Определение № 1548 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1548 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501267 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.М. М., в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 8384/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с. А. М., против постановеното по първоинстанционното дело определение № 3095/12.03.2024г., с което е оставена без уважение молбата на адв.М. за изменение на постановеното по делото решение № 305/17.01.2024г. в частта за разноските, като му бъде присъдено и ДДС в размер от 160 лева върху определеното му възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в общ размер от 800 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, която е в смисъл, че за предоставена от регистриран по ЗДДС адвокат безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА определеното от съда възнаграждение следва да включва дължимия данък в размер от 20%.

От въззиваемите „Кеш кредит мобайл“ЕАД и „Кредит гаранция“ЕООД не са подадени отговори на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С постановеното по гр.д.№ 8384/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с. решение 305/17.01.2024г. са обявени за недействителни договор за паричен заем № *** от 12.01.2023г., сключен между А. Т. М. и „Кеш кредит мобайл“ЕАД, и договор за гаранция от 12.01.2023г., сключен между А. Т. М. и “Кредит Гаранция“ ЕООД, като ответниците по исковете са осъдени да заплатят на адв.М. М. по 400 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. След постановяване на решението, е подадена молба от адв. М. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на на ДДС върху адвокатското възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ. В мотивите към решението първоинстанционният съд е приел следното: „Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет“.

Придържайки се към тези мотиви районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 1 от ГПК.

Настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като в полза на адв.М. М. бъде присъдена допълнително сумата от 160 лева- 20% ДДС върху адв.възнаграждение от общо 800 лева. Съображенията за това са следните:

Предоставената правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от съда в тежест на насрещната страна. Съдът несъмнено не е задължено лице по ЗДДС- задължено лице е адвокатът, предоставящ услугата безплатна правна помощ. Както се сочи и в мотивите към Определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.

№ 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и много други.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3095/12.03.2024г., с което е оставена без уважение молбата на адв.М. М. за изменение на постановеното по гр.д.№ 8384/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с. решение № 305/17.01.2024г. в частта за разноските, като му бъде присъдено и ДДС в размер от 160 лева върху определеното му възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в общ размер от 800 лева, като вместо това

ИЗМЕНЯ горепосоченото решение в частта относно разноските, като ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление– гр. София, ж.к.

Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: *** освен сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, още 80 лева- ДДС върху адвокатското възнаграждение; ОСЪЖДА “Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Слатина“, ЖК „Гео Милев“, ул. ”Манастирска” № 41, вх.Б, ет.1, ап. 2, да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: ***, освен сумата от сумата от 400 лева- адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, още 80 лева- ДДС върху адвокатското възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3