Решение № 279 от 05.03.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Русе, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520102343 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно чл.439 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 10353/2010г. по описа на Русенски районен съд ищецът Б. М. Р. бил осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК:000694959 със седалище и адрес на управление: София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 5, сумата от 4961,78 лева главница , 1008,5 9 л е в а договорна лихва върху главницата за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., 87 ,65 ле в а наказателнз лихва за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., включително и законна лихва върху главницата от 18.1.2010г. до изплащане на вземането, както и сумите 121,16 ле в а запла т е н а държавна такса и 386,09 лв. Адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че без да бъде уведомен ищеца, вземането на„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД било цедирано на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД. Било образувано ново изпълнително дело №168/2023г. по описа на ЧСИ № 760 Цветанка Георгиева с район на действие ОС – гр.Русе. Със запорно съобщение от 06.04.2023г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца и по сметка на ЧСИ били постъпили над 1300 лева, преведени впоследсвтие на взискателя.

1

Твърди се в исковата молба, че по с мисъла на т.10 от Тълкувателно Решение № 2/2013г. на 01.12.2016г. е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 от 33Д.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на “ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление в гр.София, че Б. М. Р. с ЕГН:********** от гр.Русе, не дължи сумата от 4961,78 лева главница , 1008,5 9 лева договорна лихва върху главницата за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., 87 ,65 ле в а наказателнз лихва за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., включително и законна лихва върху главницата от 18.1.2010г. до изплащане на вземането, както и сумите 121,16 ле в а запла т е н а държавна такса и 386,09 лева адвокатско възнаграждение по Изпълнителен лист от 01.12.2010г. издаден по ч.гр.д.N:10363/2010г. по описа на Русенски районен съд, пеедставялващо вземане по ИД N:168/2023г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева N:760 с район на действие Окръжен съд Русе, поради изтекла погасителна давност на вземането. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът “ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 е подал писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на исковете.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че дружеството ищец се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца е издаден Изпълнителен лист от 01.12.2010г. по ч.гр.д. N:10363/2010г. по описа на 2

Русенски районен съд.

Към ищеца е предявена претенция да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК:000694959 със седалище и адрес на управление: София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 5, сумата от 4961,78 лева главница , 1008,5 9 лева договорна лихва върху главницата за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., 87 ,65 лева наказателнз лихва за периода 07.10.2009г. до 17.11.2010г., включително и законна лихва върху главницата от 18.1.2010г. до изплащане на вземането, както и сумите 121,16 лева заплатена държавна такса и 386,09 лв. Адвокатско възнаграждение.

Установява се от доказателствата по делото, че в ъз основа на Изпълнителен лист от 01.12.2010г. издаден по ч.гр.д. N:10363/2010г. по описа на Русенски районен съд, на 21.12.2010г. било образувано изпълнително дело №1225/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№760 в КЧСИ с район на действие – ОС- гр Русе.

На 22.12.2010г. ЧСИ е наложил запор върху притежаваните от длъжника Б. Р. дружествени дялове от капитала на „Топлогаз Тракия“ ООД с ЕИК:200670675.

На 07.06.2013г. ЧСИ е изпратил до длъжника уведомление за наложена възбрана на недвижим имот по изпълнително дело №1225/2010г.

На 31.03.2016г. ЧСИ е извършил опис на невдижими имоти на длъжника.

На 03.06.2016г. ЧСИ е насрочил публична продан на невдижими имоти на длъжника за 05.08.2016г..

През 2017г. ЧСИ е насрочил публична продан на невдижими имоти на длъжника.

На 14.08.2018г. с Постановление на ЧСИ „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК:131001375 е конституиран на страната на взискателя по изп. дело №1225/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№760 в КЧСИ с район на действие – ОС- гр Русе. На същата дата е изпратено уведомление до длъжника с постановлението за конституиране но същото не било връчено надлежно.

На 31.08.2018г. със запорно съобщение на ЧСИ е наложен запор на банкови сметки на длъжника по изп. дело №1225/2010г.

3

На 15.07.2019г. до длъжника е изптаено уведомление за опис на движими вещи.

На 02.08.2021г. със запорно съобщение на ЧСИ е наложен запор на банкови сметки на длъжника по изп. дело №1225/2010г.

С Постановление на ЧСИ от 07.02.2023г. е прекратено производството по изп. дело №1225/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№760 в КЧСИ с район на действие – ОС- гр Русе на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че последното изпълнително действие е от 15.07.2019г., като след него от страна на взискателя не са постъпвали други искания за предприемане на изпълнителни действия.

Видно от доказателствата по делото, в ъз основа на Изпълнителен лист от 01.12.2010г. издаден по ч.гр.д.N:10363/2010г. по описа на Русенски районен съд, на 05.04.2023г. било образувано ново изпълнително дело №168/2023г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева с рег.№760 в КЧСИ с район на действие – ОС- гр Русе.

В настоящия казус е от значение да се уточни, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците спирането на процесуалния, давностния или друг законово определен срок, означава че за определен период от време започналият срок спира да тече. Ходът на времето не може да се спре, но са налице обстоятелства, които представляват пречка носителят на субективното право да го упражни. Именно такава пречка за носителите на права е извънредното положение, обявено в Република България на 13.03.2020г. Поради това със ЗМДВИП законодателят е предвидил, че по време на извънредното положение процесуалните и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат.

Изтеклият преди спирането срок запазва своето значение. Докато е налице извънредно положение, изтеклият период от време не се включва в срока на процесуалния или давностния срок. След отпадане на извънредното положение срокът е продължил да тече, като фактически ще се удължи с периода, през който е бил спрял да тече.

Анализа на събраните по делото доказателства налага следните правни изводи:

4

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че дружеството ищец се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Събраните по делото доказателства и хронологията на действията извършвани по изпълнително дело №1225/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева дават основание на съда да формулира извод, че процесното вземане не е погасено по давност, нито е изтекъл срок по-дълъг от 2 години, в който заявителят и/или ЧСИ да е бездействал и да са налице предпоставки за перемиране на изпълнително дело.

Това е така, тъй като съгласно чл.116, б. "в" о т ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Позовавайки се на правните разрешения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, следва да се вземе предвид, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В смисъла на гореизложеното са Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г.

IVг.о, ГК на ВНС, Определение № 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение №388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д.

№ 5113/2016 г„ III г. о.г ГК и Определение № 515 от 17.02.2020 г. на САС по в. гр. д. № 633/2020 г.

5

От друга страна законодателят не е поставил , като условие за прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение, осребряване на описани вещи и т.н. Давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок. Ето защо в ТР е прието, че предприемането на изпълнителното действие прекъсва давността, а не и достигане до знанието на третото задължено лице на запорното съобщение, на връчване на призовката за принудително изпълнение и т.н. Кредиторът /взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. В подкрепа на изложено са Решение № 333 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г., Окръжен съд Русе , Решение Л/° 32 от 9.01.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 24/2017 г.,Решение № 1034 от 31.07.2017 г. но ОС Пловдив по в. гр. д. № 1148/2017 г.. Решение № 1565 от 7.12.2017 г. на ОС Пловдив по в. гр.д.

№2461/2017г., Решение №514 от 16.04.2018г. на ОС

- Пловдив по в. гр. д. №387/2018 г., Решение № 561 от 3.05.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 593/2019 г.

Относно настъпила перемпция на изпълнителното дело:

Върховният касационен съд намира, че в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен_сдособ. най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато 6 изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.