Определение № 2246 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2246 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му адвокат Л.М., срещу разпореждане от 28.07.2023г., включено в Заповед №5133 от 28.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №9631 по описа за 2023г. на Районен съд- Пловдив, първи бр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. П. Д., ЕГН:

**********, за сумата от: 920,14 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги № 503537534, предоставяни със системен партиден номер №М6411945, и за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане , като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойки, първоинстанционният съд е изложил съображения, че клаузите в договора, предвиждаща дължимост на същите, са неравноправни и нищожни.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.;

Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В 1 случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги, предвиждащ че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда посочената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по- висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на закона и добрите нрави. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са и неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, както е приел първоинстанционният съд. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат.

Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.

При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата.

Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите не следва да бъде издавана. Налице е обоснована вероятност да са неравноправни и нищожни поради противоречието им с добрите нрави и клаузите от процесния договор, предвиждащи че при прекратяване на договора абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките по абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на договора. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на вече предоставените стоки и услуги, без потребителят да може да се откаже от договора, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, както и да получи необосновано високо обезщетение или неустойка, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП.

Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за неустойка за отстъпки от цената на услуги и устройства не следва да бъде издавана.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане 2 следва да бъде потвърдено. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК на разположение на заявителя е възможността да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.07.2023г., включено в Заповед №5133 от 28.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №9631 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, първи бр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. П. Д., ЕГН: **********, за сумата от: 920,14 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги № 503537534, предоставяни със системен партиден номер №М6411945, и за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3