Решение № 500 от 15.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20224100100354 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от П. С. С. с ЕГН ********** срещу „В. Т.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. “А. м.“ № ..., вх. ... ет. ..., в която ищцата твърди, че през 2003г. е придобила чрез правна сделка – покупко-продажба, право на собственост върху недвижим имот, находящ се на адрес град В. Т., ул.“А. м.“ № ...., вх.

..., ап. ..., ет. ... и представляващ 62/3700 ид.части от УПИ – IV, в кв.25 по ПУП на град В. Т., целият с площ от 3 700 кв.м, при граници – на изток парцел II „за жилищен комплекс“, на запад – парцел V – 2930 и парцел VI – 2930, на север – улица „А. м.“ и на юг – парцел I „за обществено жилищно строителство“, който имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на изп.директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор ***, заедно с АПАРТАМЕНТ № 5 на първи етаж от жилищната сграда, построена в този поземлен имот, с обща застроена площ от 102.48 кв.м, състоящ се от дневнатрапезария с кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна, мокро помещение, коридор и три тераси, при граници – изток – двор, запад – апартамент № 6 на И. М., север – коридор, юг – двор, отгоре – апартамент № 11, отдолу – апартамент № 1 и № 2, ведно с прилежащото към този апартамент избено помещение с полезна площ от 5.45 кв.м, със съответните на този имот 2.53% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж съобразно застроената площ на имота върху описания по-горе ПИ, който апартамент съгласно КККР представлява 1 самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, която сделка била обективирана в Нотариален акт № 54, том 1, рег. № 619, дело № 35/2003г. на нотариус Т. Б., с район на действие ВТРС. Посочва, че за обезпечаване задължения на ответното дружество към „А. Б.“ АД на 02.10.2007г. била учредена ипотека върху процесния имот. Твърди, че след учредяване на ипотеката, в периода 2013г. – 2017г., извършила със свои лични средства следните подобрения в имота – сменила дограмата на прозорците с алуминиева, като подмяната била извършена на 5 бр. прозорци, заедно с 2 бр. остъклени тераси и на 8 бр. врати на обща стойност 20 000 лв.; поставени били окачени тавани в целия апартамент, подови настилки - ламиниран паркет и теракот в кухнята, банята и тоалетната на обща стойност 28 000 лв. и била изградена отоплителна система, състояща се от 10 бр. радиатори и тръби на обща стойност 10 000 лв., както и през 2014г. ремонтирала предверието в общите части и поставила врата от алуминиева дограма на обща стойност 2 000 лв. Твърди, че описаните подобрения увеличили стойността на имота със сумата от 60 000 лв. Излага, че през 2017г. било образувано изп.дело № 136/2017г. по описа на ЧСИ Р. К. за събиране вземанията на „А. Б.“ АД от ответното дружество по Договора за банков кредит № 24339/28.09.2007г. и изп.дело № 714/2017г. по описа на ЧСИ С. К. за събиране вземания на „ПИБ“ АД с правоприемник „С.Г. ГРУП“ АД от ответника, по което „А. Б.“ АД било присъединен взискател, като принудителното изпълнение било насочено спрямо собствения й имот и същият бил продаден след проведена публична продан. Прави искане са осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 60 000 лв., представляваща направените от нея полезни разноски в процесния имот, с която сума се е увеличила неговата стойност.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.177 ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „В. Т.“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба, в който е заел становище за допустимост на предявения иск. Признава същия по основание и размер.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответната страна не се представлява. Представя писмено становище, в което поддържа направеното от нея признание на иска.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото и се установява от приложения Нотариален акт № ...., том ..., рег. № ...., дело № 35/2003г. на нотариус Т. Б., с район на действие ВТРС, че ищцата е придобила от С. С. С., действащ със съгласието на своите родители Ц. С. В. и С. С. В., право на собственост върху описания подробно по-горе недвижим имот по силата на правна сделка – покупко-продажба. Видно от договор за банков кредит – овърдрафт № 24339/28.09.2007г., сключен между „А. Б.“ АД и „В. Т.“ ООД, банката предоставила на посоченото търговско дружество банков кредит – овърдрафт в размер на 700 000 лв. С 2

Нотариален акт № ...., том ..., рег. № ...., дело № 931/2007г. на нотариус Д. Р., с район на действие ВТРС, за обезпечаване вземанията на банката по посочения договор за банков кредит- овърдрафт била учредена ипотека върху няколко недвижими имота, между които и процесния собствен на ищцата имот.

