Решение № 1988 от 02.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1988 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100510305 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 14020 от 16.07.2024 год., постановено по гр.дело № 4301/ 2024 год. по описа на СРС, Г.О., 77 състав е признато за незаконно уволнението на Г. А. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Г. А. П., ЕГН **********, на длъжността „отчетник измервателни уреди“, „Оперативен център Юг“, в дирекция „Мерене и управление на данните“ в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, осъдено е на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, да заплати на Г. А. П., ЕГН **********, сумата от 686,27 лв., представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 21.11.2023 г. до 04.12.2023 г., както и сумата от 820,39 лв., представляваща разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и това, получавано от „Счетоводен фактор“ ЕООД за периода от 1

05.12.2023 г. до 11.01.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете 19.01.2024 г. до окончателното плащане. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1 ЗА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, да заплати на адвокат Р. М. от АК-Ловеч сумата от 1304,15 лв. адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 560 лв. разноски в производството.

Срещу решението на СРС, 77 с-в, е постъпила въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Филип Г.ев, с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, както и в противоречие с практиката на ВКС по аналогични трудови дела по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Г. А. П., чрез пълномощника си адв.Р. М. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца Г.

А. П. срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на 2 чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Г. А. П. срещу ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, гр.София, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатаци. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № ЕНВ-ORD-60 от 21.11.2023 г., издадена от членове на управителния съвет на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр.София, с която на основание чл.195, ал.1 и чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.188, т.3 и чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 от Кодекса на труда/КТ/ и след 3 дадени писмени обяснения от служителя Г. А. П., съгласно разпоредбите на чл.193195 от КТ и при спазени изисквания на чл.189 от КТ е наказан Г. А. П., на длъжност „ отчетник измервателни уреди“, „Оперативен център Юг“, в дирекция „Мерене и управление на данните“ в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с дисциплинарно наказание „ уволнение“, като е прекратено трудовото му правоотношение с „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, считано от момента на връчване на заповедта, за извършеното от него тежко нарушение на трудовата дисциплина на 07.05.2023 г., респективно за незаконност на извършеното дисциплинарно уволнение на ищеца, са правилни, обосновани и в съответствие на материалния закон. В настоящия случай, безспорно се установява от процесната заповед, че мотивите за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ на ищеца са, че същия при посещение на 07.05.2023 г. в жилищна сграда за отчитане показанията на средствата за търговско измерване на клиенти/ електромери/ за консумирана ел.енергия в жилищна кооперация на ул.“Григор Чешмеджиев“ № 50 в гр.София е счупил всички капачки на електромерните табла намиращи се във входа на сградата на посочения адрес.

Не се спори по делото, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил формалните изисквания на чл.193 от КТ, чл.194 от КТ и чл.195 от КТ- изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана, наказанието е наложено в рамките на предвидените в КТ преклузивни срокове. Не се спори и относно изложената в заповедта фактическа обстановка. Спорно между страните във въззивното производство е останало единствено обстоятелството дали наложеното дисциплинарно наказание- уволнение е съответно на извършеното от ищеца нарушение, т.е. дали е съобразено с критериите на чл.189, ал.1 КТ.

В съдебната практика на ВКС, както следва: решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.дело № 1417/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 167 от 14.05.2013 г. по гр.дело № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр.дело № 3149/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр.дело № 299/2009 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. Преценката по чл.189 от КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор 4 относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното в посочените по-горе решения становище по прилагането на чл.189, ал.1 от КТ, че при преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.

Ищецът Г. А. П. оспорва правилността и законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя дисциплинарно наказание "уволнение". В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца Г. А. П. с процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните в заповедта разпоредби на чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 от Кодекса на труда/КТ/, обосновали налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е извършил посочените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ- уволнение. Описаните в процесната заповед действия, квалифицирани от работодателя- ответник като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки.