Решение № 2034 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2034 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110146510 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

04.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 46510/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Б. Т. и Л. Б. Ц., като се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

****************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 3891,62 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 607,23 лева за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 41,72 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в 1 размер на 10,45 лева за периода от 16.07.2022 г. до 17.05.2025 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но ответниците били подали възражения по чл. 414 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължа претендираните суми в условията на разделна отговорност при квоти по 1/2 всеки, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците А. Б. Т. и Л. Б. Ц., като е направен отвод за недопустимост на предявените искове, тъй като между същите страни и на същото основание вече имало постановено съдебно решение.

Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. № 65807/2023 г. по описа на СРС, 51 с-в, било установено, че наследодателят на ответниците – БПВ, не бил собственик на процесния имот, поради което предявените от ищеца срещу ИвА. П, сестра на починалия БПВ, искове били отхвърлени, като към исковата молба, въз основа на която било образувано производството по настоящото дело, били приложени същите документи, които били приложени и по предходното дело, поради което изводите на съда, че наследодателят им не е бил собственик на имота, били приложими по отношение на всички наследници, вкл. ответниците по настоящото дело. Навеждат доводи, че предявените срещу ответниците искове се основават на неверни твърдения, че същите като наследници на БВ били собственици на процесния недвижим имот, както и че са използвали доставяна от ищеца топлинна енергия в имота.

Поддържат, че БВ не е бил собственик на имота, а негов наемател, настанен във ведомственото жилище с настанителна заповед от 24.07.1989 г., респ. ответниците не били придобили правото на собственост по силата на наследствено правоприемство. Иска отхвърляне на исковете, като претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и 2 горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Приложено е удостоверение за родствени връзка с изх. № 11/15.01.2024 г., като се установява, че БПВ е бил със семейно положение развдение, като се установява, че ответницата А. Т. е негова леля, а ответницата Л. Ц. също е негова леля (и двете са сестри на баща му – ПБВ).

Представено е удостоверение за наследници изх. № 483/16.03.2022 г., като се установява, че БВ е починал на 09.11.2013 г., като е оставил за наследник по закон – РБВ (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Съдът при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че ищецът не е установил пълно и главно наличието на първата материална предпоставка, а именно наличието на валидно облигационно отношение. Нито се установява, че ответниците са призовани към наследяване наследници на БВ (доколкото дъщерята на починалия е наследник от първи ред – арг. чл. 5, ал. 1 ГПК, което при липсата на доказателства за отказ или недостойнство изначално изключва втори до четвърти ред при интестантно наследяване), нито че последният е имал някакви вещни права или облигационни права по 3 отношение на процесния имот – в светлината на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Нещо повече – трябва да се изясни, че за да бъде ангажирана отговорността на наемателя на недвижимият имот за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано наличието на индивидуален договор за покупкопродажба на топлинна енергия между наемателят и „ТС“ ЕАД. Индивидуалният договор обвързва страната, която го е сключила, като дерогира общите правила за сключването на договори за покупко-продажба на топлинна енергия, предвидено в нормата на чл. 153 ЗЕ.

Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота, но друго е сключило индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия, не води до извод нито за солидарност между тях (каквато нито е предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД).

Тоест, когато не е установено пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален договор – напр. чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида, пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия е собственика, съответно вещният ползвател на имота. Извод в противна насока не може да се черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Този извод е обусловен от една страна от обстоятелството, че активно материално легитимиран по този иск е единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил предварително сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК), но не и трето лице – дружества предоставящи съответни комунални услуги. От друга страна фактът, че наемателят твърди, че заплаща дължимите суми не може еднозначно да бъде ценен като признание за наличие на облигационно отношение между страните. В правилото на чл. 73 ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника (т.е. ако се касае за задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, според което „…изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.“ – съответно плащайки задължението на наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по договора за наем по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се погасяват (на наемодателя към третото лице и на наемателят към наемодателя).