Решение № 3096 от 18.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3096 гр. Варна, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110111325 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, ет. 3, срещу М. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 3000,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 5619944 от 02.07.2020 г., сключен между ответника – заемател, и „Вива кредит“ ООД - заемодател, вземанията по който договор са прехвърлени от заемодателя на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341, чийто правоприемник е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, по силата на Приложение № 1 от 02.06.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 868,35 лева, представляваща договорна лихва по Договор за паричен заем № 5619944 за периода от 01.08.2020 г. до 25.09.2021 г.;

1

- сумата от 959,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по Договор за паричен заем № 5619944, начислена за периода от 02.08.2020 г. до 27.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 6963/13.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14636/2023 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.07.2020 г. между „Вива Кредит “ ООД, като заемодател, и ответника- заемател, бил сключен договор за паричен заем № 5619944, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника паричен заем в размер от 3 000.00 лева. Твърди се, че сумата е предоставена на ответника, за да послужи за рефинансиране на текущ заем на ответника към кредитодателя по Договор за паричен заем №5606503/28.04.2020 г. Страните били направили в процесния договор изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал силата на разписка. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора от 20.04.2021 г. Поддържа се, че страните са договорили заемателят да заплаща в полза на заемодателя възнаграждение за ползуването на заетата главница в размер на договорената лихва, като общият размер на сумата по договора бил 3868.35 лева, която била уговорена да бъде изплатена разсрочено на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 404.80 лева. Сочи се, че страните са договорили и заплащане на обезщетение при забавеното погасяване на главното вземане за всеки ден просрочие, считано от падежа в размер на законната лихва за забава.

Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по кредита, като към настоящият момент дължимата главница е в размер на 3000 лева.

Сочи се, че ответникът е следвало да върне заетата сума на 25.09.2021 г. – последната падежна дата, като считано след тази дата изпаднал в забава.

Твърди се още в исковата молба, че с приложение № 1 от 01.03.2023 г. към рамковия договор за цесия от 01.12.2016 г. на праводателя на ищеца –„АКПЗ“ ООД, били прехвърлени всички вземания по процесния договор за заем, за което на длъжника било изпратено уведомително писмо, същото върнато с обратна разписка. Наред с това ищецът сочи, че към сезиралата съда искова молба прилага уведомление за цесия, като поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея ответникът се счита за надлежно уведомен за настъпилото във времето частно правоприемство.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът М. Б., чрез назначения си особен представител, депозира писмен отговор, с който настоява за отхвърляне на ищцовите прентенции. Поддържа, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Счита, че процесния договор за кредит е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Застъпва, че към договора за кредит липсва 2 погасителен план. Счита уговорената клауза в чл. 1, т. 3 за нищожна, поради заобикаляне на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита за нищожна и неустоечната клауза, като се позовава на чл. 33 от ЗПК.

В съдебно заседание ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД не се представлява. С молба вх. № 55412/20.06.2025 г. процесуалният представител на дружеството поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът М. А. Б. не се явява лично, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 43650/13.11.2023 г. по ч. гр. д. 14636/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 6963/13.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил М. А. Б., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, сумата от 3000,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 5619944 от 02.07.2020 г., сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на заявителя по силата на Приложение № 1 от 02.06.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 868,35 лева, представляваща договорна лихва по Договор за паричен заем № 5619944 за периода от 01.08.2020 г. до 25.09.2021 г.; сумата от 959,41 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем № 5619944, начислена за периода от 02.08.2020 г. до 27.01.2025 г.; както и сумата от 146,56 лева, представляваща разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи твърденията си, че между „Вива кредит“ ООД и ответника е валидно сключен Договор за паричен заем № 5619944 от 02.07.2020 г. за предоставяне в заем на сумата от 3000 лева при сочените условия; съответствието на Договора с императивните разпоредби на ЗПК; усвояването на сумата по кредита; прехвърлянето на вземанията по кредита в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от 02.06.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между заемодателя като продавач и ищеца като купувач; надлежното уведомяване на длъжника за цесията; размера на исковите претенции.

Видно от Договор за паричен заем № 5619944, същият е сключен на 02.07.2020 г. между „Вива кредит“ ООД – заемодател, и М. А. Б. – заемател, за предоставяне на сумата от 3

3000,00 лева при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 40,32%, ГПР 49,49%, такса за експресно разглеждане – 2203,65 лева; срок на заема – 15 месеца, брой погасителни вноски – 15, месечна погасителна вноска – 404,80 лева (включваща част от главницата, лихвата и такса експресно разглеждане), обща стойност на плащанията с включена такса за експресно разглеждане – 6072,00 лева; краен срок на погасяване – 25.09.2021 г.

С подписването на горния договор между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.

От заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че заемната сума е усвоена от заемателя, като с част от нея в размер на 1166,49 лева е рефинансирано негово предишно задължение по договор 5606503 от 28.04.2020 г., а остатъкът е изплатен в брой. По договора не са извършвани погасявания, като непогасената главница е в размер на 3000,00 лева, а непогасената договорна лихва – в размер на 868,35 лева. Вещото лице изчислява мораторната лихва върху главницата за периода от 02.08.2020 г. до 27.10.2023 г. в размер на 847,00 лева.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД – продавач, и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК 202527341 – купувач, страните се споразумяват, че продавачът прехвърля на купувача вземания по кредити, като вземанията по всяка една партида се индивидуализират в ново Приложение № 1.

Видно от Приложение № 1 от 02.06.2021 г., със същото между страните е прехвърлено вземане по Договор № 5619944 с длъжник М. А. Б., в размер на 3000 лева – остатък главница, 868,35 лева – остатък договорна лихва, 3882,75 лева – остатък такси, неустойка и разходи за забава.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Няма пречки уведомяването да бъде извършено чрез цесионера, когато същият е упълномощен за това от цедента.

С чл. 4.5 от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. продавачът (цедентът) упълномощава купувача (цесионера) с правата за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, като за същото е издадено и нотариално заверено пълномощно от дата 28.12.2016 г.

Представено е уведомление за извършената цесия, отправено от „Вива кредит“ ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД до длъжника М. А. Б., като съдът приема, че уведомлението е достигнало до същия с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че уведомлението за цесията не може да се счита достигнало до длъжника с 4 исковата молба, когато последният се представлява от особен представител. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал.3 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, включително в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение от 16.05.2019 г. по в. т. д. № 294/2019 г. на Окръжен съд - Варна). По този въпрос изрично е постановено и Решение №198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I ТО на ВКС.

С оглед на горното, за цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД надлежно е възникнало правото да претендира от ответника всички възникнали за последния задължения по Договор за паричен заем № 5619944 от 02.07.2020 г.

По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съдебната теория и практика приема, че заедно с това вземането преминава върху цесионера и с всичките си недостатъци, като длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по отношение на стария кредитор, включително тези за нищожност на договора, от който произтича вземането (Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 3590 /2020 г., ВКС, IV ГО; Решение № 195 от 28.05.2019 г. по търг. д. № 2393/2017 г., ВКС, I ТО).