Решение № 64 от 24.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20232001000058 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на И. М.

Д. и „Ренесанс стоун инвест“ ООД против решение № 253/ 23.11.2022 г., постановено по т.д. № 407/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „Ренесанс стоун инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Лозенец, кв.

„Кръстова вада“, ул. „Борис Руменов“ № 16, представлявано от К. Д. К. управител, и И. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ****, иск с правно основание чл. 694, ал.3 ТЗ, да се приеме за установено, че не съществува вземането на Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ямбол, ул.

****, против „Грийн парк палас“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 45, ет.2, в размер от 80 000 лева, представляващо главница по договор за заем от 26.05.2016г.

Въззивникът И. М. Д. поддържа, че решението е неправилно и необосновано, моли да бъде отменено, с постановяване на съдебен акт за уважаване на исковата претенция. Оспорват се като неправилни изводите на решаващия съд, че не е било необходимо решение на общото събрание на съдружниците за сключване на процесния договор за заем, както че е 1 приложимо по аналогия т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че съгласно чл.30, б.“и“ от дружествения договор, управителят на дружеството има право да сключва договори за заем от името на дружеството само въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, взето с единодушие. Изтъква се, на следващо място, че съгласно чл.26, ал.1 от дружествения договор, решенията на общото събрание на съдружниците за получаване на заеми от дружеството на стойност над 20 000 лв. се вземат с единодушие от всички съдружници. Сочи се, че с действията си С., притежаващ 50 % от дружествените дялове, не може да задължи дружеството, като му предостави паричен заем, тъй като тези негови действия противоречат на дружествения договор и са нищожни във вътрешните отношения между съдружниците. Въвеждат се доводи, че дружеството „Грийн парк палас“ ООД се представлява от двамата управители само заедно. Твърди се, че договор за заем не е сключен, след като липсва обективирана воля от страна на заемополучателя за сключване на такъв договор. Изразява се становище, че не следва да се обсъждат въведените при евентуалност доводи, че процесното вземане има извъндоговорен характер.

Неправилно са възприети от първоинстанционния съд, по мнение на този въззивник, косвените доказателства, събрани по делото, доказващи факта, че С. не е имал средствата да предостави процесния заем.

В предоставения срок по чл.263 ГПК, отговори по въззивната жалба не са постъпили.

Подадена е въззивна жалба и от „Ренесанс стоун инвест“ ООД, чрез упълномощен адвокат З. Н., в която решението се оспорва като неправилно, необосновано, постановено при нарушение на процесуални норми и в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

Претендира се отмяната му и постановяване на ново такова, с което исковата претенция бъде уважена. Излагат се съображения, че в производството не са били установени съществени елементи от фактическия състав на договора за заем, като неправилно е прието от съда от първа инстанция, че платежното нареждане, с основание „захранване на сметка“, е достатъчно за да се счита за сключен такъв договор. Подчертава се, че ответникът по предявения отрицателен установителен иск носи тежестта на доказване съществуването на вземането, а пълно и главно доказване по делото на сключен договор за заем не е проведено. Посочено е, че неправилно е приложена по аналогия т.1 2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При позоваване на чл.30, б.“и“ и чл.26, ал.1 от дружествения договор, този въззивник сочи, че управителят на дружеството е имал право да сключва договори за заем от името на дружеството само въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, взето с единодушие от всички съдружници. Сочи се, че с действията си С., притежаващ 50 % от дружествените дялове, не може да задължи дружеството, като му предостави паричен заем, тъй като тези негови действия противоречат на дружествения договор и са нищожни във вътрешните отношения между съдружниците. В допълнение в жалбата са застъпени доводи, че дружеството „Грийн парк палас“ ООД се представлява от двамата управители само заедно и в този смисъл липсва обективирана воля от страна на заемополучателя за сключване на договор за заем. Неправилно са възприети от първоинстанционния съд, по мнение на въззивника, косвените доказателства, събрани по делото, доказващи факта, че С. не е имал средствата да предостави процесния заем.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.

И. С., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 – адв. Г. Н., в който същата се оспорва и се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение. Във връзка с възраженията в жалбата, се изразява становище, че не е било необходимо решение на общото събрание за сключването на договора, като това е било въпрос от компетентността на управителя. Развиват се съображения, че предаването на заемната сума и получаването й от дружеството е установено с надлежни доказателства, включително извършена съдебно – икономическа експертиза. Подчертава се, че твърдението на дружеството - въззивник, че преводът на процесната сума представлява захранване на банковата сметка на дружеството от касовата му наличност, е било оборено от приетата по делото експертиза. Обстоятелствата относно доходите на заемодателя се сочат за неотносими към спора.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас е бил предявен иск от „Ренесанс стоун инвест“ ООД против Г. И. С. и „Грийн парк палас“ ООД - в несъстоятелност с 3 правно основание чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, за оспорване вземане на кредитора Г.

