Решение № 4253 от 20.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110201612 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Онлайндрес“ ЕООД, ЕИК 204431135, представлявано от Р. С. С. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Д. Г. от САК срещу наказателно постановление № 991/30.11.2022 г., издадено от Х. К. Т. – директор на дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ /ЗППР/ в Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на основание чл. 230д от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр.

99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 192, т. 2 ЗЗП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и

1 незаконосъобразно. Претендират се и извършените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк. Лила Деянова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени бележки. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 991/16.09.2022 г., съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН от С. Т. Т. – гл. експерт в дирекция в ЗППР при КЗП и в присъствието на Х. В. Д. – свидетел при съставянето на акта е констатирано, че на 22.08.2022 г. в гр.

София, жалбоподателят „Онлайндрес“ ЕООД не е предоставил в КЗП изискано от служители на ведомството становище с писмо № Ц-037514/15.08.2022 г., изпратено на 15.08.2022 г. на електронна поща /ЕЛ.

ПОЩА/, в определения му петдневен срок, касателно постъпила жалба от 2 потребител.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 192, т. 2 ЗЗП, като препис от същия е връчен на управителя на дружеството-въззивник при условията на отказ на 24.09.2022 г. чрез служители на общинската администрация в гр. Благоевград, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 991/30.11.2022 г. от Х. К. Т. – директор на дирекция ЗППР при КЗП, с което на основание чл. 230д ЗЗП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Онлайндрес“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 192, т. 2 ЗЗП.

Препис от наказателното постановление е връчен на представител на дружеството-въззивник на 10.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 15.01.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са 3 съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.

В предходната фаза на административнонаказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, извоД. от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта.

Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел участие единствено при неговото съставяне.

В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40, 4 ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необхоД. наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението, всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията към която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.

Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.

4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от страна на администрацията, в частност на изискването за участие на свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна опора.

На следващо място – по делото не са представени каквито и да било доказателства, че представляващият дружеството-жалбоподател е бил редовно призован от административните органи с оглед съставянето на АУАН, като в разказа на свидетеля Т. на етапа на съдебното следствие са изложени твърдения за липсата на съхранен спомен дали призовката е била връчена редовно. Действително, в административната преписка е приложено известие за доставяне, от което е видно, че пратката е връчена на управителя С. на 13.09.2022 г., но от същото не е ясна датата на описания документ с № Ц 03-7514, респективно дали в случая се касае именно за призоваване с оглед привличане на юридическото лице към административнонаказателна отговорност. Ето защо, съдът намира, че не са били налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, за съставяне на акт в отсъствието на представител на нарушителя, което неминуемо е рефлектирало неблагоприятно върху гарантираното му от законодателя право на защита, доколкото е лишен от възможността да вземе участие при повдигане на административното обвинение.

Независимо от изложеното, ако обсъдените процесуални пороци в дейността на актосъставителя условно бъдат игнорирани, на етапа на съдебното следствие не са събрани убедителни доказателства за редовното връчване на писмо № Ц-03-7514/15.08.2022 г., с което служители на КЗП са изискали в петдневен срок писмено становище от търговеца във връзка с 5 постъпила жалба от потребител. От разказа на свидетеля Т. в съдебната фаза, както и от представените по делото писмени доказателства е видно, че процесното писмо е изпратено с пощенски оператор на обявените в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на дружеството, но същото се е върнало на 07.09.2022 г. с отбелязване, че пратката е непотърсена. Писмото е било изпратено на 15.08.2022 г. и на електронна поща /ЕЛ. ПОЩА/ , посочена в общите условия на сайта на търговеца и в ТРРЮЛНЦ, но въпреки това отново липсват фактически данни неговият адресат да е узнал за съдържанието му същият ден. Дори напротив, изяснява се от приложената към жалбата служебна бележка от ГДИН, че в периода от 28.07.2022 г. до 16:50 ч. на 18.08.2022 г. управителят Р. С. е бил задържан в следствения арест т.е. хипотетично най-ранната възможна дата за узнаване на писмото е 18.08.2022 г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 23.08.2022 г., а това от своя страна мотивира извод и за несъответствие с възприетата от органите на КЗП дата на твърдяното нарушение. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсват безспорни доказателства за редовното уведомяване на представляващия юридическото лице относно указанията на административните органи, в частност изисканото от тяхна страна съдействие.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като отделно от това отговорността на търговеца е ангажирана в разрез с материалния закон.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното искане в очертаната насока. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в размер на 500,00 лв. за процесуално представителство пред 6 настоящата инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано възражение за прекомерност, поради което КЗП следва да бъде осъдена да заплати разноските в пълния претендиран размер.