Определение № 230 от 24.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500088 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по чл. 420, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 10481 от 07.11.2023г. на НРС от „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД с ЕИК: 202058716, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ж.к. „Черно море 2, № 77Е, ет.1, ап.1, представлявано от Моника Петева Трифонова, чрез адвокат Звезделина Неделчева от БАК, със съдебен адрес: гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ Автогара Слънчев бряг, офис-сграда „Каравел“, партер, офис 2, против определение № 929/10.08.2023г. по ч.гр.д.№ 423/2023г. по описа на НРС, в частта, с която, едновременно с депозирано възражение по реда на чл.414 ГПК от страна на „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД и молба по чл.420, ал.2 ГПК, съдът е постановил отказ за спиране на образуваното принудително изпълнение по изп.д.№ 20238050400705 на ЧСИ Станимира Николова, рег.

№ 805 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС. Твърди, че постановеният акт не е законосъобразен, понеже е налице пълно плащане на задължението към заявителя „Лено“ АД, гр.София и недължимост на сумите, за които е издадена Заповед № 275/30.05.2023г. за изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 423/2023г. на НРС. Поддържа, че вземането на търговеца е погасено чрез плащане и прилага множество писмени доказателства. Позовава се на разпоредбата на 1 чл.420, ал.2, т.1 ГПК. Моли определението да бъде отменено, като бъде постановено спиране на изпълнителното производство. Ангажира доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред функционално надлежната инстанция, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

„Лено“ АД, гр.София, ЕИК:203217465, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, р-н „Оборище“, бул.“Мария Луиза“ № 2, ЦУМ, ет.5 оспорва жалбата чрез процесуалния си представител, счита я за необоснована, няма доказателствени искания.

Съдът, след като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

НРС е бил сезиран от ответника по частната жалба със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.3 от ГПК и изпълнителен лист срещу „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД, гр.Несебър, за описаните в заявлението суми, представляващи неиздължени суми по договор за бизнес кредит с № 6220 от 04.04.2019г. за сумата от 3 100 евро.

Заявлението е уважено и е постановена Заповед № 275/30.05.2023г. за изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 423/2023г. на НРС.

Безспорно е, че е образувано принудително изпълнение: изп.д.№ 20238050400705 на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС.

Видно от приложените на стр.46 – 48 по ч.гр.д.№ 423/23г. НРС писмени доказателства, заповедта за изпълнение, ИЛ, ПДИ са връчени на длъжника „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД на 10.07.2023г.

За разлика от хипотезата на чл.410 ГПК, в случаите на удовлетворяване на заявления за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК, уведомяването на длъжника става по реда на чл.418, ал.5 ГПК - от съдебния изпълнител. За дата на уведомяване на длъжника за издаването на заповед за изпълнение срещу него и ИЛ следва да се счита датата, на която са му връчени книжата за подлежащия на принудително 2 изпълнение акт. Безспорно срокът по чл.420, ал.2 ГПК, вр. с чл.414, ал.2 ГПК е спазен.

С обжалваното определение НРС е приел, че молбата за спиране на изпълнението по образуваното и цитирано по-горе принудително производство е неоснователна. Настоящият състав споделя този извод по следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК: „Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи“ .

По настоящото дело, както и пред НРС, са въведени аргументи за пълно издължаване в полза на кредитора „Лено“ АД, гр.София, по договор за бизнес кредит с № 6220 от 04.04.2019г. за сумата от 3 100 евро, приложени са и писмени доказателства.

Съдът кредитира твърдението, че в полза на „Лено“ АД, гр.София частният жалбоподател е заплащал многократно различни по размер суми, но във вносните бележки и извлеченията от банкови документи за извършени преводи няма конкретно записване на основанието на плащане.

В същото време, от постановеното Определение № 3190/18.12.2023г. по ч.гр.д.№ 20232100501966/2023г. на БОС, което е служебно известно на настоящия състав, става ясно, че между страните по делото е сключен и предходен договор за бизнес кредит с клиентски номер 6220 от 21.12.2018г. за сума в размер на 10 000 евро, по който договор също е налице просрочие на плащанията и заемателят се е снабдил със Заповед № 277 от 30.05.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417, т. 3 от ГПК,с която е разпоредил длъжника „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД ЕООД да му заплати сумата от 9 718.97 евро предсрочно изискуема главница по договор за заем.

Ето защо, настоящият състав приема, че не са налице убедителни доказателства, че сумите по цитираната по-горе заповед не се дължат от ответницата по частната жалба. Затова правилно и законосъобразно НРС е отхвърлил молбата на „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД за спиране на изпълнението по посоченото по-горе изпълнително дело и е постановил обжалвания акт.

3

По делото се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. в полза на ответника по частната жалба.

Водим от горното БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 929/10.08.2023г. по ч.гр.д.№ 423/2023г. по описа на НРС, в частта, с която е постановен отказ за спиране на образуваното принудително производство по изп.д.№ 20238050400705 на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС.

ОСЪЖДА „Авигея-Моника Трифонова“ ЕООД с ЕИК: 202058716, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ж.к. „Черно море 2, № 77Е, ет.1, ап.1, представлявано от Моника Петева Трифонова да заплати на „Лено“ АД, гр.София, ЕИК:203217465, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, р-н „Оборище“, бул.“Мария Луиза“ № 2, ЦУМ, ет.5 сумата от 200лв. разноски във въззивното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4