И. С. в размер на 80 000 лв., включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Грийн парк палас“ ООД, обявен от синдика на 13.08.2020 год. в ТР. Ищецът, легитимирайки се като кредитор на „Грийн парк палас“ ООД, е оспорил вземанията на друг кредитор, с твърдения, че сумата от 80 000 лв. не е предадена от С. в заем на дружеството, а чрез внасянето й на 27.05.2016 год. с платежно нареждане с вписано основание „захранване на сметка“ е захранена сметката на дружеството със средства на самия търговец.

Въведени са твърдения, че С. е единият от двамата управители, които са представлявали дружеството само заедно, и след като другият съдружник и управител Д. е оспорил предаването на сумата в заем, не е възможно да е обективирана воля за сключване на такъв договор от страна на заемополучателя.

С определение №333/26.05.2022 год. по т.д.№407/21 год. на БОС като съищец по делото е конституиран И. М. Д., легитимиращ се като кредитор с вземания, включени в списъка на приетите с определение

№261466/16.08.2021 год. по т.д.н.№438/19 год. на БОС.

Ответникът е оспорил исковете. Признал е, че не е сключван писмен договор за заем, но е заявил, че писмената форма не е елемент то фактическия състав на договора, последният е реален такъв и С. предал на дружеството сумата, за което представил писмено доказателство. При условията на евентуалност е заявил, че вземането му произтича от чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.

Особеният представител на „Грийн парк палас“ ООД е изразил становище за неоснователност на исковете.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на претенциите.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил отрицателния установителен иск по чл.694 ал.3 от ТЗ. Приел е, че от събраните доказателства се установява реално предаване и получаване на сумата от 80 000 лв.

От изявленията на страните във въззивните жалби и отговора се установява, че пред настоящата инстанция те не спорят по релевантните факти.

4

На 27.05.2016 год. от Г. С. са внесени 80 000 лв. по сметка на „Грийн парк палас“ ООД в „Инвестбанк“ АД. Като основание за внасяне на горната сума в брой вносителят е посочил „захранване на сметка“. Към този момент съдружници са били С. и Д. с равно участие в капитала, както и двамата са били управители, които са представлявали дружеството заедно.

С. е предявил вземанията си към „Грийн парк палас“ ООД с молба от 17.07.2020 год., в която сумата от 80 000 лв. е описана като дадена в заем по банков път на 26.05.2016 год. Включена е в синдика в списъка на приетите вземания и възраженията по чл.692 от ТЗ на настоящите въззивници са оставени без уважение с определение №261466/16.08.2021 год. по т.д.н.

№438/19 год. на БОС.

Самото внасяне на сумата от 80 000 лв. по сметката на дружеството не се оспорва от въззивниците.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след постъпване на сумата по сметката на дружеството, в сч.см.499 е осчетоводено задължение към Г. С. в размер на 80 000 лв. В същата сметка „Други кредитори“ са осчетоводени задължения към съдружниците за направени допълнителни парични вноски.

При така установените факти не може да бъде направен извод за възникване на заемно правоотношение между С. и „Грийн парк палас“ ООД.

Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална сделка и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи.

Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. Самото предаване трябва да бъде предшествано от съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т.е. да бъде постигнато съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на договора – предмет, срок, възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр. В конкретния случай не може да бъде направен извод за съгласие, за съвпадащи волеизявления за предаване на парите в заем на дружеството, тъй като при внасянето им от С. е посочено основание „захранване на сметка“, а не „заем“.

5

Към датата на внасяне той е бил единият от двамата управители, представляващи дружеството само заедно, но след като не е внесъл парите с намерение да ги даде в заем на дружеството, е напълно ирелевантно дали с приемането им от дружеството и с осчетоводяването им се е осъществила хипотезата на чл.301 от ТЗ и действията са били потвърдени от търговеца като извършени от лице без представителна власт. Допълнително следва да се посочи, че осчетоводяването на задължението, като вторично действие спрямо осъществената стопанска операция, не е достатъчно да обоснове извод за сключване на заем, щом не е спазен принципът на документалната обоснованост – в случая няма договор и няма счетоводен документ или разписка за предаване на сумата в заем. В сметка 499 се осчетоводяват задължения, възникнали не от пряката стопанска дейност на търговеца, като в същата в случая са осчетоводени задължения към съдружниците от допълнителни парични вноски, т.е. от други заемообразни правоотношения.

След като при предявяването на вземането като негов източник е посочено заемно правоотношение, същото не може да бъде установено в процеса по чл.694 от ТЗ като съществуващо на друго основание, в случая по чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД.

В обобщение съдът намира, че претенцията по чл.694 ал.3 от ТЗ е основателна и следва да бъде уважена. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което исковете да се уважат. В полза на въззивниците следва да се присъдят сторените разноски, а дължимата държавна такса следва да се възложи върху въззиваемите.