Решение № 43 от 13.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

13. 01. 2020 година В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

НО, XVII-ти въззивен състав в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА

КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР

САНТИРОВ

Мл.съдия:СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВНОХД № 3216 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК .

С присъда от 08.05.2019 г. по НОХД №7558/19 г., СРС, НО, 8-ми състав е признал подсъдимия И.Н.В. за невиновен в това,че на 04.11.2017г., около 12.20ч. в гр.

София, по бул.

„В. *** към бул.

„Княз

Дондуков”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил

„БМВ“ модел „320 Д“ с peг. № *********без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с наказателно постановление № 15-4332-026703/21.03.2016г. на началник група към

СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, влязло в законна сила на 17.11.2016., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на протестираната присъда.Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства, както и оценяването им в разрез с действителния им смисъл, като се сочи, че неоснователно първоинстанционният съд е дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства.

Прокурорът е направил собствен подробен анализ на оспорваните от него положения в съдебния акт, от който е достигнал до извод, че именно подсъдимият е лицето, управлявало автомобила на инкриминираните време и място.

Предлага се отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимият И.В. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В закрито заседание на 18.10.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на разпит на подсъдимия, на свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и моли същият да бъде уважен по изложените в него съображения.

Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Излага, че фактическите изводи на първоинстанционният съд не са съобразени с доказателствата по делото и следва да бъде дадена вяра не на обясненията на подсъдимия, а на спрелия го за проверка полицейски служител.

Защитата на подс. В. – адв. К. моли да се остави присъдата на СРС в сила, а подаденият протест да бъде отхвърлен като неоснователен.Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като е направено съпоставяне между показанията на свидетелите.

Установено е, че същите са еднопосочни, като първата инстанция е установила, че няма противоречия между заявеното от полицейския служител П.и от св. С., напротив техните показания са в абсолютен синхрон с обясненията на подс. В..

Подсъдимият И.В. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума, моли съда да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд,след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,както и тези,изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,констатира,че не са налице основания за отмяна или изменение на същата.Съображенията за това са следните:

При преценка на доказателствата обсъждани от районния съд, въззивният такъв не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият И.Н.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работещ, с ЕГН **********, с адрес ***-4332-026703/21.03.2016г. на Началник група към

СДВР ОПП, влязло в законна сила на 17.11.2016г. И.В. бил наказан по административен ред за извършено от него нарушение по чл.150 ЗДвП, за това че на 16.12.2015г. в гр. София е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление.

Свидетелят М.П.С. и подсъдимият В. били приятели.

Често свидетелят С. управлявал моторно превозно средство л.а.

БМВ модел

„320Д“ с ДК № *********с регистрация за собственост на сестрата на подсъдимия В..

Тъй като подсъдимият бил неправоспособен водач, а свидетелят имал лична работа в района на Сточна гара, помолил подсъдимия да ползва автомобила.

На 04.11.2017г. подсъдимият В. и св. С. били заедно. С. управлявал посоченото моторно превозно средство като около 12.20ч. се движел в гр. София, по бул. „В.

Левски“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул.

„Княз

Дондуков“. На предна дясна седалка в превозното средство бил подсъдимият В..

По време на движението св. С. и подсъдимия установили наличие на техническа неизправност на моторното превозно средство - „прекъсване“, която била добре позната на И.В. и на самия шофьор, тъй като се случвала често.

Това накарало св. С. да подаде повече „газ“ и на кръстовището преминал с по-висока скорост на червен светофар.

Въпреки предприетото от водача действие, неизправността на автомобила не била преустановена, автомобилът продължил да прекъсва, свидетелят отбил в дясно, а двигателят на автомобила угаснал.

Превозното средство било спряно.

Преминаването на червен светлинен сигнал на светофарната уредба било възприето от св. П., полицейски служител при ОПП СДВР. Той подал светлинен и звуков сигнал и се насочил към автомобила.

Движел се на разстояние от него, като пред полицейския автомобил имало и други превозни средства.

Въпреки това свидетелят следвал движението на управлявания от С. автомобил.

Когато пристигнал на място св. П.паркирал превозното средство на няколко метра зад спрялото моторно превозно средство БМВ „320 Д“ и по радиостанцията съобщил регистрационния номер на автомобила, като потърсил съдействие от намиращ се в района друг полицейски служител - св. Н..

След това свидетелят П.излязъл от патрулния автомобил, насочвайки се към спрялото моторно превозно средство.

Междувременно, веднага след спирането на автомобила, подсъдимият се опитал да отстрани неизправност по прекъсвач, монтиран в автомобила, но от мястото, на което се намирал, не успял да го стори. Затова св. С. излязъл от автомобила и се преместил на предна дясна седалка, а вътре в превозното средство от дясната на лявата предна седалка се преместил подсъдимия В..

Двамата със св. С. при така посоченото позициониране в превозното средство се навели напред. На шофьорската врата имало монтиран секретен ключ до бутоните, като втори допълнителен имало поставен и на

„парното“.

Лицата се опитвали да отстранят повреда по прекъсвач, но не успели. Двигателят на автомобила не бил преведен в работен режим.

В този момент до предно ляво стъкло на моторното превозно средство пристигнал св. П.. Той почукал на стъклото и след като установил контакт с лицата в автомобила се легитимирал.

Забелязал, че подсъдимият и свидетелят са наведени, не разбрал какво правят.

Поискал от лицата да представят документи за самоличност, а документи да управление на МПС поискал от подсъдимият В..

Подсъдимият и св. С. обяснили на св. П.случилото се, като посочили св. С. да е управлявал автомобила.

Разпечатката съдържа 60 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3fa456ec-1721-4092-b612-b2ede5d902c5