Решение № 1331 от 03.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Бургас, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501254 по описа за 2023 година

С Решение № 1102/19.05.2023г., постановено по гр. дело № 5778/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на Р. Д. К., че Х. Й. К., не дължи на Р. Д. К. претендирана суми по изпълнително дело № 20222120400739 по описа за 2022г. при ДСИ Таня Михова при Районен съд - Бургас, а именно: сумата от 1754 лева, представляваща присъдени разноски по гр. дело № 163/2012г. на Окръжен съд - Бургас, за което е издаден изпълнителен лист от 23.06.2022г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Р. Д.

К., с която се отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалните норми и процесуалните правила.

Излага се становище, че районният съд не е обсъдил в пълнота всички представени по делото доказателства, поради което достигнал до неправилни 1 правни изводи. Твърди се, че вземането не е погасено по давност, поради многократното прекъсване на давностните срокове с признания от страна на въззиваемия - длъжник, отправени до въззивната страна в качеството й на кредитор, за дължимост на процесната сума. В жалбата се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ответната страна не е провела пълно и главно доказване на въведеното възражение за прекъсване на давността. Подчертава се, че поради близката родствена връзка между страните, жалбоподателката не е предприела действия по принудително събиране на вземането на по - ранен етап. Навеждат се доводи относно приложение разпоредбата на чл. 116, б. ,,а“ от ЗЗД.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна – Р. Д. К. чрез своя процесуален представител – адвокат Грънчева поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното решение и вместо него бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде уважен.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Х. Й. К., с който същата се оспорва изцяло. Заявява се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че признаване на вземането по чл. 116, б. ,,б“ от ЗЗД, е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на конкретно задължение към неговия кредитор. Същото следвало да бъде направено след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. Подчертава се, че по делото безспорно се установява, че между страните съществува родствена връзка и същите живеят в едно домакинство, но отношенията между тях са трайно влошени, което поражда съмнение (включително и поради водените между тях дела) в тезата за доброволно признание и заявено намерение за плащане от страна на длъжника. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за прекъсната погасителна давност. Излага се становище, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 110 от ЗЗД, вземането по 2 издадения изпълнителен лист, се явява погасено по давност. Твърди се, че предвидения законов петгодишен срок е започнал да тече през 2013г. и е изтекъл през 2018г., поради което искът за недължимост на процесните суми се явява основателен.

С отговора на въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Х. Й. К. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено атакуваното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Х. Й. К. против Р. Д. К., с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът – Х. К. не дължи на ответната страна – Р. К. сума в размер на 1 754 лева, представляваща присъдени разноски по гр. дело № 163/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за която сума е издаден Изпълнителен лист от 23.06.2022г. и е образувано изпълнително дело № 20222120400739 по описа на ДСИ Таня Михова при Районен съд – Бургас.

В исковата молба се посочва, че за сумата в размер от 1 754 лева, за която е издаден изпълнителен лист е настъпила погасителна давност по чл.

110, т. „в“ от ЗЗД, тъй като от постановеното решение през 2013г. са изминали повече от пет години.

Ответната страна по предявения иск – Р. Д. К. депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор, в който посочва, че вземането не е погасено по давност, тъй като петгодишната погасителна давност е прекъсвана многократно с многократни недвусмислени признания от страна на ищеца, отправени до ответника, че дължи тази сума и че ще я заплати доброволно. Посочва се, че тези изявления са правени от страна на ищеца пред свидетели още преди изтичането на петгодишния срок от влизане в сила на съдебното решение по делото заедно с многократни обещания за 3 доброволно плащане на дълга.

За да уважи предявения иск, първоинстанционния съд е приел, че по делото не се установява доброволно признание и заявено намерение за плащане от страна на длъжника. В своите мотиви съдът е приел, че от показанията на единствения по делото свидетел не се установява с необходимата степен на достоверност, че от страна на Х. К. е било направено ясно и недвусмислено признание на дълга, годно да прекъсне давността.