Не се спори по делото и се установява от представените писмени доказателства, че за събиране вземанията на „А. Б.“ АД по договора за банков кредит – овърдрафт № 24339/28.09.2007г., за които банката се снабдила с изпълнителен лист, било образувано изп.дело № 136/2017г. по описа на ЧСИ Р. К.. Въз основа на подадена от банката-кредитор молба, ведно с приложено удостоверение по чл.456 ал.2 ГПК, издадено по посоченото изпълнително дело, с постановление от 03.05.2022г. същата била присъединена като взискател за вземанията си по договора срещу длъжника „В. Т.“ ООД към изп.дело № 714/2017г. по описа на ЧСИ С. К.. В хода на производството принудителното изпълнение било насочено върху процесния недвижим имот, собственост на ищцата. След проведена публична продан имотът бил продаден и съответно възложен с нарочно постановление, добило законна сила от 28.04.2022г. Постъпилата от проданта сума била разпределена на 12.05.2022г., като срещу извършеното от съдебния изпълнител разпределение била подадена жалба по реда на чл.463 ГПК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. С., брат на ищцата. Същият установява, че към датата на извършената от него продажба на процесния имот апартаментът бил в състояние на груб строеж, без мазилки, със стара дограма и входна врата. След придобиването му ищцата започнала да извършва ремонти в него – подменила дограмата, остъклила терасите, направила мазилки, поставила теракот и ламинат по пода, окачени тавани с шумоизолация, включително в банята, масивни вътрешни врати и блиндирана входна врата, теракот и фаянс в банята и тоалетната, изградила предверие с алуминиева врата преди входната врата на жилището, закупила отоплителна система, състояща се от тръби и радиатори, но радиаторите си ги взела, когато ЧСИ С. К. приключила с проданта на имота. Ремонтът започнал през 2013-2014г. и бил завършен 2017г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се установява, че в процесния имот са извършени описаните в ИМ подобрения, включително стените в помещенията /без санитарните/ и на терасите били шпакловани и боядисани с латекс, като вещото лице е изчислило тяхната стойност на общата сума от 41 912 лв. с ДСС. Според заключението извършените подобрения в имота са увеличили неговата стойност със сумата от 39 792 лв. с ДДС.

По делото са представени стокови разписки за закупени строителни материали, теракот, фаянс и ламинат в периода м.август 2013г. – 2016г.

При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважена исковата претенция с правно основание чл.177 ал.1 ЗЗД, ищцовата страна следва да установи, че е била собственик на недвижимия имот преди публичната 3 продан, че същият е бил ипотекиран за обезпечаване задължения на ответната страна, без тя да е лично задължена спрямо кредитора, че срещу имота е насочено принудително изпълнение за вземанията на последния, обезпечени с ипотеката, както и че след ипотеката е извършила в имота полезни разноски, които са довели до увеличение на стойността му, периода на извършване на разноските и тяхната стойност.

Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че ищцата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот през 2003г., след което върху същия имот е била учредена ипотека за обезпечаване вземанията на кредитора „А. Б.“ АД от ответното дружество – кредитополучател по договора за банков кредит - овърдрафт. Поради настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг по договора, банката се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, но след оспорване на вземането предявила искова претенция по чл.422 ГПК срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, между които ищцата. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с решение № 352/19.07.2019г. по т.д. № 133/2017г. на ВТОС, потвърдено с решение № 100221/12.08.2020г. по в.т.д. № 11/2020г. на ВТАС и влязло в законна сила, е отхвърлен предявения срещу ищцата в настоящото производство установителен иск за приемане за установено, че същата дължи на „А. Б.“ АД претендираните вземания по договора за банков кредит-овърдрафт № 24339/28.09.2007г., сключен между „А. Б.“ АД и „В. Т.“ ООД. За събиране вземанията на банката от ответното дружество по договора за кредит започнало принудително изпълнение, което било насочено срещу собствения на ищцата и ипотекиран в полза на кредитора имот.

Последният бил продаден след проведена публична продан и възложен с постановление за възлагане на придобилия го при проданта купувач. Разпоредбата на чл.177 ал.1 ЗЗД дава право на собственикът на продадения ипотекиран имот, който не е лично задължен, както ищцата в настоящия случай, да получи от цената на имота преди ипотекарния кредитор необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. При извършването на разпределението съдебният изпълнител е овластен да разгледа искането на третото лице - собственик на ипотекирания имот, но само ако е налице годно изпълнително основание, признаващо неговото право.

Ангажираните по делото гласни доказателства, които съдът няма основание да не кредитира, въпреки, че са събрани чрез разпит на свидетел, намиращ се в близка родствена връзка с ищцата, доколкото установените с тях факти е житейски логично да бъдат известни именно на лица от семейния кръг, ведно с приетото експертно заключение на съдебнотехническата експертиза, установяват по категоричен начин, че след придобиване собствеността върху процесния имот, в периода 2013-2014г. до 2017г., ищцата е започнала ремонтни дейности в него, изразяваща си в извършването на описаните в ИМ подобрения, както и други такива, които не са предмет на исковата й претенция. Установено е, че ищцата е направила разноски за извършените от нея подобрения в имота за подмяна на дограма в жилището и остъкляване на тераси, подмяна на вътрешни и входна врати, направа на окачени тавани в помещенията, включително и в банята, поставяне на фаянс и теракот в 4 баня, тоалетна, кухненски бокс, мокро помещение и тераса, настилка в целия апартамент и поставяне на тръби за отоплителната система. Тя е направила разноски и за закупуването на радиатори за изградената в жилището отоплителна система и ремонт на предверието в общите части на сградата с поставянето на алуминиева врата. Доколкото обаче св. С. установи, че закупените от ищцата радиатори се намират у нея, а извършените ремонтни дейности в предверието са всъщност осъществени в общите части на сградата, то исковата претенция в тази част се явява неоснователна. Предвид изложеното и съобразно изчисленията на вещото лице, така установените и посочени по-горе подобрения в имота, с изключение на радиаторите, представляващи част от отоплителната система и подобренията в предверието, са увеличили неговата стойност със сумата от 26 473.95 лв. Това обуславя основателност на исковата претенция до размера на посочената сума, като в останалата част до пълния й предявен размер от 60 000 лв. същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.