Решение № 71 от 25.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кюстендил, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3144/14.03.2024 г. от „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е.С.К., насочена против Решение № 209/20.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1921/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд e отхвърлил, като неоснователни, предявените от „*************“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ****************** против Р. И. С., с ЕГН ********** от гр.

***************** искове да бъде признато за установено по отношение на последната, че му дължи общо сума в размер на 2483.99 /две хиляди четиристотин и осемдесет и три и деветдесет и девет/ лева, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ************* г., сключен между ищцовото дружество, като кредитор и Р. И. С., като кредитополучател, от която главница в размер на 1116, 57 /хиляда сто и шестнадесет и петдесет и седем/ лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /27.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 408, 26 лева /четиристотин и осем и двадесет и шест/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение, лихва за забава в размер на 287,71 лв./ двеста осемдесет и седем и седемдесет и една/ за периода от 21.03.2020 г. до 04.05.2023 г., сума в 1 размер на 166,69 лева /сто шестдесет и шест и шестдесет и девет/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****“, сума в размер на 504,16 лева /петстотин и четири и шестнадесет/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****“ по договор за потребителски кредит № *************г., за които вземания „*************“ ЕООД се е снабдило със Заповед № 623 от 28.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 1395/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Осъдил е „*************“ ЕООД да заплати на адв. Д. Л. Ф. от ********, сумата от 1817,47 /хиляда осемстотин и седемнадесет и четиридесет и седем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от последната процесуално представителство на ответницата в производствата по ч. гр. д. № 1395/2023 г. по описа на Районен съд Кюстендил и гр. д. № 1921/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението на районния съд се обжалва в отхвърлителната му част, в която е отхвърлен искът за главница в размер на 1116, 57 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /27.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и искът за сума в размер на 408, 26 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение. Изрично е посочено, че решението не се обжалва в частта, с която са отхвърлени претенциите за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „****“, както и за възнаграждение за закупена услуга „****“.

Въззивното дружество релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Възразява срещу извода на решаващия състав, че кредитното правоотношение се явявало недействително поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възразява срещу извода на съда, че тези нарушения обуславят недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК с последица връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК.

Навежда подробни съображения за неправилност на заключението на съда, че в договора за потребителски кредит е налице нарушение на законовите разпоредби относно клаузата за ГПР, като подчертава, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 9а, т. 10 и сл. от ЗПК. Твърди, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формиране на ГПР, като разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК била спазена, а в случая размерът на ГПР се ограничавал до петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

Акцентира върху разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК в насока, че „Кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“, както и върху разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК в насока - „Годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. В обобщение сочи, че общият разход по кредита за потребителя бил разход, който: е пряко свързан с договора за потребителски кредит; който трябвало да бъде заплатен от потребителя; в него се включват и разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга било задължително 2 условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат от прилагането на търговски клаузи и условия. Твърди, че със закупуването на допълнителни услуги кредитополучателят си осигурявал възможност същият да ги получи, но закупуването им не било условие за сключване на договора за кредит. Счита, че разходите на потребителя за допълнителните услуги не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК и не следвало да се включват при изчисляването на ГПР, съответно не било налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не обуславяло нищожност на договора за кредит.

Сочи, че сключеният договор е напълно действителен. Претендира заплащане на неизплатена главница до размер на 227, 42 лева и договорно възнаграждение в размер на 408, 26 лева, като се претендира и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането. Сумата претендирана като главница в размер на 227, 42 лева е изчислена като дължима, след като бъдат извършени сочените във въззивната жалба прихващания между сумата формирана като главница, от която да се приспадне платеното по закупените услуги „****“ и „****“.

Иска се отмяна на обжалваното решение, както и постановяване на ново, с което да се установи съществуването на вземания в полза на „*************“ ЕООД срещу Р. И. С. в горепосочените размери. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, в случай че такива бъдат претендирани и надвишават минимално определения размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ответник в първоинстанционното производство – Р. И. С., чрез процесуалния представител адв. Д. Ф., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Намира за правилно и законосъобразно обжалваното решение.

Сочи съдебна практика на СЕС в тази връзка. Излага становище във връзка с понятието „общи разходи по кредита за потребителя“. Сочи, че съгласно практиката на СЕС националният съд следвало да извърши проверка дали действително услугите „****“ и „****“ са допълнителни услуги, уговорени към договора за кредит или съставляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, пар. 4 от ЗПК. Твърди, че въззиваемата страна била поела задължението да заплати допълнително възнаграждение на кредитодателя за оказване на действия, които обслужвали единствено интереса на страните по договора за кредит и касаели условията и изпълнението му. Счита, че тези услуги по пакета не са с допълнителен характер, тъй като били свързани изцяло с основната престация по договора. Уговореното възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит било за възмездяване на действие, свързано с усвояване на кредита. Позовава се на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК относно това, че разходите по договора били със задължителен характер. Сочи, че липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит представлявало основание за нищожността му. Твърди, че неправилното 3 изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлявали такива, водело до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят бил длъжен да върне на търговеца само онова, което бил получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК. Моли за потвърждаване на постановеното решение. Претендира направените по делото разноски.

Подадена е и въззивна частна жалба с вх. № 9400/12.08.2024 г. от „*************“ ЕООД, чрез процесуалния представител юк. Е.С.К., насочена против Определение № 1022/23.07.2024 г. по описа на РС – Кюстендил.

Въззивното дружество изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита, че неправилно било оставено без уважение искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата. Намира размера на присъдения адвокатски хонорар за прокомерен, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Счита, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения, като сочи съдебна практика в същия смисъл.

Излага становище относно присъждането на разноски в заповедното производство, като счита, че такова действие е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.. Подчертава, че следвало да се приеме, че в полза на длъжника, на неговия процесуален представител в производството по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК не се дължат отделно разноски за подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Твърди, че счита присъдения размер на съдебните разноски за прекомерно голям, тъй като не съответства нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на извършените процесуални действия по делото. Моли за отмяна на обжалваното определение, като се приеме, че в полза на длъжника, на неговия процесуален представител в производството по чл. 410 ГПК разноски не се дължат, както и за намаляване на разноските, възложени в тежест на „*************“ ЕООД под минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от Р. И. С., чрез процесуалния представител адв. Д. Ф.. Излага се становище за неоснователност на подадената частна жалба, както и за законосъобразност на обжалваното определение. Сочи съдебна практика в същата насока. Намира, че възнаграждението следва да се определи при следните критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената работа и размера на защитения интерес. Твърди, че присъденото възнаграждение в размер на 1411, 65 лева за заповедното и исковото производство не е прекомерно, при съобразяване на обстоятелството, че се касаело до предоставяне на правни услуги по предявени претенции в условията на обективно съединяване на пет иска, а предоставената защита била предприета с обосновани възражения. Иска се за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз 4 основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба от „*************” ЕООД против Р. И. С., с която е заявено искане да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество срещу ответника, възникнало на основание неизпълнение по Договор за потребителски кредит № ******* за: главница в размер на 1116.57 лева; договорно възнаграждение в размер на 408.26 лева, дължимо за периода от 20.04.2022 г. до 04.05.2023 г.; 287.71 лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2020 г. до 04.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2023 г. до изплащане на вземането. Кумулативно е отправено и искане съдът да осъди Р. И. С. да заплати на „*************” ЕООД задължение, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № *******, както следва: 166.69 лева – възнаграждение за закупена услуга „****“ и 504.16 лева – възнаграждение за закупена услуга „****“, ведно със законната лихва. Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото производство.