022 г. от собственика на л.а. „Ауди А3“ с рег. № ....., до ищеца, и декларация от водача на автомобила по време на инцидента, с което заявява, че произшествието е настъпило при движение по бул. „България“ посока Метро гр.

Русе автомобил „Ивеко“ отнема предимството, излизайки от ляво от път без предимство.

Посочено е, че е можел да реагира и да спре навреме, за да избегне удара, автомобилът го ударил със задната си част. Записано е, че при избягване на удара водачът се отклонил в ляво, при което повредил предна и задна леви джанти и гуми. Посочени са увредите по автомобила.

Не се спори и се признава от ответника, че за т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № .... е била валидна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от информационната система на Гаранционен фонд.

Представена е преписка по щета № .... на ищеца, от която се установява, че л.а. „Ауди А3“ с рег. № ..... е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка.

Стойността на щетите била определена на 3282.86 лева, заплатени от „ЗД Евроинс“ АД на 28.09.2022г. - платежно нареждане, л.26 от делото, както и сумата от 171.66 лева – разноски за репатриране. Установява се, че са сторени ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева.

В общ размер вземането възлиза на 3469.52 лева, както е обявено в доклада за безспорно.

Приложена е покана за доброволно изпълнение за репариране на вредите отправена от ищеца до ответника, получена на 24.10.2022г.

Изслушан като свидетел е водачът на т.а. „Ивеко“ – Ю. И.. От показанията му се установява, че свидетелят е управлявал товарния автомобил и чрез извършване на ляв завой от кв. „Средна кула“ се е пристроил в най-дясното платно на бул. „България“ в гр. Русе, след 3 което е продължил движението си направо по платното за движение, а след него са се движели три коли в същото платно. Уточнява, че вече бил завършил посочената маневра и се движел в права посока, когато бил ударен от л.а. „Ауди А3“. Заявява, че преди да предприеме завоя, погледнал в дясно, имало три коли на достатъчно разстояние, за да може да мине и преминал. По бул. България имало три ленти, имало достатъчно място, ако колите, които идвали, да могат да го изпреварят, но никой от тях не го изпреварил, просто дошло Аудито. Водача на увреденото МПС спрял, понеже спукал предна лява гума.

Показанията на свидетеля се ползват с доверие, с изключение на частта, в която заявява, че не е видял приближаването на увреденият автомобил, защото самият свидетел заявява, че е видял идването на превозни средства, както и заявява, че е имало място да го заобиколят.

Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Ауди А3“ с рег. № ...... са в причинноследствена връзка с описания в исковата молба и в ДКП механизъм на произшествие.

Посочил е, че действителния размер на вредите към датата на застрахователното събитие е в размер от 3450.52 лева. В обстоятелствената част на заключението е описан механизма на ПТП-то, а в заключителната е даден отговор, че инцидента е реализиран поради непропускане от водача на т.а. „Ивеко 50С“ с рег. № .... на движещия се направо л.а. „Ауди А3“ с рег. №....... Посочено е, че водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на маневра за аварийно спиране от момента на възникване на опасността. В обстоятелствената част е описано, че от анализа на данни вещото лице заключва, че лекия автомобил се е отклонил в ляво, за да избегне удара, но няма данни за аварийно спиране.

При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.

По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, но съдът приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, в уведомлението за настъпилото събитие до ищеца, ДКП и заключението по САТЕ. Не се установи нарушаване правилата за движение от страна на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ....... Нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП от водача на т.а. „Ивеко 50С 35“ с рег. № ...... е доказано по делото. По делото доказателства, които да оборват вината на водача на т.а. „Ивеко 50С 35“ с рег. № ..... не се съдържат. При това положение, поведението на водача на т.а. „Ивеко 50С 35“ с рег. № ...... – преди предприемане на маневра завой на дясно не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В резултат именно на това нарушение траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар. В подкрепа на механизма са показанията на свидетеля на 4 товарния автомобил, който въпреки че заяви, че се е уверил, че може да премине, все пак е видял идващите от дясно превозни средства. При факта, че идващите превозни средства са забелязани, то за водача не е съществувала необходимата увереност, че извършването на маневрата е безопасно.

Възражението за съпричиняване на ПТП от страна на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег.№ ...... с довода, че е нарушил правилата за движение по пътищата – че се е движил с превишена скорост и несъобразена дистанция /чл. 23, ал. 1 ЗДвП/, както и не се е съобразил с чл. 25, ал. 1 ЗДвП, не се споделя. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП въвежда правило водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От механизма на инцидента не може да се приеме, че е налице движение в една пътна лента. Касае се за включване в движението и преминаване от една пътна лента, в която се е движил водача на товарния автомобил, в пътната лента, в която се е движел водачът на лекият автомобил. Същевременно, съобразно експертното заключение, пътното платно се е състояло от три ленти, като от момента на навлизане на товарния автомобил в лентата на движение на л.а. „Ауди А3“ до мястото на удара е изминал разстояние не по голямо от 8 метра и скорост от порядъка на 20km/h 5,56m/s, при което за водачът на последния не е била налице техническа възможност да спре преди мястото на удара. Същевременно и не са налице доказателства, които да установяват движение с превишена скорост за двете превозни средства. Освен това, по делото са налице данни, че водача на лекия автомобил е направил опит да избегне удара, отклонявайки в ляво, но опитът не е бил успеше, като в резултат на отклонението е увредил предна и задна леви гуми и джанти.