На основание чл. 269 от ГПК , въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото безспорно се установява, че с влязло в законна сила на 07.05.2013г. Решение № 88 от 01.04.2013г., постановено по гр. дело № 163/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас е осъден Х. Й. К. да заплати на Р. Д. К. сума в размер на 1 754 лева, представляваща разноски.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че е издаден Изпълнителен лист № 260179 от 23.06.2022г. по гр. дело № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по силата на който е осъден Х. Й. К. да заплати на Р. Д. К. сума в размер на 1 754 лева, представляваща разноски. По делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че въз основа на издадения Изпълнителен лист № 260179 от 23.06.2022г. по гр. дело № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано изпълнително дело № 20222120400739 по описа на ДСИ при Районен съд – Бургас за принудително събиране на сумата, за която е издаден цитирания изпълнителен лист.

По делото в качеството й на свидетел е разпитана Г.П.Т., от показанията на която се установява, че многократно Р. К. й е споделяла, че Х.

К. е обещавал да й плати разноските. Свидетелката посочва, че такива разговори е водила с Р. К. през годините – 2016г., 2017г. и 2018г. и по думите й, синът й е обещавал да й плати всичките пари.

4

На основание чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай е безспорно, че от момента на влизане в сила на Решение № 88 от 01.04.2013г., постановено по гр. дело № 163/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е осъден Х. Й. К. да заплати на Р. Д. К. сума в размер на 1 754 лева, представляваща разноски, тоест – от 07.05.2013г. са изминали повече от пет години и към момента, в който Р. Д. К. се е снабдила с Изпълнителен лист № 260179 от 23.06.2022г. по гр. дело № 163/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас вземането вече е било погасено по давност.

По делото от ответната страна се твърди, че неколкократно погасителната давност по отношение на вземането на сумата от 1 754 лева, присъдена с влязло в законна сила решение на 07.05.2013г. е била прекъсвана с признания от страна на ищеца – Х. Й. К. и тъй като от момента на това прекъсване на давността започва да тече нова петгодишна давност, то и към момента на издаване на изпълнителния лист погасителната давност на вземането все още не е изтекла.

С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4/2019г. от 14.10.2022г., постановено по тълкувателно дело № 4/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ - за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б.

„а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Мотивиран от изложеното, съдът счита, че за да се приеме, че започналата да тече погасителна давност е прекъсната следва при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че изявлението на ищеца – Х. К., в което се обективира признаване на вземането е достигнало до кредитора – Р. К..

В конкретния случай – единственото представено доказателство от ответната страна, че през годините давността е прекъсвана са показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Г.Т., но показанията на този свидетел са опосредствени и тя говори за разговори, които е провела с ответната страна – Р. К., в които разговори именно Р. К. й е казала, че синът й обещава да й заплати присъдените разноски. Свидетелят Т.

5 обаче не е присъствала лично и не е възприела лично изявленията на ищеца Х. К. относно неговите намерения да заплати така присъдената сума в размер на 1 754 лева на своята майка – Р. К.. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че по делото не се установява по ясен и категоричен начин изявление от страна на Х. К., отправено до Р. К., че й дължи сумата от 1 754 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен – налице е изискуемо вземане в размер на 1 754 лева, присъдено в полза на Р. К. и от падежа на задължението през 2013г. са изминали повече от пет години, поради което и вземането се е погасило по давност, като същевременно по делото не се установиха обстоятелства, които да са прекъсвали петгодишната погасителна давност, поради което и съдът намира, че към момента, в който ответната страна – Р. К. се е снабдила с изпълнителен лист за това свое вземане, а именно – на 23.06.2022г., същото вече е било погасено по давност и е изгубена възможността това вземане да се изпълнява по принудителен ред.

Предявеният иск от страна на Х. К. е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че същият не дължи на Р. К. сума в размер на 1 754 лева, представляваща присъдени разноски по гр. дело № 163/2012г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тъй като вземането е погасено по давност.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които са направени от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща към изложените мотиви от първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.