Решение № 3326 от 21.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3326 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100506755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 64529 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 45942 /2019 г., по описа на СРС, ІІІ ГО, 144 състав, ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище гр.София и адрес на управление: пл. *******, представлявано от ИД чрез юрисконсулт е ОСЪДЕНО да заплати В. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******“, бл. ******* чрез адв. Г. на основание чл. 405, ал. 1 ГПК сумата от 14 131.60 лева, като обезщетение за ремонт на вреди по лек автомобил „БМВ 750“ И с рама № WBAHL8104DH76521 с peг. № ******* с имуществена застраховка „Каско стандарт“ при ответното застрахователно дружество по полица с № ******* и със срок на покритие от 19.10.2017 г. до 19.10.2018 г. от случило се на 10.01.2018г. около 12.10 часа в гр.София, ж.к. „Надежда“ на кръстовището пред бл.113 ПТП между застрахования при ответника автомобил „БМВ 750“ И и лек автомобил „Пежо 206 с peг. № ******* ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата до пълния размер от 15 000 лева като частичен иск от 22 444.85 лева и на основание чл. 86 от ЗЗД ЗАД „Б.В.И.Г., ЕИК ******* е ОСЪДЕНО да заплати В. И. А., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „*******“, бл. *******, чрез адв.

Г. сумата от 2 245.36 лева - обезщетение за забава върху главницата от 14 131.60 лева за периода от 12.01.2018 г. до 06.08.2019 г. като е ОТХВЪРЛЕН иска за горницата до 2 379.17 лева като частичен от 3489.44 лева.

С решението ЗАД „Б.В.И.Г. е осъдено да заплати на В. И. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 1998.30 лева, а на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, В. И. А. е осъдена да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г. сумата от 38 1 лева - съдебно-деловодни разноски.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице - помагач на ЗАД „Б.В.И.Г.“ – „Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК *******, със седалище гр.София и адрес на управление бул. „*******

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В. И. А. обезщетение за имуществени вреди над 10 994,64 лева до пълния присъден размер от 14 131,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 06.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, изцяло в частта, в която ЗАД „Б.В.И.Г.“ е осъдено да заплати на В. А. мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 12.01.2018 г. до 06.08.2019 г. в размер на 2 245,36 лева, както и в частта, с която са присъдени в полза на ищцата съдебни разноски в първоинстанционното производство като се поддържа, че същото е неправилно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че в мотивите на обжалваното решение, неправилно е било прието от съда, че размерът на дължимото обезщетение е 14 313,60 лева, като не е било взето предвид заключението по автотехническата експертиза, относно наличието на „тотална щета”. Излагат се съображения, че в този случай от страна на вещото лице е посочено, че при наличието на „тотална щета” и след приспадане на запазените части размера на застрахователното обезщетение следва да бъде 11 770 лева, като в о.с.з., проведено на 10.11.2020 г., от вещото лице е било уточнено, че „с цена 8418 лв. може да се реализира този автомобил на пазара”. В тази връзка се поддържа, че в мотивите на първоинстанционния акт не са разгледани всички фактически и правни обстоятелства относно дължимото застрахователно обезщетение, поради което решението е неправилно.

На следващо място, в жалбата се излага, че от страна на първоинстанционния състав не е разгледано приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК от страна на ЗАД „Б.В.И.Г.” до размер от 775,36 лева, тъй като дружеството има вземане към ищцата, което е парично, насрещно и изискуемо. Сочи, се че възражението за прихващане е относно дължимите от страна на В. И. А. вноски за застрахователна премия по процесната застрахователна полица № *******. Навеждат се доводи, че със сключването на застрахователната полица, застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия в общ размер на 1 550,73 лева, от които платени са били само първата и втората вноска в общ размер на 775,37 лева. В тази връзка се излага, че в производството по делото, в о.с.з. на 06.08.2020 г. е било отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въззиваемата В. А. дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.” остатък от застрахователната премия в размер на 775,36 лева. Поради изложеното се поддържа, че в случай на уважаване на исковата претенция, първоинстанционният съд е следвало да уважи и направеното от страна на дружеството възражение за прихващане, което не е направено от СРС, поради което се поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен и необоснован и в тази част.

