Определение № 498 от 18.09.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. Разград, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20243300100335 по описа за 2024 година

Производството е първоначално образувано пред Районен съд – Разград по гражданско дело № 20243330100921 по описа за 2024 година, въз основа на искова молба, депозирана от "МОСТ ЕНЕРДЖИ" АД, ЕИК 201325372 срещу Община Самуил, с която са предявени искове с правно основание чл.

59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните две суми, с които неоснователно ответника се е обогатил за сметка на ищеца, както следва: сумата 14 503.33 лв. за доставена енергия по фактура № 6000001338/01.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 27.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 11 864.02 лв. за доставена енергия по фактура №

6000001485/01.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 27.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение № 733 от 26.07.2024 г. РРС е прекратил производството по делото, като е счел, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Разград като първа инстанция, предвид общия сбор на претенциите.

РОС в настоящия си състав не споделя мотивите на районния съд за определяне цената на иска като сбор от двете претенции. Преценката дали се касае за един иск или за повече на брой обективно съединени искове, се извършва въз основа на твърденията в исковата молба относно правопораждащите спорното материално право юридически факти, т. е. основанието на иска, и съответния на тях петитум, респ. дали спорът очертава едно или повече конкретни правоотношения. В хипотезата на предявен осъдителен иск правоотношението съставлява правна връзка между два или повече субекта, при която едната страна е носител на субективното парично притезание (кредитор), а другата страна – на правното задължение да плати (длъжник).

1

Изрично в петитума, ищецът е отправил искане до съда - да бъде осъден ответника да заплати на ищеца две суми, с които неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца – сумата 14 503.33 лв. по фактура № 6000001338/01.06.2019г. и сумата 11 864.02 лв. по фактура №

6000001485/01.07.2019г. Касае се за две отделни правоотношения, съответно предявени са два обективно съединени иска с цена на всеки от тях под 25 000 лева, а не за един иск с цена 26 367.35 лева. Вж. и Определение № 4039 от 14.12.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 2082/2023 г.

Обстоятелството, че правното основание на претенциите за заплащане на сумата от 14 503.33 лв. и на сумата от 11 864.02 лв. е едно и също, не сочи на извод за една искова претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД – касае се за самостоятелни искове, основани на самостоятелни фактически основания, от които произтича претендираното от ищеца неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Вж. и Определение № 720 от 18.11.2019 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 564/2019 г., Определение № 217 от 25.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 767/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 3815 от 5.12.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 5013/2018 г.

От формулираните в исковата молба твърдения е видно, че по всеки иск се претендира пълния размер на сумата по съответната фактура, поради което се касае за два иска, а не за една искова претенция. Периодите на доставената ел. енергия по всяка една от фактурите са различни. Налице е обективно кумулативно съединяване на искове и родово компетентен да разгледа спора по правилата на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК е районен съд.

Вж. Определение № 176 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2120/2015 г., II т. о., ТК и Определение № 36 от 11.01.2010 г. на ПАС по ч. гр. д. № 12/2010 г.

Нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК предвижда, че цената на иска се определя от цената на предявеното вземане. Следователно при така предявените за общо разглеждане искове, цената на всеки иск поотделно определя подсъдността. Нормата на чл. 104, т. 4 от ГПК определя, че исковете с цена над 25 000 лв. се разглеждат от Окръжен съд. По силата на чл. 103 от ГПК искове с цена до 25 000 лв., са подсъдни на районен съд. Цената на всеки от исковете на ищеца срещу ответника е под 25 000 лв. и поради това ще следва да се приеме, че са подсъдни на Районен съд - Разград.

Предвид изложеното и като се има предвид че цената на всеки от исковете е под 25 000 лв., становището на РРС относно родовата подсъдност на спора, не се споделя от настоящия състав.

Налице е спор за подсъдност между РРС и РОС, който следва да бъде разрешен от общия им по-горен по степен съд, поради което, на основание чл.

122 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20243300100335 2 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Разград.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Апелативен съд - Варна, между Окръжен съд – Разград и Районен съд – Разград, за определяне на родово компетентния съд да разгледа искова молба с вх. № 4860 от 28.05.2024г., подадена по пощата на 27.05.2024г., по описа на РРС, депозирана от "МОСТ ЕНЕРДЖИ" АД, ЕИК 201325372.

Делото да се изпрати на Апелативен съд – Варна по компетентност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________ 3