В жалбата се навеждат доводи също така, че от страна на първоинстанционния съд е била уважена и предявената искова претенция за присъждане на мораторна и законна лихва за забава по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до завеждане на исковата молба. В тази връзка, жалбоподателят счита, че не е възникнало акцесорно вземане за обезщетение за забава върху главницата. Поддържа се, че в производството по безспорен начин е установено, че за процесния лек автомобил е било налице „тотална щета“, поради което при изплащане на застрахователно обезщетение следва да се предоставят доказателства за дерегистрация на 2 превозното средство като условие за плащане. Навеждат се доводи, че инициирането на административната процедура не е поставено в зависимост от това, дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не като предприемането й е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и съответно в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.

Твърди се, че в настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване, поради което обезщетение за забава при „тотална щета” следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство, в какъвто смисъл се сочи, че е съдебната практика, обективирана в Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, TO, I с-в.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени решението, в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за разликата от 10 994,64 лева до пълния присъден размер от 14 131,60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.08.2019 г. до окончателното й изплащане, изцяло в частта, в която ЗАД „Б.В.И.Г.“ е осъден да заплати на В. И. А. мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 12.01.2018 г. до 06.08.2019 г. в размер на 2 245,36 лева като присъди в полза на ЗАД „Б.В.

И.Г.” направените във въззивното производство разноски, както и съдебните разноски в първоинстанционното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея В. И. А. /ищец в първоинстанционното производство/, в който същата се оспорва като неоснователна. В тази връзка се навеждат доводи, че по отношение на присъдения размер, дължимата от ответника сума по процесната щета е в размер на 16 150,40 лева, по изложени съображения в насрещната въззивна жалба, поради което счита за неправилни оплакванията на застрахователя за размера на обезщетението за имуществени вреди. Поддържа, че обжалваното съдебно решение, с което съдът е уважил акцесорния иск е правилно като излага съображения за това в отговора.

Иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение, в частта за присъдените лихви и да остави без уважение въззивната жалба на ответното застрахователно дружество. Претендира разноски по делото.

Постъпила е и въззивна жалба от В. И. А. /ищец в първоинстанционното производство/, в която се обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдените 14 131.60 лева до претендирания размер от 15 000 лева като неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че съгласно приетата и неоспорена САТЕ по делото се установява наличие на тотална щета, тъй като уврежданията на автомобила, са такива, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, която към момента на настъпване на ПТП е 20 188 лева. Излагат се съображения, че ремонтът на автомобила по средни пазарни цени е изчислен на 20 278,61 лева и следователно надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В жалбата се излага, че съгласно Глава Четвърта от приложените по делото ОУ на застрахователя по застраховка „Каско стандарт“, в чл. 2 е предвидено, че при обявена пълна загуба се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие 3

(20 188 лева), намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати като в този случай намалението не може да надвишава 20% от действителната стойност или 4037,60 лева. Поради изложеното счита, че застрахователят следва да заплати разликата между действителната стойност на автомобила - 20 188 лева и 20% от действителната стойност 4037,60 или обезщетението следва да е в размер на 16 150,40 лева. В тази връзка се поддържа, че доколкото искът е основателен до сумата от 16 150, 40 лева, но е предявен за сумата от 15 000 лева, то същият следва да бъде уважен в цялост за сумата от 15 000 лева, ведно със законните последици.

Поради изложеното се моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде осъдено ЗАД „Б.В.И.Г.“ да заплати на В. И. А. сумата от още 868,40 лева, ведно със законните последици, както и да бъде потвърдено първоинстанционното решение в останалата част. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ЗАД „Б.В.И.Г.“ по подадената насрещна въззивна жалба от В. И. А., в която същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че фактическите твърдения и констатации, съдържащи се в насрещната въззивна жалба не отговарят на установената фактическа обстановка по делото.

С оглед на изложеното се отправя искане към въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и обосновано и да остави подадената въззивна жалба без уважение като неоснователна.

По делото е постъпило и становище от третото лице помагач на ЗАД „Б.В.И.Г.“ – „Д.Б.Ж.И З. АД, в което се поддържа становище за основателност въззивна жалба от ответното дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“. В тази връзка се отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която ЗАД „Б.В.И.Г.“ е осъдено да заплати на ищцата по делото В. И. А. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 10 994,64 лева до пълния присъден размер от 14 131,60 лева като неправилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от В. И. А., ЕГН ********** против ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 15 000 лева като частичен иск от общ в размер на 22 000 лева – обезщетение във връзка с ремонт на вреди по лек автомобил БМВ 750 и с рама № WBAHL8104DH76521 с peг. № ******* по имуществена застраховка „Каско стандарт“ при ответното застрахователно дружество по полица с № ******* и със срок на покритие от 19.10.2017 г. до 19.10.2018 г. от случило се на 10.01.2018г. около 12.10 часа в гр.София, ж.к.